Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Спецбездействие по енергийните дела

Борбата с корупцията у нас върви предимно на приказки. Но за сметка на това не свършва и става все по-специализирана. В разгара на драмата около цените на тока премиерът Бойко Борисов съобщи за създаването на поредното специализирано звено между прокуратурата и ДАНС. След като в началото на годината държавното обвинение и разузнавателната агенция сформираха звено "Антикорупция", сега ще се прави негов клонинг, който щял да "контролира" (изразът е на Борисов) енергетиката.

Ако не става въпрос за обичайната народна изказност на премиера, създаването на структура с такъв състав и задачи звучи пародийно: "Ще се срещна с представители на Българския енергиен холдинг, защото пак има място, където може да ни се изплъзват и да лъжат. Това е между ВЕИ-тата и ЕРП-тата, там няма никакъв контрол. Ще им направя едно звено с прокурори, със специалисти и ДАНС, които да следят движението на фактурите. Защото там надписват, пишат..."

Като оставим настрана мита за независимостта на ДАНС и прокуратурата, които ще трябва просто да изпълнят заръката на премиера, ролята на тези органи определено не е да контролират паричните потоци в енергетиката, за да задържат цената на тока - за това си има независим регулатор. ДАНС трябва да събира информация за незаконни практики, а прокуратурата - да разследва престъпни действия. А информация има. Дори самият Борисов каза, че "доста задачи сме дали на службите за сигурност да проследят някои от поръчките". И приведе класическите примери - да открият пътя на милиардите, налети в "Белене" и в "Цанков камък". Плюс каква роля е играл в цялата работа кабинетът "Орешарски". 

Междувременно работодателите се заканиха чрез председателя на КРИБ Кирил Домусчиев, че през септември ще засипят главния прокурор Сотир Цацаров със сигнали за злоупотреби в енергетиката. Ще започнем от тези, които са подписвали договорите и анексите с американските централи и ще продължим с авторите на схемите с ВЕИ-тата, които излязоха преди няколко дни от доклада на Комисията по енергетика в Народното събрание. Посочвайки наличието на "много приближени кръгове в енергетиката", Домусчиев стовари работодателския гняв върху Комисията за водно и енергийно регулиране (КЕВР), която изпълнявала "поръчки на енергийната мафия".

Въпросът е обаче дали по тези сигнали ще има ефективно разследване, или всичко ще се ограничи с броенето на фактури. Вече повече от две години минаха, откакто започна разследването за злоупотреби при строителството на АЕЦ "Белене", а прокурорите изобщо не споменават има ли напредък и някой работи ли по него. Кръгът на обвиняемите остава същият - собственикът на "Риск Инженеринг" Богомил Манчев, двамата бивши директори на НЕК Крум Анастасов и Иво Лефтеров и шефът на консултантската фирма по проекта "Белене" "Уорли Парсънс" - Събин Събинов. Никой вече не отваря и дума за ролята на бившите министри на енергетиката Делян Добрев, Асен Василев и Драгомир Стойнев. А и при тримата плащанията в полза на "Риск Инженеринг" са продължили въпреки взетото през 2012 г. от първия кабинет на ГЕРБ решение за спиране на строежа на Втора атомна. А обвиняемите в лицето на Манчев дадоха да се разбере, че водят статистика на загубите си (включително и за наложените им рекордни парични гаранции) и чакат края на делото, за да предявят искове за обезщетения срещу държавата.

Към днешна дата едва ли някой помни и светлите "енергийни" заявки на президента Росен Плевнелиев от 2013 година. Обещанието беше новият кабинет "Борисов" да спре "работата на парче" и да "преподреди целия пъзел", осветлявайки всичко в енергийната система. А в същото време Цацаров уверяваше, че имало воля нещата да бъдат доведени докрай, илюстрирайки оптимизма си със образуваните пет досъдебни производства - те добиха популярност като "енергийните дела". Те бяха образувани по данни за злоупотреби в електроразпределителните дружества, в Националната електрическа компания и в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, както се наричаше регулаторът тогава.

После всичко замря. Единственото име, което изплува от делата, беше това на бившия шеф на НЕК и БЕХ Михаил Андонов. Той сключил неизгоден договор за правни услуги и за процесуално представителство, плащайки прекомерни суми за адвокатски услуги. Така и не стана ясно обаче кои адвокати и с какви суми е "захлебил" Андонов. Защото доказателствата по делото се съдържаха в секретен доклад на ДАНС и не бяха оповестени. После държавното обвинение забрави и обещанията си за повдигне на обвинения в безстопанственост, които били въпрос на дни. Много дни минаха оттогава.

Неизвестни останаха и служителите от Министерството на икономиката, които пропуснали да поискат полагащите се на държавата дивиденти от печалбата на ЧЕЗ, докато то все още притежаваше солидните 33% от акциите на дружеството. Става въпрос за стотици милиони. А падна голямо чудене кой от чиновниците във ведомството е виновен за пропуска тези пари да бъдат прибрани в държавния бюджет съгласно клаузите в приватизационния договор.

