Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Спекулацията политически процес

Делото срещу Емилия Масларова и нейните сподвижници, подсъдими за присвояването на 11 млн. лв. от ремонта на социалния дом в Стара Загора, продължи със скандал през тази седмица. Скандалното (но вече не и необичайно напоследък) е, че ключови свидетели започнаха да се отказват от показанията си и оставиха прокуратурата в небрано лозе.
По време на заседание на Софийския градски съд (СГС) в понеделник (9 май) лице, свидетел, носещ по ирония на съдбата името на комунистическия идеолог Тодор Павлов, се отрече от думите си, казани пред прокурори и съдии във фазата на разследването - че носи от Стара Загора в София пачки с пари за екссоциалната министърка. По време на разследването той обяснил, че ги носел в плик, че били в купюри от по 20 и 40 лв., че ги предавал в джип, в който седяла самата Масларова. Тези пари му давал друг подсъдим - Венцислав Драганов, приближен на ексминистъра. Любопитното е, че защитник на Драганов от понеделник е бившата депутатка от БСП Татяна Дончева.
След края на заседанието свидетелят хукна с такава бързина из коридорите на Съдебната палата, че... остави редица въпроси без отговор. Прокурорът по делото Калин Софиянски обаче смело заяви, че свидетелят не е загубен. Повод за оптимизма му навярно е предположението, че съдът няма как да не вземе под внимание първоначалните показания на Павлов. Друг е въпросът обаче как те ще бъдат оценени, след като той се отметна от думите си.
Обвинението, изглежда, има и друга причина да гледа бъдещето на процеса с розови очила. Във вторник (10 май) в един от сутрешните тв блокове говорителят на Софийската градска прокуратура Маргарита Немска разясни, че обвинението разполага и с други доказателства срещу бившия социален министър. Освен това имало под ръка още тридесет свидетели, които трябва да бъдат разпитани. И че са назначени различни експертизи. Гласът на градското обвинение се закани, че срещу Павлов може да започне и процес за лъжесвидетелстване, но след като свърши делото Масларова.
Очевидно такива процеси ще трябва да се открият и срещу други свидетели. Защото още същия ден, когато Немска заплаши Павлов, още един очевидец се отказа пред магистратите от част от показанията си. По примера на предшественика си Павлов във вторник Добромир Нейков заяви точно обратното на това, което е казал във фазата на досъдебното производство. Известно е, че негова фирма е участвала в ремонта на бившата работническа поликлиника в Стара Загора, превърната в социален дом. Той заявил първоначално, че на срещите, когато е уговаряна реконструкцията, е присъствал и Венцислав Драганов. Тази седмица обаче в съдебната зала Нейков заяви, че Драганов не присъствал на срещите. Той обясни разликата в показанията по странен начин - направил технически пропуски, а когато го разпитвали разследващите, бил неподготвен.
Това не са първите конфузни случаи от подобен характер. Например през миналата година държавното обвинение много разчиташе на ключовия свидетел Иво Илчев по едно от дело срещу братята Маргини. Дори го доведоха с маска в съда, защото бил защитен свидетел, въпреки че и децата вече бяха научили името му. Но закачуленият свидетел взе, че се отказа от показанията, дадени преди това пред прокурорите. Така те останаха с пръст в устата, а делото бе прекратено.
Случаят с делото Масларова все пак е по-различен, защото не се разчита само на един свидетел, както беше при Маргините. Коментирайки поведението на свидетеля Тодор Павлов, говорителят на Софийската градска прокуратура Маргарита Немска обясни, че той бил притеснен или от показанията си, или от намеси по отношение на него. Не се разбра обаче за какви намеси говори тя - преди или след началото на съдебния процес. Нелогично е да има предвид някакъв натиск върху свидетеля от страна на подопечните й прокурори и следователи в досъдебната фаза. По-вероятно е намесите да идват откъм кръга около подсъдимите. Самата Масларова обаче заяви, че не познава този човек, никога не го е виждала и не се е срещала с него.
Още от самото начало тя настоява, че делото е политическо, дори го нарече Лайпциски процес. В този дух бе и коментарът на напористата адвокатка Дончева, която буквално до вчера беше в една и съща парламентарна група с Емилия Масларова. Тя също определи случая като поредния политически процес.
