Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Смешните процеси за държавните тайни

Процесите в България срещу висши служители във властта, нарочени като виновни за изтичането на важни държавни тайни, започват бавно, но сигурно да се превръщат във фарс. Наказателното дело срещу бившия премиер Сергей Станишев за загубените от него няколко уж тайни доклади на ДАНС, МВР и на НАТО беше преобразувано неотдавна от прокуратурата в административно дело и сега предстои експремиерът да плати глоба между 1000 до 5000 лева. А според НК за разгласяване на секретна информация присъдата е между 2 и 8 години лишаване от свобода. В особено тежки случаи - когато застрашава сигурността на държавата, се предвижда от 5 до 15 години затвор.


Делото Станишев бе трансформирано и най-вече заради уверението на премиера, че документите не липсват. Нищо че така и не се разбра къде са те. Обвинителната теза в случая е мътна. Веднъж се изтъква, че физическите носители на защитената информация са изчезнали, на друго място пък се посочва, че част от документите са върнати. Прокурорите в случая - вместо да обвиняват, заеха мястото на адвокатите и обясниха, че бившият премиер не е затрил документите умишлено.


Преди три месеца държавното обвинение прекрати и разследването срещу вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков - че е огласил класифицирана информация. Производството бе прекратено от Софийска та градска прокуратура (СГП) през февруари тази година поради липса на доказателства. Прокуратурата образува това досъдебно производство срещу неизвестен извършител на 29 юли 2010 г. по сигнал от народни представители, че вицето е съобщил публично секретна информация. Става дума за огласен пред парламента от министъра на финансите документ - споразумение между бившия финансов министър Пламен Орешарски и управителя на БНБ, което позволило част от фискалния резерв в размер 1.2 млрд. лв. да бъде депозиран в търговски банки. В продължение на две години прокуратурата търсеше експерт, който да каже дали Дянков е оповестил класифицирана информация. Експертът трябваше едновременно да има допуск до секретна информация, да е специалист по финанси и да познава банковата система. В крайна сметка такъв бе намерен в Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Но пък срещу Дянков въобще не бе повдигнато обвинение. Странно защо, при положение че огласяването на документа стана на 30 октомври 2009 г., а Министерският съвет премахна секретния гриф от него едва на 10 декември същата година...


Тази седмица към серията загубени от прокуратурата подобни дела се прибавиха и други две, които най-вероятно ще имат същия финал. Това са процесите за разгласяване на класифицирана информация срещу бившия вицепремиер и министър в кабинета Сакскобургготски Лидия Шулева и срещу сегашния шеф на Митниците Ваньо Танов.


В случая с Шулева разследващите твърдяха, че като министър на икономиката тя незаконно е назначила в ръководеното от нея ведомство Павел Павлов за шеф на дирекцията Информационно и комуникационно осигуряване, без той да е имал право на достъп до тайна информация. Любопитното е, че същият служител няколко години по-късно е арестуван при акция на полицията и обвинен за подкуп. Миналата година Лидия Шулева определи процеса срещу нея като пълна глупост и загуба на време. И се оказа напълно права, защото на заседанието в началото на тази седмица Софийският градски съд (СГС) оправда бившия министър по делото за длъжностно престъпление.


Председателят на съдебния състав - съдия Александра Йорданова, която в понеделник (14 май) прочете присъдата по делото, заяви, че деянието на бившия министър на икономиката Лидия Шулева е несъставомерно от обективна и субективна гледна точка. Терминът несъставомерно означава, че всъщност няма извършено престъпление според текстовете на Наказателния кодекс. Съдията посочи, че за разлика от много други дела, прокурорът в процеса Станимир Димитров положил максимални усилия, за да докаже обвинението и Лидия Шулева е оправдана не заради пропуски на обвинението.


Иначе прокуратурата искаше две години ефективна присъда за ексминистър Шулева. След като чу оправдателната присъда, тя заяви, че в България имало върховенство на закона. Подобно на бившия премиер Сергей Станишев и Шулева потърси причината за този процес срещу нея с натиск върху прокуратурата, но не уточни от кого.


Нескопосано написаните обвинения и лекотата, с която подсъдимите в подобни шумни процеси получават оправдание, е доказателство, че на проблема с изтичането на класифицирана информация се гледа като на шега. Очевидно държавните тайни са без особена стойност. Пък и какво толкова имаме да крием в окаяното състояние, в което се намираме?


nbsp;


nbsp;


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във