Параграф22 Weekly

§22 Анализи

СПЕЦсъд за СПЕЦспоразумения

Десет месеца след старта на специализираното наказателно правораздаване у нас в негова запазена марка се превърна сключването на споразумениес подсъдимите (обикновено за налагане на условна присъда). Създадените уж да громят бързо и ефективно мафията чрез тежки осъдителни присъди прокурорски и съдебни структури превърнаха този процесуален институт в свое основно оръжие, без да е ясно на какво се дължи това.


Специализираните магистратури работят по общите процесуални правила, а магистратите в тях дойдоха от общите съдилища и прокуратури. Именно там споразумението се превърна в мръсна дума заради предлаганите от прокуратурата и одобрявани от съда занижени наказания. Днес яростните спорове около въвеждането на спецсъда изглеждат малко комично. Опозицията и неправителствените организации, които громеха свирепо идеята, не обелват дума срещу нейната реализация. Специализираното правосъдие работи, но нито е особено специализирано, нито засяга сериозно интересите на мафията.


Последното споразумение, одобрено от спецсъда , изглежда впечатляващо, въпреки че е в утвърдилия се като любим за спецмагистратите сектор на наркоразпространението. Присъди получиха петима души, действащи като организирана престъпна група начело с видния деятел на кюстендилския ъндърграунд Стоян Гецев -Кравата. Той получи и най-тежкото наказание - осем години лишаване от свобода и 40 000 лв. глоба. Любомир Илиев-Ломския отнесе четири години затвор и глоба от 10 000 лв., а Васил Лулев, Боян Томанов и Никола Пресолски - по година и осем месеца ефективно плюс същата парична санкция за всеки от тях.


На пръв поглед приключването на делото със споразумение изглежда оправдано. Групата беше задържана преди малко повече от година при акция Наглецът и вече има ефективни присъди. Иззети бяха 3 кг хероин, както и предназначените за сделката 48 хил. евро. Необичайно е и успешното разследване по дело, образувано първоначално срещу неизвестен извършител, както и използването на агент под прикритие и доверителна сделка в сътрудничество с македонските власти.


Можело значи, но интересно защо се случва все на обвиняеми, които са далеч от представата за мафиотски босове и за престъпления, чиито поръчители и бенефициенти остават в сянка. В случая от спецпрокуратурата се похвалиха, че заковали обвиняемите с непоклатими доказателства и мърдане нямало. Но това със заковаването се чува често и в издънени процеси, в които съдът преценява, че обвинителите са се изложили с обвинителните си актове. Дали споразумение ще поиска, да речем, босът на Литекс комерс Гриша Ганчев, обвинен в ръководене на организирана престъпна група за извършване на ДДС-измами, в която влизат синът му Данаил Ганчев, както и членовете на управителния и надзорния органи Камелия Мирчева и Милко Димитров?


Освен прибраните от Ганчев 300 000 лв. парична гаранция липсват признаци спецмагистратурата да е в позицията да се похвали с нещо. Шефът на апелативната спецпрокуратура Борислав Сарафов обеща неотдавна разследването да приключи до два-три месеца (толкова били необходими и за внасяне в съда на обвинителните актове за пране на пари срещу изчезналите братя Галеви), но пък щяло тепърва да се преценява дали да бъде внесен обвинителен акт. Спецсъдът не намери никакви доказателства срещу хората около Ганчев и свали мерките им за неотклонение, защото липсвали данни, че те са част от организирана престъпна група. Така организаторът се оказа без група и делото по акция Захар изглежда безпредметно. Как ще се произнесат вещите лица не е трудно да се предвиди с оглед дадения от спецмагистратите заден ход по единственото разпределено им засега дело с участието на олигарх. Те вече се компрометираха сами и с първоначално наложените от колежката им Мариета Неделчева мерки за неотклонение (500 000 лв. парична гаранция на Гриша Ганчев и арест за всички в групата). Оказа се, че Неделчева се е престарала вместо да си направи абсолютно задължителния по закон отвод - съдийката е съпруга на полицейския комисар Чавдар Георгиев, ръководещ акцията.


