Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Спецзакони под дебела сянка

Президентският фалцет отново се извиси сред нестройния хор на българските държавници в изпълнение на ария от познатата оперета за националната сигурност. На лекция пред Атлантическия клуб в четвъртък (22 ноември) на тема Актуални проблеми и приоритети в системата за национална сигурност на Република Българияпрезидентът Росен Плевнелиев заяви, че темата за единството, националната сигурност и за мястото на президента е много важна. Президентът ще задава посоката и ще работи с вас, зарече се Плевнелиев.


В лекцията си държавният глава припомни, че е формулирал приоритетите в сектор Сигурност на първото заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) през април тази година. Както е известно, тогава той заяви, че целенасочените и координирани съвместни действия на спецзвената са единственото средство за ефективно противодействие на заплахите към националната сигурност. Тогава президентът не скри желанието си координацията на службите да става под президентския поглед чрез КСНС.


Същата идея Росен Плевнелиев повтори и на лекцията си пред атлантиците. Координационният съвет играе важна роля в системата на националната сигурност. Убеден съм, че съветът не трябва да бъде трибуна за политически речи на партийните лидери, а форум за изработване на политики, за постигане на съгласие, на консенсус по националните приоритети в областта на националната сигурност, заяви той. Докато аз съм президент, КСНС няма да свършва с проведената след него пресконференция. Искам КСНС да бъде демонстрация на политическа зрялост и мъдрост, а направените предложения да влизат задължително в дневния ред на институциите и органите за които се отнасят и да се постигат резултати, каза още Плевнелиев.


В подобни случаи народът казва: Да ще господ гащи, но кога ще. Иска му се на главнокомандващия Плевнелиев да дава насоките, обаче реалността е друга. Това стана ясно още сряда (21 ноември), когато Министерският съвет разгледа и прие на подпис проектозаконите за спецслужбите и предложи Народното събрание да ги гласува в пленарната зала. Одобрените проекти подминават президентската институция като малка гара, но пък дават изключителни правомощия на премиера чрез Съвета по сигурността към Министерския съвет.


Това е регламентирано в рамковия закон за сектора - факт, който предизвика негодувание сред опозицията и експертите по национална сигурност още по време на общественото му обсъждане. Професорът по международна и национална сигурност Николай Слатински например заяви в четвъртък (22 ноември), че идеята за гражданския контрол върху спецслужбите е слабо разработена в проектите. Това просто не влиза в схващането на политическия елит, който управлява сектора, каза Слатински.


Всички експерти са единодушни, че общият закон за националната сигурност предоставя голяма и непрозрачна власт на Съвета по сигурността към МС. Това е нещо като мини-Министерски съвет, в който няколко души разполагат с неограничени правомощия, обяви Слатински.


Критики отнесе и проектозаконът за Националната служба за охрана. Както е известно, единствено тя остана под ръководството на президента. Факт е обаче, че зависимостта й от президентската институция е фиктивна, докато същинското й управление ще се осъществява реално също от Министерския съвет. Това е посочено в общия закон за сектора Сигурност.


Президентът очевидно не се смущава от лидерската роля на Министерския съвет и, разбира се, на премиера, който засега е Бойко Борисов. По тази причина той с радост обяви, че очаква пакетът спецзакони да види бял свят през април 2013 г., без да се осмели да направи каквато и забележка за доминиращата функция на изпълнителната власт. Не съм се променил, не съм под сянката на никого и не смятам, че който и да било в тази държава би могъл да прави сянка на когото и да било, изрепчи се Плевнелиев на лекцията си в отговор на въпрос дали е излязъл от сянката на министър-председателя.


Сянката Борисова обаче е дълга и плътна и измъкване от нея няма. Със сигурност това е причината президентът да не обели и думичка за закона за своята уж НСО. Според експертите по темата основната слабост на проекта е, че е разширил неимоверно кръга на охраняваните лица. Освен президента и вицето му, председателя на Народното събрание, премиера в списъка са председателят и членовете на Конституционния съд, заместник-председателите на парламента, министрите, председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, главният прокурор и столичният кмет.


