Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Спасяването на генерал Шивиков

Мистерията около бившия командир на 61-ва механизирана бригада ген. Димитър Шивиков става все по-плътна. От една страна, обвиненията на прокуратурата срещу него се множат, а в същото време липсва реакция от главнокомандващия - президента Плевнелиев, по повод случващото се с генерала. Както е известно, Шивиков подаде рапорт да бъде освободен от действителна военна служба, но до този момент президентът не е издал указ за това. А се появиха и факти, които говорят, че кабинетът, изглежда, стои зад генерала в битката с анонимните му душмани, скрити зад обвиненията на прокуратурата. Битка, която може се превърне в епопея.

Тази седмица стана ясно, че срещу Шивиков са повдигнати още две обвинения - за злоупотреба със служебно положение и за превишаване на власт. В края на април държавното обвинение подбра генерала, защото накарал свои подчинени да ремонтират къщата му. По тази причина достъпът му до класифицирана информация бе отнет и в крайна сметка Шивиков подаде рапорт за напускане на армията. А му предстоеше да замине на работа в новата свръхмодерна централа на НАТО в Брюксел, за чийто строеж пактът отдели 500 млн.евро и трябва да се нанесе в нея тази година. 

След раздухания скандал около ремонта на генералския дом стана известно, че помагачите на Шивиков всъщност са били негови приятели. Той е кум на един от тях, а останалите по приятелска линия ударили рамо за ремонта. Освен това се изясни, че те са работили в неработно време. Тези обстоятелства породиха подозрение, че ген. Шивиков не е удобен някому - може би заради предстоящото му заминаване за Брюксел.

Към такива съмнения насочват и новите обвинения срещу генерала. Прокуратурата твърди, че в края на септември 2014 г. ген. Шивиков устно е наредил на свой подчинен да осигури УАЗ-ка, "Мерцедес Акрос", ЗИЛ, цистерна с вода, седем палатки, 18 военни и шестима цивилни, които да помагат за откриването на ловния сезон за едър дивеч. Според прокуратурата това е станало без съответното искане от страна на генерала до Ловно-рибарското дружество в Карлово. Била е нарушена заповед на министъра на отбраната от 1998 г., според която такива услуги се правят с договор и срещу заплащане. Държавното обвинение твърди, че така са възникнали вредни последици от имуществен характер за Министерството на отбраната, което за този период е плащало заплати на военните и цивилните, определени да участват в откриването на ловния сезон. Освен това е бил уронен и престижът на българския офицер и на ръководния състав на армията.

Другото обвинение е за нарушение, извършено също през 2014 година. Според прокуратурата ген. Шивиков превишил правата си, след като на 16 декември накарал свой подчинен да отнеме шофьорската книжка на войник заради превишена скорост. Книжката е била задържана до 23 декември. Позицията на обвинението е, че отново са настъпили вредни последици от неимуществен характер, изразяващи се в уронване на престижа на командния състав и на българския офицер. Освен това генералът бил нарушил Закона за движение по пътищата, тъй като няма право да отнема шофьорска книжка.

Защитата на генерала определи трите обвинения като подигравка с правото и с генерала. Според адвокат Светлана Георгиева обвиненията целят да попречат на Шивиков да поеме новите си задължения в Брюксел. Подобна хипотеза изказа и премиерът Бойко Борисов още при първото обвинение срещу ген. Шивиков. Борисов дори поиска да се промени Законът за класифицирана информация, за да може генералът все пак да замине в НАТО.

Изглежда, въпросът за заминаването на ген. Шивиков като български представител в пакта е важно за кабинета, който влиза в схватка със задкулисните противници на тази идея, намерили привърженици в прокуратурата. В парламента е внесен проектозакон за изменение на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) - с едно-единствено предложение - чл.40, ал.1, т.5 от сегашния закон да бъде отменен. Този текст гласи, че разрешение за достъп до класифицирана информация се издава на лице, ако срещу него няма образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. На основание на този текст издадени вече допуски, какъвто е имал и ген. Шивиков, се отнемат, ако има образувано досъдебно производство.

