Параграф22 Weekly

Пак съмнения в разпределението на делата

Случайност под прикритие

Тежко компрометираният и без друго принцип на случайното разпределение на делата тази седмица понесе пореден удар. Това се случи в процеса срещу бившия шеф на държавното дружество Информационно обслужване Иво Николов. Този път съмнение в коректността на случайния подбор изрази не външен на съдебната система участник в делото, а прокуратурата. А досега не е имало случай магистрат или служител от администрацията на съда да наруши публично закона на омертата - практиката е, когато някоя от страните иска отвод заради съмнения в безпристрастността на съда, това искане да бъде отхвърлено. Освен ако като основания за оттегляне не бъдат посочени очеизбодни зависимости.


В процеса срещу Николов в Софийския градски съд (СГС) наблюдаващият прокурор Иван Аврамов взе главата на съдията докладчик и председател на състава Мариян Марков. Обвинителят мотивира искането си за отвод с подозрения, че системата за случаен подбор в съда е била манипулирана. При това не само с избора на Аврамов за докладчик по делото, а още при определянето на първия съдебен състав по него. Председателката му Христинка Колева през май със същия мотив си направила самоотвод - само два дни след като прокуратурата внесла в съда обвинителния акт. Не е ясно дали Колева е направила това по принципни подбуди, или за да избегне процеса, но в резултат на двата отвода той изглежда крайно съмнителен преди още да е започнал по същество. Двата последователни отвода, направени по инициатива на съда и на прокуратурата, нанасят поредния тежък удар по имиджа на установения в Закона за съдебната власт ключов принцип в правораздаването. И то по болния проблем за нагласянето на състави, които да отърват от наказания знакови обвиняеми.


Дали прокуратурата е разчитала само на посочения от Аврамов технически аргумент? Или поназнайва повече? Не е ясно. Аврамов посочва, че в двата протокола, отразяващи избора на електронната система за въпросното дело, били отразени съответно само неговото име и това на Колева. А в протоколите трябвало да фигурират и имената на съдиите, административно определени да водят такъв тип наказателни дела. От СГС отрекоха да е имало нарушение на случайния принцип, но не коментираха ролята на новата председателка на наказателното отделение Петя Крънчева, която е подписала протокола. В мотивите си за отвод пък Марков заявява, че не е участвал в избора на съдията докладчик и не знае как е избрано точно неговото име. Той твърди и че не е заинтересован от изхода на делото по какъвто и да е начин. Правел си отвод само за да не останат каквито и да било съмнения сред прокурорите в безпристрастието на съдийския състав.


Опитът на защитата на подсъдимия Иво Николов да отиграе ситуацията в своя полза беше твърде нескопосан и на практика подкрепи тезата на държавното обвинение. Липсата на повече съдийски имена в протоколите беше обяснена с това, че изборът им станал не по общия ред, а по специални критерии. Те обаче също не са посочени изрично в протоколите. Основните условия съдии да бъдат изключени от системата за разпределение са отсъствие по болест, майчинство или отпуск, заради свръхнатовареност или защото са гледали мерки за неотклонение по същото дело. Според сложността и обществената значимост на делото пък то можело да попадне в специален модул за разпределение, отразяван в отделен протокол. Във всички случаи е абсолютно неприемливо и противозаконно тези въведени с вътрешни правила от съответния административен ръководител критерии да доведат до пълна невъзможност за избор, свеждайки го до посочване на единствен възможен съдия.


Въведеният през 2007 г. с новия съдебен закон принцип на случаен подбор все по-често кара магистрати да си изпускат нервите. Публична тайна е, че най-впечатляващите безобразия се вършат именно в СГС, който се сочи като най-големия пазар за съдебни решения. Пръв проговори преди няколко години съдията от този съд Иван Стойчев. Той заяви, че делата от особен обществен интерес се разпределят на едни и същи негови колеги, а други никога не получават подобни казуси. Висшият съдебен съвет (ВСС)тогава си затвори очите, а в края на мандата си направо плю в очите на всички, вкарвайки вълка (Петя Крънчева)в кошарата.


В доклад за дейността на СГС за 2010 г. съдебният инспекторат призна, че е невъзможно да провери дали принципът се спазва. Оказа се, че протоколите на електронен носител в компютърната програма на съда липсват за три години назад. От заключенията на инспектората личеше откровено подозрение, че едни съдии са по-малко натоварени от други, но пък лапват повечето от апетитните дела. Същото казаха и по отношение на Националната следствена служба (НСлС) двамата кандидат-членове на ВСС от следователската квота - Койчо Трухчев и Румен Георгиев. Първият заяви, че системата разпознава някои като свои приятели, а други оставя почти без работа. И двамата поискаха да бъде разработен нов софтуер.


Разследване на Софийската градска прокуратура пък установи, че съдебни началници от страната са разпределили конкретни дела на себе си чрез намеса в програмата, за да могат да изградят корупционни схеми. Става въпрос за условно осъдената за взимане на подкуп от 10 000 лв. бивша шефка на Административния съд във Варна Анелия Цветкова, за отстранения и подсъдим председател на Административния съд в Бургас Атанас Вълков и за отстранената и разследвана шефка на Районния съд в Белоградчик Ирена Иванова. Свидетел по делото срещу Вълков разказа, че по негово нареждане целият архив от разпределението на делата в Бургаския административен съд се изтривал в началото на всяка следваща седмица. По желание на Вълков пък служебният му компютър бил снабден с програма, чрез която той в реално време наблюдавал компютрите на редовите съдии, без те да разберат, тъй като софтуерът не оставял следи от наблюдението.


