Параграф22 Daily

На прощаване

Сотир Цацаров препоръча по-мек антикорупционен закон

Председателят на КПКОНПИ в оставка Сотир Цацаров внесе в парламента предложения за промени в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, разработени под негово ръководство. Текстовете са в няколко направления и обобщават слабостите на нормативния акт, установени в хода на неговото прилагане.

 

По отношение кръга задължените лица, заемащи висши публични длъжности се предлага коригиране на двойствения подход - от една страна чрез посочване на задължените лица, съобразно заеманата от тях позиция в конкретна институция, а от друга – чрез общо посочване на ръководния състав по видове държавни институции, без конкретно изброяване. Където е възможно, са изброени поименно институциите, чиито ръководен състав попада в този кръг. Направена е и преценка доколко с оглед на изпълняваните функции определено лице следва да бъде считано за такова, заемащо висша публична длъжност, като са добавени такива, които досега неоправдано липсват в закона.

По отношение структурата на КПКОНПИ е предложено прецизиране на процедурата по избор на членове в насока създаване на по-голяма публичност, както и уреждане на хипотезите на предсрочно прекратяване на мандат. В правомощията на Комисията е изрично включено приемането на становища по искане на задължени лица по закона по отношение на въпроси, свързани с декларирането на имущество и конфликта на интереси. Предложени са и редица процедурни норми, касаещи провеждането на заседания на Комисията и начина на гласуване. Редица правомощия, които понастоящем са делегирани на председателя, се прехвърлят към колективния орган – например предвижда се Комисията, а не както е понастоящем председателят, да може да разпредели на членовете си организацията на дейността по отделните направления на дейности.

Завишени са изискванията към ръководния състав на органите на Комисията, като такива са поставени и към началниците на териториалните отдели, които в досегашната редакция на закона липсват. Предвидено е и засилване на публичността и отчетността на Комисията. Освен ежегодните доклади до Народното събрание, законопроектът предвижда на всеки 3 месеца ресорната комисия в Народното събрание да провежда публично изслушване на членовете на Комисията по текущи въпроси от нейната дейност. Комисията следва да публикува периодично на интернет страницата си обобщена информация за дейността по основни направления.

По отношение превенцията на корупцията се предлага Комисията да може да отправя предложения за изменения в нормативната уредба с антикорупционна насоченост, както и да бъде разработена методология за оценка на корупционния риск по отношение на задължените лица. Проектът предвижда и създаване на експертно-консултативен обществен съвет към КПКОНПИ за обсъждане на позиции и инициативи за развитие и прилагане на антикорупционната политика.

Значителни промени се предлагат в системата на деклариране на имуществото, като е разширен обхватът на онази част от него, която следва да се декларира. Включени са и притежаваните от лицето виртуални валути, инвестиционни благородни метали и камъни, чекове, записи на заповед, менителници или други подобни платежни инструменти. Прецизират се и част от обстоятелствата, чието деклариране не е необходимо, доколкото нямат отношение върху начина на придобиване на съответното имущество - ползването на имущество на институцията, в която лицето заема длъжността, разходи за обучения и пътувания, когато са платени със средства на институцията, в която лицата заемат длъжността, вложения в пенсионни фондове по допълнителното задължително пенсионно осигуряване.

Завишен е прагът на същественост на декларираното имущество от 1 000 на 5 000 лв. по отношение на доходи извън тези за заеманата длъжност и за разходи за обучения и пътувания. Ясно е разписано при различните видове деклариране /първоначално, текущо и финално/ какво се декларира и към кой момент. Друга важна промяна е свързана с отпадане на задължението за подаване на т.нар. втора финална декларация, която по досега действащата уредба лицето следва да подаде в едногодишен срок след подаване на декларацията, дължима след освобождаване на длъжността. Предвидено е годишното деклариране да обхваща само факти и обстоятелства, които са настъпили през съответния период, а не цялото имущество на съответното лице, което вече е било декларирано.

Новост е и задължението за подаване на декларация за промяна в декларираните обстоятелства при предсрочно и цялостно погасяване на задължение или кредит в размер над 10 000 лв. Промени се предлагат и в частта за подаване на декларации, като е въведено правилото за подаване на декларациите основно по електронен път, при запазване на възможността за подаване и по досегашния ред, включително на хартиен носител. Идентификацията на лицата при подаването на декларации по електронен път се извършва в съответствие със Закона за електронната идентификация или чрез квалифициран електронен подпис, съобразно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. С оглед намаляване на административната тежест е предложено при промяна на заеманата длъжност, включително и когато е налице прекъсване не повече от един месец между заемането на длъжностите, за които съответното лице е задължено по този закон, да не се подава нова декларация за имущество и интереси.

По отношение на проверките на имуществените декларации се създава основата за използване на настоящи и бъдещи системи, свързани с електронното управление, включително и използване на средата за междурегистров обмен, автоматизирано съпоставяне на декларирани обстоятелства по дефинирани индикатори чрез използване на съвременни информационни решения, с оглед намаляване на човешката намеса в този процес и улесняване на обработката на информацията. След приключване на проверката на декларациите, при установено несъответствие в размер на не по-малко от 5000 лв. Комисията следва да изпрати материалите от проверката на Националната агенция за приходите за предприемане на действия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а когато е не по-малко от 25 000 лв. Комисията приема решение за извършването на проверка на имущественото състояние на лицето, заемащо висша публична длъжност.