Анонимни останаха и кадрите на ЧЕЗ, които според Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) провели търгове за 350 хил. лв. без ДДС в нарушение на Закона за обществените поръчки. Но продължаваме да дъвчем старата дъвка - кой изкопа финансовата "дупка" в енергетиката и в чии джобове потъна изкопаното? А държавното обвинение тепърва ще брои фактури, вместо вече да поддържа обвиненията в съда. 

Съобщавайки за намерението си да прави прокурорско спецзвено за контрол в енергетиката, премиерът Борисов се ожали, че гражданското общество се събуждало за недоволство само кагато ГЕРБ са на власт. Защо не вземе обаче да нареди на прокуратурата, както той си знае, да проговори по въпросите, чиито отговори чакаме вече трета година. Кой пое ангажимента НЕК да изкупува неизгодно 100% от произведената от ТЕЦ-овете "Марица изток 1" и "Марица изток 3" електроенергия? Кои "неизвестни" служители на ДКЕВР одобриха без икономически анализ, без мотиви и само ден след подаването им неизгодните заявления за временни цени и с калкулирани високи разходи на предприятия, произвеждащи зелена енергия? Кои министри и чиновници не само си затваряха очите, но и участваха активно в копаенето на "дупките" в Цанков камък и Белене, в които се продъни бюджетът на НЕК?

 

 

„Наказателните производства няма да останат срещу неизвестен извършител. Прокуратурата има твърдо намерение да установи кои са виновните длъжностни лица и когато това стане, те ще бъдат обвинени!" Думите са на Сотир Цацаров и ако му се вярва, тези хора не са дори установени, камо ли да ги пратят на съд. Всичко тръгна от масовите протести срещу високите зимни сметки за ток - нещо, което кара премиера Борисов да сънува кошмари. Първото от образуваните накуп пет "енергийни дела" е срещу длъжностни лица от ДКЕВР, за това, че в средата на септември 2012 г. издали решение за определяне на временна цена за достъп на ВЕИ - централите до преносната и разпределителната мрежа без анализ и при пълна липса на мотиви. С това нарушили Закона за енергетиката с цел да набавят за себе си облаги.

Второто дело е срещу неизвестни служители на тогавашното Министерство на икономиката, енергетиката и туризма за непотърсения дивидент за държавата. За продадения през октомври 2012 г. чрез фондовата борса 33-процентов дял държавата е трябвало да вземе съответно 1/3 от натрупаната от ЧЕЗ в продължение на две години печалба в размер на 593 млн. лева.

Третото дело е срещу неизвестни длъжностни лица от НЕК за това, че в периода 2001-2011 г.  са сключили неизгодни договори за изкупуване на електроенергия от ТЕЦ „Марица изток 1" и ТЕЦ „Марица изток 3". В резултат на умишлената им безстопанственост са настъпили  значителни щети за НЕК. Параметрите на тези щети прокуратурата описа съобразно особения залог, учреден в полза на двете американски централи, с който на практика били заложени сметките на българите, на стойност над 13 млрд. лева.

Четвъртото дело е образувано въз основа на предоставените от ДАНС материали за ексшефа на НЕК и БЕХ Михаил Андонов. Стойността на предоставените при управлението му средства за външни юридически услуги е 189 хил. лева. Петото енергийно дело е по доклад на АДФИ за резултата от проверката на 396 договора в ЧЕЗ, при които са открити множество нарушения на нормативната база, както и по обявените от компанията обществени поръчки. Оказа се, че дружеството е хвърляло огромни средства за услуги, чиито доставчици са избрани в нарушение на лиценза му, след което с тези разходи са надували сметките на потребителите. При другите две ЕРП-та - ЕВН и "Енерго про", нарушения не бяха открити, а Цацаров подчерта, че се прави ревизия по цялата верига в енергийния сектор.

 

 

Днес малцина помнят и гръмналата в първите месеци от мандата на Цацаров бомба за участие на заместничката му Галина Тонева в прикриване на злоупотреби в енергетиката. Изземвайки функциите на предишния шеф на държавното обвинение Борис Велчев и заобикаляйки принципа на случайното разпределение, през май 2010 г. Тонева разпределила 12 проверки и разследвания на прокурора от Върховната касационна прокуратура Христо Граматиков. След което той ги прекратил. Сигналът за това Цацаров получи от тогавашната парламентарна Комисия за борба с корупцията по високите етажи на властта. Срещу Галина Тонева беше образувана дисциплинарна проверка и по предложение на Цацаров ВСС я свали от поста заместник главен прокурор. Това се оказа и единствената санкция срещу нея по случая - проверката беше прекратена, а Граматиков дори не беше извикан за обяснения във Висшия съдебен съвет. През април тази година Тонева спечели конкурс за повишаване и стана съдия във Върховния касационен съд, където разглежда наказателни дела като последна инстанция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във