Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Стартира алъш-веришът с гласове

Сянката на едно европейско явление и таз година падна връз урните, пред които ще застанем в неделя. Ирония на съдбата е, че бюлетините, които ще пуснем там, ще определят българския принос за качеството на Европарламента.
Фразата на лидера на ДПС Ахмед Доган Купуването на гласове е европейско явление, демокрацията ще я бъде дори с купуването на гласове, която скандализира обществото ни след местните избори през 2007 г., се оказа крилата, колкото и шаблонно да звучи. Баналната истина обаче е, че две години по-късно и дни преди сегашния вот, политическият ни пазар за покупко-продажба на гласове отвори врати и се започна трескава търговия.
Както и през 2007 г., МВР отново е на боен пост и без пощада громи всяка проява на явлението. Вътрешното министерство оповести в четвъртък (4 юни), че при операция на полицията в Монтана и Лом в сряда (3 юни) е разкрита схема за алъш-вериш с гласове. След анонимен сигнал за предлагане и купуване на вотове в ломския квартал Стадиона униформени от Областната дирекция в Монтана и районното управление в Лом извършили проверки в жилищата на четирима жители на кварталите Стадиона и Младеново. В дома на 35-годишния Н.И. в кв.Стадиона бил намерен списък, съдържащ подписи, имена, адреси и ЕГН-та на около 40 жители на същия квартал. Те гарантирали, че ще гласуват за определена политическа партия. В останалите домове не са открити вещи и предмети, свързани със сигнала. Снети са свидетелски показания на шестима от списъка. В РУ-Лом е образувано досъдебно производство по чл.167 от НК, ал.2. Работата по случая продължава, се казва в съобщението на МВР.
Пет дни преди изборите за Европейски парламент и родното ФБР показа мускули в показна операция в ромските махали на Пловдив и Пазарджик. Шефът на ДАНС-Пловдив специален агент Ангел Стоев и апелативният прокурор Андрей Атанасов обясниха на пресконференция в началото на седмицата, че е разбита схема за търговия с гласове, подготвена от лихвари. Всъщност идеята не била нова, за нея се знаело и от предишни избори, но тогава замисълът не бил осъществен.
Получихме информация, че в пловдивските Шекер махала и Столипиново, и в квартал Изток в Пазарджик се осъществява незаконна лихварска дейност, обясни специален агент Стоев. Срещу предоставени суми в брой някои от лихварите неправомерно задържали като залог лични документи, след това изготвяли списъци с имената на длъжниците, които предлагали на заинтересовани от купуването на гласове политически формации. Сумата, която щели да получат за всеки осигурен гласоподавател, се определяла при преговорите. На длъжниците пък обещавали, че ако гласуват с определена бюлетина, ще им опростят част от борча, а ако доведат и свои роднини, им опрощавали още от дълга. По неофициална информация лихварите искали по 50 лв. на глас.
От ДАНС обаче признаха, че не разполагат с данни да са провеждани преговори между лихварите и конкретна политическа сила. Предстоят разпити на около 400 свидетели и тогава ще се разбере как са им искани личните документи, обещавано ли им е нещо, както и в какви списъци са били включени, заяви апелативният прокурор на Пловдив Андрей Атанасов. Според него е нарушен чл.319 от НК, който предвижда лица, които крият и унищожават чужди документи за самоличност с цел да набавят лична облага, да бъдат лишени от свобода до три години или наказани с пробация.
Само ще припомним, че за купуване на гласове има текст в Наказателния кодекс, формулиран в чл.167, който предвижда далеч по-сурови наказания - от три до шест години затвор и глоби от 1000 лв. до 20 бона, според обстоятелствата на извършване на престъплението. Шест години затвор и солена глоба се предвиждат и за този, който предоставя имотната облага - тоест представителят на партията-купувач.
Явно в случая от Пловдив държавното обвинение не разполага с доказателства за проявление на онова европейско явление и засега се задоволява да плаши гаргите с пробация по чл.319, а не със сатъра на чл.167.
Доказването на подобен род престъпления, каквито ще се нароят вероятно и на парламентарните избори, е трудна, да не кажем невъзможна работа. Причината е простичка и бе формулирана още през 2007 г. от тогавашния посланик на САЩ у нас Джон Байърли. Всички знаят, че има грешка в приетия закон от Народното събрание относно купуването на гласове, защото има разлика между този, който получава 50 лв., и човека, който дава милиони за купуването на гласове, каза след местните избори тогава Байърли. Над този, който продава, виси острието на чл.167 А, който предвижда строги съдебни санкции. В онази нетолкова далечна 2007 г. наказанието за това беше затвор до една години или пробация.
За сегашните избори законодателите наточиха така секирата, че едва ли ще се намери някой, който да признае, че си е продал гласеца за 50 лева. В бр. 27 на Държавен вестник от 10 април тази година бе публикувана поправка в чл.167а, който вече сочи: Който с цел да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат поиска или получи имотна облага, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (2) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2008 г., изм., бр. 27 от 2009 г.) Деецът не се наказва, ако доброволно съобщи на надлежен орган на властта за извършено престъпление по чл.167, ал.2, 3 или 4. Това означава, че всеки, който вече си е получил 50-те лева срещу вота, може да се отбие в полицията и да си измие името.
Ясно е, че парите вече ще са изпити, но само за миг да помислим. С какви доказателства ще разполага обвинението, от какъв характер ще са, кой ще ги представи по преписката - деецът или полицията? А може би представителят на партията купувач?!
Резултатите в борбата с изборния рушвет през 2007 г. бяха скромнички. Заместник главният прокурор Камен Ситнилски тогава обясни това с предвидената наказателна отговорност за онези, които са се съгласили да получат пари.
Е, вярно е, че тази година законът предвиди и вратичка, през която горките продавачи да се измъкнат. Според последните проучвания 12% от гласоподавателите са изказали желание да си продадат вота. Във време на криза някой друг лев е добре дошъл, още повече ако присъдата се размине.
Проблемът обаче не е в тях, а в онези, за които предупреди Джон Байърли. Това са невидимите партии, с видимите милиони, пред които Наказателният кодекс губи смисъла си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във