Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Стандарти под полицейската кубинка

Гореща юлска нощ на 2010 г. На ул. Черни връх в Дупница скучаят двама патрулиращи полицаи от градското РПУ. В два часа след полунощ по улицата се задава Ауди А4, което полицаите решават да спрат за проверка. Зад волана седи дупничанинът С.И. Когато той спира и отваря вратата на колата, служителите на реда улавят мирис на алкохол. Следва стандартната процедура. Според униформените шофьорът бил в явно нетрезво състояние, миришел на алкохол и трудно говорел. За да докажат употребата на алкохол, те тестват шофьора с Алкотест 510. Уредът отчел, че съдържанието на алкохол в кръвта му е 1.26 промила на хиляда. Те съставили на С.И. акт за административно нарушение, издали му и талон за медицинско изследване, с указание да се яви в болнично заведение до 40 минути. В указания срок С.И. се явил във Филиала за спешна медицинска помощ в Дупница, където му взели кръв за изследване. Преди това лекарката му направила медицинско освидетелстване и вписала резултатите в Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество (според Приложение №2 към чл.10, ал.2 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства). Според отразените в протокола данни, за времето от 21 до 22 часа С.И. е употребил 100 грама ракия. Според дежурната лекарка със С.И. е установен словесен контакт, не е имал мирис на алкохол, наличие на абстинентни явления, бил е със запазена координация, с ясно съзнание и с адекватно поведение.


Това не попречило обаче същия ден срещу С.И. да започне досъдебно производство. Взетата от него кръв била изследвана в научно-техническа лаборатория при Областна дирекция на МВР-Кюстендил от инженер-химик К.Н.. Резултатите от изследването били отразени в протокол за химическа експертиза. В него било записано, че пробите за химическо изследване са изпратени от ФСМП - Дупница, с писмо без номер, донесено на ръка в химическата лаборатория. Опаковките на пробите отговаряли на изискванията на Наредба № 30/2001 г., нямат мирис, материалът е изследван чрез газхроматографски метод и са открити 1.31 промила. Няколко дни по-късно С.И. депозира искане на основание чл.20, ал.3 от Наредба №30, във връзка с чл.55 от НПК за повторен химически анализ на кръвната проба за негова сметка. Искането обаче било оставено без уважение.


През октомври С.И. бил привлечен като обвиняем. Адвокатът му отново поискал повторно химическо изследване на кръвните проби за сметка на клиента му. Но С.И. все пак се озовава в Дупнишки районен съд. Представителят на прокуратурата настоява за ефективна присъда. Съдът обаче оправдава С.И. Един от мотивите му е, че обвинението е недоказано, защото не е уважено искането на подсъдимия за повторно изследване на кръвната му проба за установяване на съдържанието на алкохол в кръвта му. Магистратите сочат, че право и задължение на прокурора е да прецени основателността на искането за допълнителна експертиза и да я откаже, ако е налице достатъчно пълно, ясно и небудещо съмнение за неговата правилност химическо изследване. Вторият аргумент на съдиите е, че начинът и редът за предаване на кръвната проба са били нарушени.


Прокуратурата обаче е несломима и протестира оправдателната присъда. Така С.И. се озовава на дело и във втората инстанция - Окръжния съд в Кюстендил. Окръжните съдии приемат аргументите на колегите си от Дупнишкия районен съд и оправдават напълно С.И. за допусната грешка да изпие една ракия, която, слава Богу, не е причинила вреда никому. Нервите на С.И. обаче няма кой да компенсира.


nbsp;


Химическите лаборатории на МВР- над закона



Случаят с дупничанина С.И. е един от хилядите подобни, при които заради една изпита ракия животът на човек влиза в други коловози и над главата му за години напред надвисват буреносни облаци. По правило за заплитане на интрига, освен грешната чаша алкохол, са необходими двама скучаещи полицаи. Чисто субективната им преценка, често художествено преувеличена заради желанието да отчетат дейност, прераства в досъдебно производство. Появява се и непримирим прокурор, който застъпва строго буквата на закона, без да отчита очевидни нарушения, каквито са установени в случая със С.И.



В залисията около последвалите неприятности обаче никой от ощетените не си дава сметка, че попада в окото на урагана в резултат на незаконни обстоятелства. Те обаче се отнасят не до личната им вина, а до нормативната база, чрез която вината им се доказва и съответно придобива стойност в бъдещ съдебен процес.



Според д-р Георги Тодоров, специалист Клинична лаборатория и председател на управителния съвет на БУЛЛАБ - Сдружение на Българските лаборатории за измерване и калибриране, лабораториите на МВР, където се извършват подобни експертизи, са незаконни. МВР нарушава законите на България, категорично отказва да спазва изискванията на медицинската наука. Така лишава българските граждани от правата им и им налага глоби и даже затвор, без да може да докаже, че кръвната им проба е измерена точно и по процедура, която не подлежи на съмнение,твърди Тодоров.



