Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Софтуергейт друса съда

Случайно ли става наистина случайното разпределение на делата в българските съдилища? Този въпрос остана без ясен отговор след дискусия по темата, организирана през тази седмица от Висшия съдебен съвет (ВСС). Намеренията на организаторите бяха благи: да се даде прозрачност на начина, по който делата се ориентират към един или друг съдия. Но вместо да изпишат вежди, избодоха очи...


По време на дискусията основната информация бе изнесена от председателя на Районен съд-Хасково Миглена Тянкова. Тя ръководи група за мониторинг на системите за разпределение на делата. Тянкова обясни, че в съдилищата са били въведени четири системи за случайно разпределение на делата - Law choice, Латона по проект на USAID, Паралел Кодинов и на държавното дружество Информационно обслужване. Разяснено бе, че последната вече не се използвала - не била одобрена от ВСС, защото лесно може да се манипулира. Тянкова даде и пример за това - как ако един съдия си направи отвод от делото, то системата на Информационно обслужване не дава възможност за ново случайно разпределение на съдия-докладчик, а той трябва да бъде посочен от ръководството. Освен това системата не правела разлика между видовете дела.


На форума присъстваше ръководителят на СГС Владимира Янева, която говори за мерките, които институцията е приела за подобряване на случайното разпределение. Янева обясни, че в съда се работи едновременно с две системи - едната, разработена от Информационно обслужване, а другата - от ВСС.


След дискусията в пресата логично се появиха публикации, в които се казваше, че СГС работи с неодобрен и манипулируем софтуер. Оказа се обаче, че медиите пак нещо не са разбрали, както трябва. Още на следващия ден след дискусията сряда (12 октомври) Софийският градски съд (СГС) пусна опровержение, в което се казва, че при тях за случайно разпределение на делата от 2007 г. се използва единствено одобрената от ВСС компютърна програма Law choice, а системата, разработената от Информационно обслужване, се използвал само в деловодството.


Ето цитат от въпросното уточнение:


На разбираем език ще обясня каква е разликата, за да не се получават спекулации. Програмният продукт на Информационно обслужване АД - Варна, за управление на делата представлява деловодна програма и с нея работят над 90% от съдилищата в страната. Наименованието на този продукт е САС Съдебно деловодство. Към този продукт е разработен модул за разпределение на делата, който не бе утвърден за използване от съдилищата, но използването на системата за управление е утвърдена. Тази неяснота доведе и до объркването, което настъпи впоследствие. Категорично стана ясно, че във всички отделения на СГС - наказателно, гражданско и търговско, делата се разпределят на принципа на случайния подбор с продукта на ВСС, а използваната деловодна програма е на Информационно обслужване...


Проверките на Инспектората към ВСС сочат, че в някои съдилища се срещат манипулации, въпреки въведените електронни системи за контрол. Съдебният инспектор Елка Пенчева разказа, че има начини да се заобикаля случайното разпределение. Тя даде пример с човек, който реши да изпрати 10 еднотипни жалби и председателят на съда не обърне внимание, че са еднакви. Така те ще получат различни входящи номера, 10 съдии ще получат случайно делото и жалбоподателят ще може сам да си избере кой съдия да му гледа делото.


Председателят на управителния съвет на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова изказа съмнение в това, че съдебните дела се разпределят на случаен принцип, и препоръча процесът да се контролира отвън. Според нея винаги може да се намери мотив за многократно натискане на копчето до намиране на правилния съдия или някой да разпредели дело на себе си. Тя препоръча външни специалисти да направят обективна и безпристрастна проверка на начина, по който функционират двата действащи в момента софтуери за случайно разпределение на делата. Освен това разпределянето трябва да се обвърже и с измерването на натовареността на съдиите и тогава самата компютърна система ще отчете реално човешкия фактор.


Иначе от дискусията се разбра, че само липсата на воля пречи на българските съдилища да изградят обща информационна система. От общо 183 съдилищата в страната 178 работят с две напълно съвместими програми - Law choice, с която си служат 165 съдилища, и Латона - на въоръжение в 13 съдилища. Тя е разработена от Американската агенция за международно развитие. Според експерти двете са напълно идентични. Едва пет съдилища работят по други две програми, които са трудни за съвместяване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във