През март обявилата се за съдията с най-чисти ръце Димана Йосифова от СГС подкрепи кандидатурата си за съдебен инспектор с откровението, че в СГС сравнително отскоро - от година-две


съществува уродливо явление

за избягване на случайния принцип на разпределение на делата чрез подаване на много еднакви искове. А делата за регистрация на политическите партии изобщо никога не са разпределяни на случаен принцип - като попадне една партия при един съдия, там си и остава. Подобно изказване прозвуча тогава скандално, но за запознатите то е просто смешно. Налучкването на правилен съдия става, като се пускат голям брой еднакви искови молби или жалби (т. нар. паралелни искове и жалби), които после се оттеглят, с изключение на печелившата. Но това е стар номер и твърдение, че се прилага от година-две, не подсказва ръцете да са особено чисти. Самата Йосифова пък се оказа една от абонираните за партийни дела.


Случайното разпределение на делата доведе и до престрелки между медии и съдебни началници. През лятото на миналата година председателката на СГС Владимира Янева покани журналисти, за да им покаже как действа и колко надеждна е системата за разпределение на делата. От думите й обаче стана ясно, че тя не е особено доволна от нея и е предложила на ВСС да бъде оптимизирана. В крайна сметка в Закона за съдебната власт и във всички подзаконови нормативни актове е казано, че разпределението на делата се извършва от съответния председател на отделението, заяви тогава Янева. И възропта, че с темата се спекулира изключително много.


Няколко месеца по-късно медиите се сдърпаха с председателя на Върховния административен съд (ВАС)Георги Колев. Повод този път беше делото срещу избора на самата Владимира Янева за председател на СГС. Група журналисти поискаха от Колев да присъстват при извършването на случайния избор на петчленния състав по това дело, но той категорично отказа. Съдът отговори чрез пресцентъра си, че съдията докладчик вече е определен, а останалите членове на състава няма да се определят на случаен принцип. Те ще бъдат подбрани от председателя на съответното отделение във ВАС в деня на делото измежду съдиите, работещи в отделението, които са свободни, и имената им изобщо няма да бъдат оповестявани предварително. Подобна практика съдът следва и до днес. С уговорката, че наред с членовете на съдебния състав не се знае предварително нито кой е неговият председател, нито кой е съдията докладчик по делото.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


През октомври 2011 г. ВСС проведе кръгла маса на тема Случайно разпределение на делата в съдилищата, но някак под сурдинка. Стана ясно, че са обсъдени предимствата и недостатъците на трите ползвани в момента програми за електронно разпределение, но се стигнало до заключението, че те гарантират прозрачност и надеждност и че не съществуват проблеми с действащите програмни продукти. Въпреки това било преценено, че са необходими общи стандарти във всички съдилища и унифициране на софтуера. Отчетено било и друго - че процедурата по разпределение на делата в България е най-формализираната в Европейския съюз, а освен нас електронно разпределение прилага само Дания. В останалите страни това правели административните ръководители.


През януари ВСС обяви съвместен проект с неправителствена организация за мониторинг на разпределението на делата във Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Софийския градски съд. Обявено беше и участие на американски експерт, който да направи предложения и препоръки, но така и не стана ясно какво е свършено.


nbsp;


nbsp;


Делото за Информационно обслужване е набъбнало на 50 тома още преди да започне разглеждането му в съда. Обвиненията срещу Иво Николов бяха повдигнати през април 2010 година. Прокуратурата твърди, че като длъжностно лице е причинил щети в размер на повече от 100 000 лв. и че е присвоил 23 500 лв. от ръководеното от него дружество. Информационно обслужване е дружество с 99% държавно участие, което има клонове в цялата страна и повече от 800 служители. Дейността му е от изключително значение за националната сигурност, тъй като обработва и администрира големи и ключови за сигурността и стабилността на държавата обеми от данни - резултати от избори, масиви на Агенция Митници, Националната агенция за приходите, ГРАО. Говори се, че Информационно обслужване предлага на съдебната власт и софтуер за случайно разпределение на делата.


При тройната коалиция дружеството нашумя с връзката на шефа на управителния му съвет Азер Меликов с тогавашния премиер Сергей Станишев. От доклад на държавната финансова инспекция стана ясно, че са прахосвани пари на данъкоплатеца за тлъсти заплати, за реклама, за партита и услуги. За Меликов, който беше съветник и член на политическия кабинет на Станишев, се говореше, че е хомосексуалист и подбирал служители според външния им вид и отзивчивост. Методите си Меликов прилагал буквално пред очите на изпълнителния директор Иво Николов. За ставащото били уведомени куп членове на Висшия съвет на БСП, но никой не реагирал. За прахосвани милиони в Държавната агенция за информационни технологии и съобщения пък били предупредени както Станишев, така и тогавашният шеф на ДАНС Петко Сертов, но те не реагирали. След загубата на парламентарните избори се чу, че Меликов се покрил в Лондон, но после се върнал в България и възстановил позициите си сред червените.

Facebook logo
Бъдете с нас и във