Твърденията на доктора се основават на дългогодишни наблюдения върху случаи, свързани с изследването на кръвни проби на шофьори, за които има съмнения, че са злоупотребили с алкохол или с други упойващи вещества. Според него изискванията на Наказателния и Наказателнопроцесуалния кодекс сочат, че вината в такива случаи трябва да бъде доказана по безспорен и недвусмислен начин, за да бъде обективно наказанието. Това обаче не е възможно да се случи поради неуредици в нормативната рамка, регламентираща дейността на лабораториите на МВР.



Според клиничните експерти в медицината съществува специалност Клинична лаборатория, която има свои правила, а работи и по един от първите медицински стандарти у нас, издаден от Министерството на здравеопазването. Една от основните задачи на тази специалност е измерването на концентрацията на вещества в биологични течности. Процедурите по измерването са описани в европейски стандарт, приет и в България. Това е БДС ISO 15189за специфични изисквания за качество и компетентност. Стандартът е предназначен за ползване от медицинските лаборатории като развитие на техните системи за управление на качеството, оценяване на тяхната собствена компетентност и за ползване от органите по акредитация, които да потвърждават или признават компетентността на медицинските лаборатории



Медицинският стандарт Клинична лаборатория, каквито по същността си са специализираните химически лаборатории на МВР, е изключително подробен и обхваща цялата дейност - от първичния преглед, взимане на проби, анализ, документиране, изпращане и прочие. Общите изисквания регламентират структурата на помещенията (по нормите на РИОКОЗ), апаратурата и консумативите (включително и информационна система, отговаряща на изискванията на БДС/EN/ISO15189), човешките ресурси и т.н. Сред изискванията на стандарта са спазване на работни инструкции за транспорт и съхранение на биологичните проби, изпълнението на които се документира с протоколи. Те са попълват и подписват от упълномощени лица, като се регистрират часът и датата на вземане на биологичния материал с точност до 15 мин; часът и датата на получаване на биологичния материал; часът на анализа.



В задължителния за всички лаборатории норматив се посочва например, че подготовката за транспортиране на такива проби включва следното: епруветката с биологичната проба се опакова в абсорбираща тъкан; поставя се в добре затворен пластмасов съд; опакова се с хартия или с найлон, непропускащи светлина; размерът на поне една от страните на пакета да бъде най-малко 10/10 см; пакетът се надписва с данни за изпращач и получател и вида на биологичния материал; дата и час на изпращане.



Според клинични експерти, изискванията в цитирания стандарт частично или изцяло се игнорират в химическите лаборатории на МВР. Изследването на кръв е медицинска дейност, вземането й и транспортирането й е част от нея. Експертите от БУЛЛАБ посочват, че всички лаборатории в страната вземат кръв с вакуумни системи. Това не правят единствено специализираните химически лаборатории на МВР, където често кръв се взима със спринцовки, което е забранено според Наредба №35 на МЗ. Пробата пък се слага в стъклени шишенца, които са предназначени за многократна употреба.



Порочна е и практиката при транспортиране на пробите. В повечето случаи това става по незаконен начин, пренасят ги куриерски фирми или Български пощи, които обикновено нямат такива права и не могат да гарантират изискуемите по стандарта условия за пренасяне.



Акредитацията на съществуващите спецлаборатории на МВР би трябвало да бъде извършена от определената със закон Изпълнителна агенция Българска служба по акредитация към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Вместо лицензиране на дейността на специализираните химически лаборатории, регламентирана по закон, МВР обаче решава да оправи нещата с подзаконов акт - Наредба №30 от 2001 г. за реда за установяване на употребата на алкохол или на друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Наредбата, дело на МВР, на Министерството на здравеопозването и Министерството на правосъдието, е стара, а някои от членовете й са даже абсурдни. Например в чл.12 се посочва, че кръв за изследване се взима след дезинфекция с воден разтвор на сублимат. Според експертите по клинична лаборатория сублиматът е забранен, тъй като е силно отровен.



В чл.13 пък пише, че кръвните проби се поставят в шишенца, предварително измити с вода и сапун, изплакнати и подсушени (?!) Чл.15 от Наредбата посочва, че така взетите проби от други лечебни заведения се изпращат като експресна пощенска (?!) поръчка в специализираните химически лаборатории на полицията...



Нито една от лабораториите на МВР не е акредитирана според законите, настояват от БУЛЛАБ. Вътрешното министерство нарушава законите на България, категорично отказвайки да спазва изискванията на медицинската наука. Резултатът от това е една съмнителна процедура, при която в крайна сметка се нарушават правата на българските граждани. Последствията - в случаите, когато вината на допусналите нарушение шофьори не е доказана категорично - са нескончаеми съдебни процеси, заплаха от глоби и затвор. Дори и обвиненията да бъдат оборени в съда, както в случая с дупничанина С.И., съмнението във върховенството на закона и защитата на гражданските права, предписани от Конституцията на България, остава за цял живот. А решенията на Европейския съд за правата на човека в Страсбург само доказват това...


Facebook logo
Бъдете с нас и във