Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Спомени от бъдещето за една гореща връзка

Възобновеният спор колко пъти се е срещал бившият вътрешен министър Цветан Цветанов с депутата от ДПС Делян Пеевски в МВР можеше да си остане само вестникарска пикантерия, ако не беше необоримо доказателство за задушилото държавността управленско задкулисие. При продължаваща политическа криза и в навечерието на извънредни парламентарни избори броят на тези срещи се оказа показател за политическата чистоплътност на основните политически играчи. Чистоплътност, която съществува само в нелепите и дебелашки лъжи на партийните креатури, опитващи се да обърнат в своя полза даже и най-компрометиращата информация.


В последния епизод на сериала действието задвижи приемникът на Цветанов в силовото ведомство Цветлин Йовчев. С писмо до главния прокурор Сотир Цацаров Йовчев поиска да бъде проверено дали Цветан Цветанов е извършил престъпление, твърдейки, че направената от МВР справка за срещите му с Пеевски е фалшифицирана. Според тази справка срещите били 40, но Цветанов признава за 6-7, твърдейки, че умножаването им в пъти била преднамерена фалшификация. В последната му версия несъответствието в справките се оказа "поне над 60 процента". И бе пояснено, че името на Пеевски е дописано в справката.


Прокуратурата не закъсня да обещае, че ще извърши проверка, но за фалшифициране на данни, щадейки юристите на вътрешното министерство за очевидния им гаф. Твърдението на Цветанов не попада в състава нито на набедяването, нито на оклеветяването чрез приписване на престъпление. Още повече че изявлението му не е направено пред надлежен орган на властта, каквито са полицията и прокуратурата, а пред медиите. Освен това не е посочен персонално извършител, за да стане ясно кой точно е набеден или оклеветен. Но и Цветанов не е вчерашен и редовно ползва словесната тактика "Думам ти, дъще, сещай се, снахо".


От тази проверка може да излезе и нещо. От досегашните обяснения на МВР и на прокуратурата става ясно, че справката за 40-те посещения отразява единствено посещенията на Пеевски, когато е идвал и влизал сам в министерството. В тези случаи той се е легитимирал с депутатската си карта и посещението му е било отразявано в съответния дневник. Иначе практиката била влизащите в сградите на ведомството, които са посрещани и придружавани от негови служители, да не бъдат проверявани и записвани в дневника. Изводът, който всеки може да си направи от съпоставката на тези обстоятелства, беше изречен и от прокуратурата - че Пеевски може да е влизал в министерството и в други случаи, но писмени данни за това не са останали.


Ако наличната информация е манипулирана, както твърди Цветанов, допуснато е поне дисциплинарно нарушение. Дали обаче подправянето на един входящ портиерски дневник е документно престъпление, което може да се докаже, е друг въпрос. Софийската градска прокуратура щяла да разпитва служители на комендатурата в силовото ведомство, които записват влизащите през главния вход. Те могат да кажат, че не помнят, или че щом вписаното е от тях, то е вярно. Ако пък се установи, че е добавено от друг, "съавторството" трябва да бъде доказано. Във всеки случай целите на посещенията не са отразявани, което прави задачата още по-трудна. Но пък би трябвало поне точното време на влизане и на излизане в часове и минути да е описано - нещо, което МВР премълчава. А времето на престоя и частта от денонощието, в което се е случил, може да говори много за характера на тези срещи.


Същността на темата е обаче друга - имат ли връзка срещите на Цветанов с Пеевски по време на мандата на ГЕРБ с предсрочното му прекратяване миналата година. Последното от тези 40 посещения, за които ведомството призна, е в началото на февруари 2013 г., само седмица след първите протести, които свалиха ГЕРБ от власт. Дотогава депутатът от ДПС и медиен магнат е ходел в централната сграда на вътрешното министерство, когато си поиска, но нито той, нито Цветанов са оповестявали това. А мълчанието им за темите, които са обсъждали, е най-силното доказателство за топла връзка между управлението на ГЕРБ и "опозиционното" тогава ДПС.


Разривът между Цветанов и Пеевски много прилича на този между Пеевски и банкера Цветан Василев. Най-малкото защото и в двата случая взеха да излизат старателно укривани истини. Към днешна дата нищо не опровергава взаимните им обвинения, че са кадрували в съдебната и изпълнителната власт. Нетолкова заради потвърдената от всички участници тристранна среща с участието на главния прокурор Сотир Цацаров, колкото заради периодичните им престрелки, в които всеки топи другия в тази насока. Досега чухме от Пеевски, че Цветанов искал от него да натиска определени хора, да опъва медиен чадър над престъпни босове, че редил назначенията в прокуратурата и се срещал с криминални лица. Цветанов пък топи Пеевски, че контролирал прокуратурата чрез Висшия съдебен съвет, чрез Сотир Цацаров и заместника му Борислав Сарафов, както и че имал огромно влияние в съдебната система и въобще в държавните институции.


Изниква още един интересен и съществен въпрос: дали в един предизборен момент Цветанов и Пеевски няма внезапно да млъкнат и да възобновят интензивните си контакти? И един подвъпрос - прекъсвани ли са те изобщо, ако съдим от безконфликтните отношения между ГЕРБ и ДПС в лицето на лидерите им Бойко Борисов и Лютви Местан? И дали прокуратурата няма да се съобразява именно с това, докато проверява връзката Цветанов-Пеевски.

Facebook logo
Бъдете с нас и във