Проектозаконът е внесен по инициатива на Министерския съвет и е подписан от премиера Бойко Борисов. Според вносителите му предложението за изменение на ЗЗКИ напълно съответства на презумпцията за невиновност, установена в чл.31, ал.3 от Конституцията на Република България. "Съгласно този член обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Презумпцията за невиновност е изрично установена и в чл.16 от Наказателнопроцесуалния кодекс. Тази презумпция означава, че съдът признава подсъдимото лице за виновно, когато обвинението бъде доказано по несъмнен начин. Безспорното доказване на обвинителната теза е гаранция за реализиране на процесуалните права на подсъдимия, произтичащи от презумпцията за невиновност" се казва в мотивите на вносителите.

Според тях формалното прилагане на изискването на чл.40 срещу лицето да няма образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер води до постановяване на откази за достъп до класифицирана информация или отнемане на издадени разрешения за достъп. "Това влече значителни негативни последици за лицата, като при постановен отказ лицето няма право да кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение на задача, налагащи достъп до класифицирана информация, за срок една година от издаване на отказа. В случаите на отнемане на издадено разрешение срокът, в който лицето е ограничено да кандидатства за такива длъжности или задачи, е три години. Лицата търпят тези ограничения, без да има доказана вина за извършване на престъпление, а дори и нещо повече - и в случаите, когато производството е прекратено или е завършило с оправдателна присъда", се посочва в мотивите към законопроекта.

Очевидно премиерът Бойко Борисов се е ангажирал лично с разрешаването на този казус. Срещу чл.40 се обявяват всички служители от сектор "Сигурност", които го определят като мракобесен. В случая с ген. Шивиков това определение изглежда на място. 

По нашенска традиция обаче от отпадането му биха могли да се възползват и бивши спецченгета със съмнителна слава, които вече са загубили достъпа си до класифицирана информация, и така им е отрязан пътят за връщане в службите. Такъв е например случаят с бившия заместник главен секретар на МВР и бивш директор на ГДБОП Станимир Флоров. През май 2013 г. Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) отне достъпа му до най-високото ниво на държавна тайна като шеф на ГДБОП заради образуваното през април същата година разследване срещу Флоров за получаване на подкуп в особено големи размери. Така той бе лишен и от възможността в тригодишен срок да се кандидатира за работа, която изисква допуск. Това бе една от причините Флоров да не се завърне на бял кон във възстановената антимафиотска дирекция в МВР. Ако обаче след парламентарната ваканция проектозаконът на Бойко Борисов бъде приет, за което няма съмнение, заключените пред ген. Шивиков и Флоров сега врати ще се отворят. Разбира се, ако дотогава хората зад кулисите не измислят нещо друго...

Битката за спасяване на генерала обаче навлезе в решителна фаза, след като в петък (7 август) президентът Росен Плевнелиев сезира Конституционния съд заради казуса с Димитър Шивиков. Държавният глава е поискал КС да се произнесе за текстовете на чл.40 от Закона за защита на класифицираната информация и чл.165 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) дали не противоречат на конституцията. Отказът за издаване и отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация поради образувано наказателно производство ( чл.40 от ЗЗКИ) има за последица прекратяване на договора и освобождаване от военна служба на военнослужещия съгласно чл.165, т.7 от ЗОВСРБ. Заради тези две разпоредби висши военни, които се разследват за евентуални престъпления, нямат достъп до класифицирана информация и съответно не могат да си вършат работата, сочи държавният глава. ЗОВСРБ не предвижда ефективна защита и не дава възможност за възстановяване на длъжност на военнослужещия дори ако наказателното производство срещу него бъде прекратено или той да бъде оправдан. Това противоречи и на принципа, че Република България е правова държава, прогласен в чл.4, ал.1 от Конституцията на Република България, категоричен е президентът. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във