Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Справедливост в някой друг живот

Докато чакаха края на света, който, слава Богу, не настъпи, българите съвсем изгубиха надежда да дочакат справедливост в собствената си държава. Обещаха им го по много начини, но най-вече с един закон, чието приемане беше саботирано с парламентарни трикове, с медийни кампании и с всякакви апокалиптични доводи. С него трябваше да се въведе гражданска конфискация на необяснимите богатства в далеч по-чист вид от действащия закон за установяване на престъпно имущество. След свирепа съпротива, която не стихва и до ден-днешен, новият закон беше все пак приет и трябва да влезе в сила от началото на новата година. Но още преди той да ни върне чувството за справедливост, което беше записано като негова главна цел, Конституционният съд (КС) отсече, че никой закон не може да си поставя подобна цел. А опозицията се закани разходките на този нормативен акт до КС да продължат до припадък.


След като законът претърпя безброй промени още докато беше само проект, въпреки това в сряда (19 декември) Народното събрание пак гласува на второ четене първите поправки в него - вече като в приет, но невлязъл в сила нормативен акт. С тях 15-годишният период, в който комисията по конфискация трябваше да изследва придобитите имущества и законни доходи, стана 10-годишен. Създава се и нова глава, която урежда процедурата, по която ще бъдат обезщетени пострадалите от прилагането на норматива лица от страна на държавата.


Промяната на срока за проверка

е знакова по две причини. На първо място, тя ограничава приложението на закона до такава степен, че почти го обезсмисля. Вероятно такава е и целта - така извън обхвата му остават първите 13 години от прехода, в които държавата беше напълно разграбена чрез източване на обществени фондове, чрез банкови фалити, пирамиди, разните видове приватизации и, не на последно място - безогледна контрабанда. В този период се вихреше най-необезпокоявано и силовата престъпна дейност - рекет, застраховане, пладнешки грабежи, проституция, дрога. На практика с тази промяна обект на проверките на комисията по конфискация ще бъде по-малко от половината от криминалния преход - и то тази, в която икономиката на страната беше овладяна напълно от онези, които трябва да бъдат проверени, а необяснимите им богатства - отнети в полза на държавата. А още по-знаково е, че поправката беше внесена от управляващите, които ненавиждат закона почти колкото опозицията.


Според внесените от депутатите от ГЕРБ Емил Радев, Красимир Ципов и Светослав Тончев изменения правата на държавата по закона се погасяват с изтичането на десетгодишен срок, считано от датата на придобиване на процесното имущество. Основен мотив за силното съкращаване на срока е съгласуването му със сроковете в Данъчноосигурителния процесуален кодекс и в Закона за собствеността. Макар че това е в синхрон със съображенията, изказани от конституционните съдии, логиката на подобно съгласуване е твърде спорна. Обвързването на гражданската конфискация като нов тип законодателство с действащото я лишава от нейната ефективност. Очевидно е, че след като под натиска на Европейската комисия беше допуснато частичното й откъсване от наказателното производство, сега я оковават допълнително с гражданско и данъчноправни аргументи.


Макар че промените са успех за опозицията, която успя да отмени шест текста чрез Конституционния съд, след което го сезира отново за още три, хората от БСП и ДПС не спират да обстрелват закона. При дебата на първото четене партията на Доган поиска преди окончателното гласуване да се изчака новото произнасяне на Конституционния съд. Депутатите от ГЕРБ обаче се зарекоха да приключат въпроса за броени дни. Всъщност поредният сблъсък по закона между управляващите и опозицията е в голяма степен фарс, тъй като огромното съкращаване на срока за проверка ползва всички необяснимо богати. Срещу опитите на опозицията да торпилира по всякакъв начин закона стои обаче страхът на управляващите от недоволството в Брюксел. Особено на фона на предстоящите парламентарни избори.


Проектът на новия Закон за отнемане на незаконно придобито имущество


беше писан тайно

и внесен в Народното събрание през януари - половин година след като ГЕРБ в съучастие с опозицията провали изготвения от предишното ръководство на правосъдното министерство законопроект. Ще напомним, че той беше съгласуван изцяло и получи одобрението на Венецианската комисия към Съвета на Европа. Кой го префасонира в сегашния вид така и не стана съвсем ясно - вносители на неговия заместител се оказаха осем депутати от ГЕРБ. Никой от тях не беше участвал в обсъжданията по тази материя, а някои от тях попаднаха сред главните заподозрени за необяснимото изчезване на половината депутати на управляващата партия, чрез което се провали приемането на първия вариант.