Дали е политически, или по-скоро става дума за поредната политическа спекулация на тази тема? Практиката от последните няколко години показва, че всеки държавник, политик или крупен бизнесмен, когато се окаже клиент на Темида, непременно търси политически подтекст в даден процес. Като се започне от осъдения условно за педофилия бивш депутат от Атака Владимир Кузов и се стигне до хора, съдени за мащабни далавери като бизнесмена Марио Николов, осъден за източване на милиони по САПАРД. Такава жертва беше и бившият шеф на Кремиковци Александър Томов, и много други от този калибър. Дори спортният деятел Ивайло Дражев се опита да превърне процеса срещу него в политически, ако че го съдеха за... катастрофа, нямаща нищо общо с политиката.
А когато Кузов бе изхвърлен от Народното събрание, защото получи петгодишна присъда, той заяви, че с отстраняването му депутатите са нарушили конституцията. Но така и не разясни защо смята, че срещу него е имало политически процес.
Различен беше случаят с неговия партиен лидер Волен Сидеров. Процесът срещу него за лъжесвидетелстване и хулигански прояви при инцидент на магистрала Тракия ще остане в историята. И в паметта на магистратите. Това не бяха дела, а спектакли, от които Масларова може само да се поучи.
Съдебните представления, в които Сидеров рядко даваше думата на прокурор или съдия, бяха придружени от шумна обсада на сградата на Съдебната палата от симпатизанти, стигаше се до сблъсъци с полицията. Лидерът на Атака обвиняваше всички - следователи, прокурори, дори шефа на МВР Румен Петков в пъклен заговор срещу себе си, продиктуван от нарастващото влияние на неговата партия. Дали заради това, че съдиите изпадаха в паника от перспективата за последващи съдебни екшъни, политикът бе сравнително бързо оправдан в това дело.
Не пада по-долу от Волен Сидеров и бившият шеф на Кремиковции и на ЦСКА Александър Томов. Той не бе чак толкова шумен, колкото атакистът, но също толкова яростно отстояваше твърденията си, че е преследван от Темида по политически причини. През януари тази година Томов бе осъден на девет години затвор за длъжностно присвояване в особено големи размери - над 36 млн. лв. от ЦСКА и от металургичния комбинат Кремиковци. След като чу присъдата, лидерът на партия Български социалдемократи заяви, че обвинението е формирано от работна група, оглавявано от октопода Алексей Петров (също подсъдим в момента) и зад това стоели определени икономически и политически интереси. По време на процеса той непрекъснато обясняваше пред медиите как в дъното на конспирацията срещу него е върхушката в БСП. Те предизвикали съдебно преследване срещу него, за да съсипят политическата му кариера. Той дори се закани да съди хора от кабинета Станишев, сред които бившият министър на икономиката Петър Димитров.
И знаковите дела за злоупотреби по САПАРД срещу бизнесмените Марио Николов и Людмил Стойков получиха политическа окраска - в този случай и от едната, и от другата страна. Медиите охарактеризираха Николов в заглавия от типа Крадец на еврофондове - спонсор на БСП, и други подобни. По време на процеса Николов пък заяви, че в България доказателствата се събирали с фашистки методи. А когато миналата година по едно от обвиненията - за присвояването на 7.5 млн. евро - получи дванадесет години затвор, Николов заяви, че чрез него държавата иска да изчисти имиджа си пред Европейския съюз.
В началото на този месец още една известна личност протестира, че процесът срещу него е нагласен. Политическа поръчка - така определи воденото срещу него дело депутатът от ДПС Митхат Табаков. Иначе той, заедно с Алтан Чаушев, е подсъдим за сключена съмнителна сделка за изграждане на водопроводна мрежа в град Дулово по времето, когато Табаков е бил кмет на тамошната община. Прокуратурата твърди, че Табаков е нарушил Закона за обществените поръчки и се опитал да присвои 11 млн. лева.
Ако е наистина политическа поръчка, от кого е тя, попитаха любопитни репортери? Табаков ги препрати да търсят отговора при прокурорите. Те, разбира се, ще отминат с мълчание подобни твърдения. Съдът - както знаем, е независим, той не се занимава с политика. При липсата на каквито и да било доказателства в подобни случаи все повече се затвърждава впечатлението, че става дума не за политически процеси, а за обикновени спекулации.

Facebook logo
Бъдете с нас и във