Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Случаят Дражев активизира висшите магистрати

Изглежда, трябва да изминат поне десет години от началото на едно дело, за да се захванат с него и органите, надзираващи съдебната система у нас.
След като преди няколко заседания бе отпразнувано 15-годишно забавяне на дело срещу Боян Петракиев-Барона, на заседанието си в сряда (28 януари) тази седмица членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) изслушаха резултатите от проверката по друг брадат случай, придобил широка гласност: делото срещу бившия собственик на ПФК Черноморец Ивайло Дражев.
Процесът трябва да изясни дали бургазлията трябва да понесе наказание заради пътния инцидент, станал с негово участие на 31 юли 1998 г. между Черноморец и Атия. Според обвинението тогава футболният бос се врязал пиян с личното си Волво в насрещна кола. При жестокия удар на място са загинали 40-годишният Димитър Кехайов от Велико Търново, а след 10-дневна кома в болницата почина и 20-годишната Румяна Димитрова от Горна Оряховица. В колата е пътувала и майката на Румяна - Верка, която след злополуката остана инвалид за цял живот.
На 21 януари групата към ВСС, която наблюдава делата от особен обществен интерес, е извършила проверка в Бургаския окръжен съд по наказателното дело №145 от 2004 година. Резултатите от ревизията, описани на цели 17 страници, показват, че заради непрекъснато неявяване на подсъдимия, на адвокати, както и заради съмнителни болнични листове, в продължение на 11 години съдът е безсилен да приключи делото. Няма да е чудно, ако процесът се развива и занапред по същия начин, да бъде прехвърлена и бариерата за абсолютна давност, която е 15 години, и делото окончателно да бъде прекратено.
Случаят с бургаския бос Параграф 22 е описвал неколкократно, но заради неговата протяжност не е зле да се припомнят някои подробности. Още на следващата година след автопроизшествието през 1999 г. следственото дело вече е приключено с мнение за прекратяване. Четири години по-късно обаче - през 2003 г. (заради публикации в пресата) то е възобновено. Същинското ходене по мъките - както за съда, така и за близките на загиналите, започва на 1 декември 2004 година.
Оттогава и до ден днешен процесът все още не може да приключи даже на първа инстанция. Делата се отлагат най-често заради белодробни, нефрологични и пр. заболявания на подсъдимия Дражев, удостоверявани с нечетлива медицинска документация, а нерядко заради безпричинно отсъствие на адвокати. Някои от оправданията спокойно могат да влязат в сборник със съдебни куриози. По време на едно от многобройните заседания - на 6 март 2006 г., прокурорът поискал експертиза дали подсъдимият ще може да се яви на следващия ден. Вещите лица (лекарите) обаче отговорили, че заболяването, отразено в болничния лист, не е по тяхната специалност.
На 12 април 2006 г. съдът постановява Дражев да бъде доведен принудително, но вместо него на делото се явява сержант от областното звено Охрана, който докладва, че подсъдимият не е открит на домашния му адрес. Дни по-късно магистратите постановяват неуловимият футболен деятел да бъде задържан под стража. В отговор получават писмо от началника на звено Охрана, в което той обяснява, че не може да задържи лицето, тъй като не го намира на посочения адрес. Къде е било МВР в тези случаи, когато обявеното за издирване лице свободно е влизало и излизало от съдебната палата в Бургас? - запита членът на ВСС Пламен Стоилов, който докладва резултатите от проверката пред висшите магистрати.
От средата на 2005 г. до средата на 2006 г. адвокатите на Дражев представят пет медицински документа, които удостоверяват, че подсъдимият е постъпвал в болници заради остри сърдечни или белодробни кризи, болни бъбреци, кръвохрак и какво ли още не. Впрочем случаят с лекарката, поставила диагнозата на Дражев кръвохрак, е особено показателен. В момент, когато съдът решава да промени мярката за неотклонение от парична гаранция в задържане под стража, адвокатът на Дражев представя становище на докторка от МБАЛ - Бургас, че предвид здравословното състояние на подсъдимия престоят му в ареста е недопустим. Пред съдебния състав обаче лекарката заявява, че не е прегледала лицето, не знае какви са условията в ареста и в затвора, не знае дали лицето има кръвохрак, но предполага, че щом е прието в болница, значи го има.... Заради този и други подобни случаи на съмнения в достоверността на болничните листове и заради нередности при издаването им съдийският състав непрекъснато е пращал писма до тогавашния здравен министър Радослав Гайдарски, но от здравното ведомство - ни вест, ни кост и до ден днешен...
В резултат на всички тези констатации от проверката на работната група ВСС реши в сряда да предложи на Висшия адвокатски съвет да извърши проверка и да вземе отношение по поведението на адвокатите по делото, а също сигнализира в правосъдното министерство, че областното звено Охрана отказва да съдейства по това дело.
Висшите магистрати изпратиха сигнал и до здравното ведомство да провери редовността на медицинската документация по случая и да потърси сметка за поведението на лекарката от бургаската болница.
Най-важно от всичко обаче бе решението на висшите магистрати работната група, занимаваща се с делата от особен обществен интерес, до 15 февруари 2009 г. да представи пред ВСС конкретни предложения за промени в законодателството, както и организационни мерки за предотвратяване на неоправданото забавяне движението по наказателните дела. Което препоръча и заместник-шефът на ЕК Жак Баро.

Facebook logo
Бъдете с нас и във