Промени има и в разпоредбите относно подаване на сигнали и защита на сигналоподателите. Регламентирани са възможните канали за подаване на сигнали - на хартиен носител на място в Комисията или с препоръчано писмо с обратна разписка, както и по електронен път – по електронна поща, след идентификация на подателя в съответствие със Закона за електронната идентификация, или с електронен подпис. Предвиждат се засилени мерки за защита на лицата, подали сигнали, както и мерки за тяхна подкрепа, като същите са и в съответствие с Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза.

Промени са предложени и в разпоредбите относно конфликта на интереси. Разширено е приложното поле на дефиницията на конфликт на интереси като същото вече включва не само хипотезата при която лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба, но и въздържане от действия в частен интерес, когато лицето е било длъжно да ги упражни.

Регламентирано е получаването на подаръци, каквато уредба досега в законодателството ни няма. Получаването на т. нар. протоколни подаръци е допустимо, ако не създава или предоставя условия за корупционно поведение. Поради това, при отчитане на общоприетите етични норми, които лицата, заемащи висши публични длъжности следва да спазват, е предвидено, че тези лица нямат право да приемат подаръци или извършване на доставки или услуги, включително под формата на извънредни отстъпки, за него, нито в полза на трети лица, свързани с действия или бездействия във връзка с упражняване или изпълнение на служебните му задължения, или с упражняване на влияние. Въведена е и забрана за тези лица да приемат подаръци от името на институцията, която представляват в случай, че това би поставило под съмнение безпристрастността, заинтересоваността, откритостта или прозрачността на действията на предлагащото или приемащото лице.

Забраната за получаване на лични подаръци не обхваща сувенирни, мемориални, символни и други подобни подаръци, връчени от представители на други национални, чуждестранни или международни институции, по време на посещения и други събития (протоколни подаръци), като в подобни случаи е предвидено тези подаръци да стават собственост на институцията, където съответното лице изпълнява своите задължения, освен ако не са с личен характер. Всяка институция, в която задължените лица по закона изпълняват длъжността си, следва да създаде и да поддържа публичен регистър със свободен достъп, в който се вписват получените подаръци на единична стойност над 100 лв., както и лицата, които са ги предоставили. Регламентирано е правомощие на КПКОНПИ за приемане образец на такъв регистър, както и Етични правила за поведение на лицата, заемащи висши публични длъжности във връзка със задълженията им по отношение на получаване на подаръци.

Промени има и в процедурата по отнемане на незаконно придобитото имущество. Предложено е намаляване на проверявания период от 10 на 5 години. Този срок е съобразен със сроковете на съхранение на финансова и др. документация, което би дало възможност за пълноценно установяване на фактите в проверката и подкрепянето им с доказателства. С оглед това предложение, предложено е и намаляване на давността от 10 на 5 години, както и намаляване срока за извършване на проверка от една година на десет месеца. С оглед динамиката на икономическите процеси, заложеното в закона несъответствие в размер на 150 000 лв. е неотговарящо на моментните условия, поради което се предлага увеличаването му на 300 000 лв. Целта е по-високият праг допълнително да гарантира правата на проверяваните лица и да фокусира дейността на Комисията върху казуси при който е налице значителен дисбаланс между доходите и имуществото, разминаване.

Като допълнителна гаранция за правата на проверяваните лица се въвежда възможност когато проверката приключи с мнение за образуване на производство, но няма да се предприемат действия по налагане на обезпечителни мерки, преди да се премине към образуване на производство да се даде възможност лицето да участва в процедурата като се запознае със събраните материали, даде сведения за източниците на средства за придобиване на активите, представи или поиска събиране на доказателства. По този начин се дава възможност, след анализ и на предоставените от лицето доказателства, да не се стига въобще до образуване на производство. Предвижда се и задължение да се отговаря в седмичен срок на постъпили искания от лицата.

В частта след налагане на обезпечителните мерки са предложени промени, чиято цел е да гарантира в по-висока степен правата на всички лица, засегнати в производството. В тази връзка са направените предложения за разширяване обхвата на лицата, който се уведомяват за образуваното производство и на които се връчват декларации – вместо само на проверяваното лице, това ще са всички лица, засегнати от производството. Комисията ще има задължение да ги уведоми за образуваното производство, да им предостави за запознаване всички материали събрани от нея, да им даде възможност да попълнят декларация, както и да правят бележки и възражения. Всички лица ще могат да представят доказателства както и да искат от Комисията да събере посочени от тях доказателства, като за Комисията се въвежда и задължение, да уведоми лицата за предприетите действия по събиране на поисканите доказателства, и за резултатите от извършения анализ на обясненията, направените възражения и събраните доказателства.

С оглед разходите по делата и тежестта за съдебната система е предложен и праг 25 000 лв., под който да се не водят производства за отнемане. Променя се прагът за сключване на съдебна спогодба от 75 % на 55 %, като се дава възможност за по -широко приложение на този институт. Предвижда се отнетото имущество да се използва за социални цели и финансиране на обществено полезни дейности. Следва се европейската практика отнетите активи да се реинтегрират в обществото. Използването е диференцирано в зависимост от вида отнети актив.

Предложено е и създаване на Информационен портал за публичност и антикорупционни мерки, чрез който да бъдат подавани сигнали, декларации на задължените лица, да бъдат публикувани актовете на Комисията, както и на свързаните с тях съдебни решения. Предложено е още дирекцията, която извършва дейности за противодействие на корупцията чрез събиране, анализиране и проверки на антикорупционни сведения,  да премине отново със служителите си към Държавна агенция „Национална сигурност“, както е било допреди приемането на сегашния закон. Същевременно се предлага възлагането на разследващи функции на ДАНС чрез възстановяването на фигурата на „разследващ агент“ в НПК.

Facebook logo
Бъдете с нас и във