Контрапроект, целящ да провали приемането на закона, внесоха и депутатите от ДПС. Той обезсмисляше напълно гражданската конфискация, въпреки че допускаше проверката да започва и без наличие на влязла в сила присъда. Христо Бисеров и компания предложиха конфискацията да провежда НАП, след като е извършила финансово разследване по искане на прокуратурата. В този вариант комисията по конфискация става безпредметна. В проекта на ДПС подставените лица, които обикновено са формалните собственици на активите, определени за отнемане, бяха наречени трети добросъвестни приобретатели, чиито права над прехвърленото им имущество не подлежат на оспорване по съдебен ред. Дори от тези, които са им го преотстъпили, но са станали обект на проверка по закона. Идеята е имуществото на босовете да остане недосегаемо дори ако някой от бушоните изгърми.


Паметни ще останат парламентарните бисери по време на свирепия отпор срещу приемането на закона. Той беше наричан правен Франкенщайн, закон в стил Вишински, репресивен, мракобеснически, реваншистки, популистки и какъв ли още не. Създаването на териториални звена към съществуващите дирекции на комисията пък беше квалифицирано като роене на бюра - във всяко село, във всеки квартал, във всеки блок дори. В резултат стоножка и армия от термити щяла да плъзне навсякъде и да опоска всичко. Правосъдната министърка Диана Ковачева пък чу, че законът е писан някъде в кулоарите на министерството, но тя не го е чела и не е в час с проблематиката, понеже тогава не е била в съдебната система.


nbsp;


nbsp;



Несъответствие



Новият Закон за отнемане на незаконно придобито имущество си остана с това грешно наименование, въпреки че Параграф 22 посочваше несъответствието му със същността на нормативния акт многократно през годината. Такава грешка беше направена и в един от междинните варианти на миналогодишния проект, но после беше поправена. Идеята на закона е (и в повечето случаи ще бъде така)да се отнема напълно законно придобито, но получено в резултат на незаконна дейност имущество и надхвърлящо значително законните доходи на притежателя му. Неясно защо управляващите не приеха разумното предложение на неколцина депутати нормативът да има заглавие Закон за отнемане на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник. Вместо това председателката на правната комисия Искра Фидосова подметна, че не е късно да се даде законова дефиниция на понятието незаконно придобито имущество. Това е обаче по принцип ненужно, тъй като начините за придобиване на имущество са описани в други закони и следователно всичко извън тях е незаконно. Стигна се до нелепата дефиниция, че незаконно придобито е имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник.







Стандарти



Без да ще, Европейската комисия, която наложи приемането на закон, даде аргумент срещу влизането му в действие. Опозицията се хвана като удавник за сламка за предложената от Брюксел проектодиректива за въвеждане на минимални стандарти за гражданска конфискация във всички страни членки на Европейския съюз. Тя утвърди четири хипотези (първоначално бяха замислени осем), в които конфискацията може да става и без наличие на влязла в сила присъда. По думите на еврокомисаря по правосъдието Сесилия Малмстрьом основният мотив за повсеместно въвеждане на подобно законодателство е необходимостта да бъдат блокирани случаите, в които заподозрените прехвърлят свое имущество на трети лица, за да избегнат конфискацията му по наказателноправен ред.



Нашата опозиция поиска незабавно законопроектът да бъде свален изобщо от дневен ред и да се изчака приемането на директивата от Европейския парламент. Управляващите удържаха напора с мотива, че всяка държава трябва да гледа себе си, а евродирективата поставя само минималните стандарти, дебатът по нея тепърва предстои и едва ли ще приключи скоро. За да успокои страстите, правосъдния министър Диана Ковачева прибегна дори до аргумента, че ако след няколко години се прецени, че България се е поправила, този закон може да стане и излишен.






Иди-дойди



Първото конституционно дело срещу закона беше образувано по искане на 59 депутати от опозицията. Те оспориха на различни основания както отделни негови текстове, така и целия закон. Основният аргумент е срещу процедурата, според която може да се извърши конфискация на имущество, без да има влязла в сила присъда за извършено престъпление, както и срещу възможността да се отнема имущество заради административни нарушения. Конституционният съд отряза обаче само шест текста и отказа да се произнесе по искането целият закон да бъде обявен за противоконституционен. Това стана през октомври, а през ноември депутати от Коалиция за България и от ДПС внесоха ново искане за противоконституционни да бъдат обявени още три текста. То бе основано на особеното мнение, изказано по първото дело от трима съдии. Повторното разглеждане на непроменен закон от Конституционния съд, макар и на различни текстове, обаче е прецедент и съдът още не се е произнесъл дали ще го допусне. С новото искане се настоява обжалването на актовете на комисията по конфискация по време на проверката да става не пред административните съдилища, а пред гражданските, където ще се разглеждат и исковете за отнемане на имущество. Това обаче на практика означава бавно правосъдие, тъй като административните съдилища се произнасят в далеч по-кратки срокове от гражданските. Иска се и свързаните с проверявания лица да участват като ответници в процеса, което също създава предпоставки за бавене на делото. Ако Конституционният съд допусне второ искане за произнасяне върху закона, разходките му между площад Народно събрание и Дондуков 1 със сигурност ще продължат.


Facebook logo
Бъдете с нас и във