Параграф22 Daily

§22 Анализи

Старите арбитражи - безконтролни по новому!

Помните ли шумната кампания срещу арбитражите преди три години, доведена до "успешен" край от тогавашния омбудсман Мая Манолова? С които бяха внесени поправки и в Закона за международния търговски арбитраж, и в Закона за защита на потребителите, насочени към защита на тази широка категория лица?

А помните ли мотивите? Как - от една страна потребителските спорове ще бъдат извадени от кръга на подлежащите на разглеждане от арбитраж, а от друга - ще бъде въведена уредба за носене на административнонаказателна отговорност от арбитражните съдилища и арбитрите?

Точно така - все още данни за ползата от тази специална потребителска защита няма, а държавният контрол върху частното правосъдие продължава да си е само на книга...

 

С въпросните промени беше изключено уговарянето на арбитражна клауза по спор, в който едната от страните е потребител. Всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове, беше обявена за недействителна. Последицата е, че арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които

не подлежи на решаване от арбитраж,

са нищожни и съдът не трябва да издава изпълнителен лист по тях.  

Завишени бяха изискванията към арбитрите - да са неосъждани за умишлено престъпление от общ характер, да имат висше образование, най-малко 8 години професионален стаж и да притежават високи морални качества.

На страните беше дадена възможност да проверяват делата си в интернет страниците на арбитражните съдилища, които бяха задължени водят архив за съхраняване на приключените дела в продължение на 10 години. 

Особено успокоително беше лансирано регламентирането на

административнонаказателна отговорност за арбитражните съдилища и арбитрите.

Контролът за спазването на закона беше възложен на министъра на правосъдието чрез ведомствения му инспекторат служебно или по повод сигнал или жалба на заинтересовано лице. При постъпване на такива министърът трябва да издаде заповед, въз основа на която инспекторите да извършат проверка. Председателите на арбитражните съдилища пък бяха задължени да им осигуряват свободен достъп до служебните помещения и до служебния архив за извършване на проверката.

За констатациите от проверката се съставя протокол, като правосъдният министър може да издава задължителни указания за отстраняване на констатираните нарушения на разпоредбите на този закон. За неизпълнение на указанията и за постановяване на решение по спор, в който едната от страните е потребител, е предвидена глоба от 500 до 2500 лв., а

за арбитража размерът й е 5000 лева.

При повторно нарушение глобите скачат в трикратен размер, като санкциите подлежат на обжалване по съдебен ред пред държавните съдилища.

Още тогава ДПС и ГЕРБ оказаха упорита съпротива срещу възможността за ефективен контрол върху арбитражите   и към днешна дата такъв няма. А заявката на Манолова след приемането на промените че "оттук-нататък всеки гражданин, който получи призовка от арбитражен съд, спокойно може да я хвърли в кошчето", звучи нелепо. Освен известно разчистване на терена за т. нар. институционални арбитражи, в които пенсионирани магистрати, придворни адвокати и преподаватели заработват хонорари за обслужване на редовни бизнес клиенти, качеството на частното правораздаване не е мръднало нагоре. Защото контрол пак няма. 

Ето ги "резултатите" от прилагането на новата глава осма от Закона за международния търговски арбитраж, която регламентира административнонаказателната отговорност на арбитражните съдилища и арбитрите.

С наше запитване до Министерството на правосъдието

поискахме данни за образуваните по този ред проверки

- колко са на брой, има ли приключили и с какъв резултат, ако са дадени указания и/или са наложени санкции, какви са те.

Получихме следния отговор:

По реда на  глава осма от Закона за международния търговски арбитраж в Министерство на правосъдието са постъпили общо 11 броя жалби/сигнали. По седем от тях със заповед на министъра на правосъдието е разпоредено извършването на проверка, с оглед правомощията на Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт. Една проверка е приключила с издаване на задължителни указания до арбитражния съд, докато другите шест са приключили като неоснователни. По останалите четири жалби/сигнали е установено, че оплакванията са извън правомощията на министъра на правосъдието и Инспектората на министъра на правосъдието, като подателят на жалбата/сигнала е уведомен с писмо. По тези преписки не са постъпвали допълнително уточнения от страна на жалбоподателите, които да дадат основание за извършване на проверка по реда на глава осма от Закона за международния търговски арбитраж.

Изложените данни сочат, че

нововъведеният механизъм не просто не работи,

а е абсолютно безполезен, тъй като адресатите му остават недосегаеми.

Повече от чудно е как най-масовата категория спорове, каквито са потребителските, поражда толкова незначително недоволство. Възможните обяснения са две - или арбитражите спазват стриктно закона, лишавайки се от огромно парче бизнес, или ползват оставените им вратички "вратички".

Такова е например изключението от забраната за решаване на потребителски спорове по арбитражен ред, според което арбитражното споразумение по потребителски договори е възможно, ако е изрично договорено между страните след възникване на спора.

И, ако в съобщението, с което се връчва исковата молба от арбитража, е вкарана арбитражна клауза,

под която ответникът потребител се подпише,

без да го прочете внимателно в момента на връчването, ето я изричната договорка. Но именно разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗМТА за начините за сключване на арбитражното споразумение, която е основният проблем при злоупотребите, не беше пипната.

Друго възможно обяснение е, че арбитражите ограничават забраната за разглеждане на потребителски спорове, като стесняват широката дефиниция за "потребител", която е същата като в Закона за защита на потребителите. Той - арбитражът, определя като потребител всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

При липсата на

редовен съдебен контрол върху арбитражните решения

отказът на арбитрите да прекратят производството поради неарбитрируемост на спора ги устройва с оглед събираните арбитражни такси, от които формират хонорарите си.  

Какво точно става очевидно не се казва заради лобистки заговор на мълчанието. След всичките промени за арбитражите отново не е ясен дори броят им, тъй като не беше въведен регистър на арбитражните съдилища. Срещу въвеждането му се обяви твърдо тъкмо ведомството, на което възложиха новите контролни функции - в лицето на тогавашният правосъден министър Екатерина Захариева.

Същевременно, никой не даде отговор на въпроса защо

беше премахнат в израз на брутален лобизъм

едно от малкото основания за съдебен контрол на арбитражните решения пред Върховния касационен съд - когато те противоречат на обществения ред?

За пореден път се възцари мълчание и по базовия въпрос "Възможно ли е чрез Закона за международния търговски арбитраж да се уреждат вътрешни арбитражни спорове"?

Всъщност - базов въпрос няма, защото отговорът е ясен: не е възможно. Даже е незаконно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във