Спецпрокуратурата омекна и пред аргументите на съда за отмяна на мерките за неотклонение по кокаиновото мегадело със задържаните край Испания три тона кокаин в кораба Свети Николай. Сочените за босове от българска страна Дойчин Дойчев и Руслан Колев бяха освободени без обвинението да протестира. И отново самокомпрометиране - наблюдаващият прокурор Андрей Андреев нарече определението на съда разбиващо (разбирай - безобразно), но не внесе протест срещу него. Борислав Сарафов обеща все пак позитивно развитие на разследването, но със задгранични аргументи - негови колеги щели да бъдат командировани в Испания, за да участват в разпитите на място. От българска страна - нищо повече.


Склонността на спецмагистратите да постигат успеваемост със споразумения е обратна на въведените от законодателя ограничения. Публичният натиск доведе до редуциране на приложението на споразумението, а промените в НПК са в сила от миналия месец. Съгласно тях споразумение не се прилага за тежки умишлени престъпления по половин дузина глави от НК, както и за всяко престъпление, с което е причинена смърт. А съдебните спецструктури трябваше да борят именно тежките умишлени престъпления, които по правило се извършват от специализирани престъпни групи.


Изглежда, споразумението се прилага според това дали и за кого е удобно, а не по принципни съображения. По закон, когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване. При обвинение, по което се твърдят вреди за милиони, както в случая с Гриша Ганчев (макар че обвинението засега е само за 200 000 лева), прокуратурата нито очаква, нито би си направила устата за споразумяване. То е изгодно за обвиняемите, ако не ги обременява с големи задължения и ако доказателствата са непоклатими. От изключително значение е и наличието на активи, които да подлежат на запор и иск от комисията за конфискация на престъпно имущество. И всичко това при положение, че факторът задкулисни договорки за пълно проваляне на делото не е решаващ.


Ръководителят на първоинстанционната спецпрокуратура Светлозар Костов каза преди време в интервю за Параграф 22, че очакванията към колегите му за бързина са твърде оптимистични, тъй като с малки изключения те работят по общите процесуални правила и не разполагат със специализирани инструменти. Костов поиска въвеждане на правна уредба на сътрудничещия обвиняем и сътрудничещия свидетел, както в САЩ и Италия. И Костов, и Сарафов твърдят, че времето е малко за колосални успехи. Единственото, с което се хвалят, е прилагането на екипния принцип, който прокуратурата въвежда вече цяло десетилетие. Вместо от един прокурор делата се наблюдават от трима, а наред с криминалното се прави и финансово разследване с хора от ГДБОП, ДАНС, НАП. Може би щяло да бъде добре и някои по-леко наказуеми престъпления да бъдат изключени от компетентността на спецмагистратурата. Звучи като откриване на топлата вода. При това по делата за престъпления на белите якички (т. нар. нежна престъпност - финансови измами, източване на фондове, пране на пари), на които уж се набляга, резултатите тепърва щели да се видят.


Във всички случаи Сарафов, Костов, както и председателят на първоинстанционния спецсъд Георги Ушев бранят споразумението като практика на спецсъда. Основният аргумент е, че ако делото се води по общия ред на три инстанции, не се знае какво ще стане. Сам по себе си този довод изглежда прагматичен, но е всъщност крайно показателен както за самооценката на магистратите, така и за оценката им на съдебната система като цяло. Та нали общият ред е основният, а триинстанционното производство би трябвало да е гаранция за справедливи и постановени в разумен срок присъди.


Борислав Сарафов и Светлозар Костов обичат да дават пример с американската практика 90% от наказателните дела да приключват със споразумение. Те обаче старателно пропускат подробности като сроковете и тежестта на одобрените по този ред присъди. Аршинът за законност и справедливост на наказанието е толкова различен, че не е за приказки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във