Предвижда се всички предложения по пакета от проектозакони да бъдат събрани до 12 декември, след което съдбата им ще зависи от работната група по изготвянето им в Министерския съвет. Към момента липсва така жадуваният от президента консенсус за общия рамков закон за сектора и за този за НСО. Не е стабилно единството на позициите на мнозинствотж и опозицията и по останалите два проекта - за разузнаването и за служба Военна информация към МО.


Крехкият баланс бе нарушен и от скандалната история с петимата френски спецбойци, които бяха пребити и простреляни от братята Слави и Васко Цоневи и от приятеля им полицай Румен Цветанов на 16 октомври 2012 г. в землището на село Коиловци. Информационното затъмнение около случката доведе дотам, че Ангел Найденов от БСП внесе в сряда (21 ноември) искане в парламента за създаване на временна комисия за проучване на инцидента с т.нар. чужденци, определени като французи. Мнозинството обаче отхвърли искането.


Инцидентът все пак стигна и до парламентарната комисия за контрол над Държавната агенция Национална сигурност, която го обсъди на заседанието си същия ден. Това се наложи, тъй като стана ясно, че ДАНС е поела случая още в самото начало, както уведоми Областната дирекция на полицията в Плевен. Защо агентите от ДАНС са се озовали на местопроизшествието, допустимо ли е чужди граждани да влизат на територията на страната по въздух, съгласувана ли е акцията на французите с нашите служби - това бяха част от въпросите, на които заседанието на комисията трябваше да даде отговор.


Това обаче не се случи. Мъглата около случая Коиловци остава, заяви след заседанието председателят на комисията за контрол на ДАНС Волен Сидеров. ДАНС на практика не иска да каже какъв точно е случаят, какви са били чужденците, защо са били в страната. Очевидно знаят, но не искат да обяснят, каза Сидеров.


Шефът на комисията се закани да изпрати писмо до посланика на Франция у нас, който да даде информация било ли е това операция на френските спецслужби и защо българските служби са се оказали в небрано лозе и не знаят нищо за нея. Сидеров се закани да привика в комисията главния прокурор, окръжния прокурор на Плевен, военния министър Аню Ангелов и МВР-шефа Цветан Цветанов.


От този списък се вижда, че това са все хора, които са сред най-охраняваните лица в държавата, както указват законите за спецслужбите. Случаят в Коиловци обаче е красноречиво доказателство, че нормативните актове за сектора Национална сигурност, ако запазят проектния си вид, ще вършат работа според шопската мъдрост - Законът е врата у поле...


nbsp;


nbsp;


Румен Петков, БСП:


Инцидентът показва много тежки проблеми в националната сигурност на Република България. Тук не става дума за пробив. Тук става дума, че България е разграден двор. Имаме незаконно проникване на чужденци. Това незаконно проникване е придружено с разнасяне на наркотични средства. Впоследствие тези хора са извадени от страната. Второ - имаме проблем на държавността, защото тези чужденци са се опитали да извършат опит за убийство на български гражданин. С джипа, с който са били, те са тръгнали срещу българските граждани с цел да ги смажат и в резултат българските граждани са арестувани за 24 часа, чужденците са отведени в болница, двама от тях - простреляни в краката, третият - със счупен нос, пазени от полицията. Полицията е оставена пред вратата, след като те вече са били извадени, за да заблудят журналистите и българските граждани и изведени от страната неясно как. Имам основание да твърдя, че част от тях са били без документи. Тоест имаме серия от престъпления, но вместо българската държава да се грижи за своите граждани, тя се грижи за чужденците. Кого обслужваме?



Красимир Иванов, кмет на Коиловци:


Продължавам да искам адекватен отговор от българските власти за случилото се в с. Коиловци, за да можем да успокоим населението. След изслушването, минавайки по коридора, председателят на ДАНС Константин Казаков ми каза: Нашите хора в чужбина са правили много по-големи поразии от това, което французите са направили в село Коиловци. Но това, което получих като отговор в коридора, изобщо не ме удовлетворява. Това го каза директорът на ДАНС пътьом, минавайки покрай мен. След като е ръководител на ДАНС, най-вероятно под нашите хора има предвид служители на ДАНС. Френски журналисти ме питаха дали имам претенции към френската страна. Аз съм гражданин на България и имам претенции към българските власти, заяви Иванов.


Facebook logo
Бъдете с нас и във