Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Става ли от мол съдебна палата?

След четири първи копки за нова съдебна палата във Варна сега се разглежда възможността за нуждите на правораздавателните институции в града да бъде предоставена сградата на някой от фалиралите молове. Вариантът беше обсъден на среща между областния управител Стоян Пасев и правосъдния министър Христо Иванов. Едновременно с това продължава отсяването на възможни терени за осъществяване на изцяло ново строителство. Изборът предвижда и допитване до варненските магистрати.

По план новата съдебна палата трябваше да бъде издигната в централната част на града за три години върху имот с площ 6403 кв. метра. Проектът предвижда сграда на 11 етажа, с два главни входа за граждани и с два входа за магистрати и служители. Тя трябваше да разполага и с 18 асансьора, с 402 кабинета, с 33 съдебни и с 9 заседателни зали. За работещите трябваше да има и 330 паркоместа. По предварителни данни необходимата инвестиция за реализацията на проекта е около 90 млн. лева. Ако към това се добави оборудването, видеонаблюдението, охраната и компютърното наблюдение, тя скача до 130 млн. лева. Средствата трябваше да бъдат осигурени от бюджета на Министерството на правосъдието, но до решение за отпускането им така и не се стигна.

В същото време правосъдното министерство успя да намери средства за затворническо общежитие от закрит тип в село Дебелт и за ремонт на затвора в Стара Загора. Но тези пари идват по линия на Норвежкия финансов механизъм, а бюджетът на ведомството тепърва ще бъде разтоварван чрез съкращаване на щатове. Обявено беше намерение да бъдат "орязани" 646 щатни бройки - в различни структури към министерството. Това са Агенцията по вписванията, Националното бюро за правна помощ, Централният регистър на особените залози, Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

В двете дирекции съкращенията ще са най-големи и ще включат не само незаети, но и запълнени щатове. Обещано е да не се посяга на надзорно-охранителния персонал, а само на администрацията. Но въпреки това едва ли ще мине без реакция на постоянно готовите за протестни действия синдикати на надзирателите в местата за лишаване от свобода. Вероятно заради това правосъдното министерство обяви, че преди разговорите с тях, които ще се проведат следващата седмица, няма да бъде предоставяна никаква друга конкретна информация във връзка със съкращенията. Съпротива ще има, макар че те не изглеждат прекомерни с оглед на общия брой на администрацията в системата на правосъдното министерство, която включва 6588 щата.

На служителите, чиито щатни бройки ще отпаднат, ще бъде предложено да бъдат преместени на друга длъжност, което означава, че пак ще трябват пари за заплати. Орязването на средствата за тях ще бъде регламентирано с публикувания тази седмица за обществено обсъждане проект на постановление на Министерския съвет за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет в Министерството на правосъдието. С проекта се предлагат и промени в устройствения правилник на ведомството с цел "оптимизиране на разходите за персонала до размера им, утвърден с годишния закон за държавния бюджет в изпълнение на Постановление № 8 от 16 януари 2015 г. на Министерския съвет за разработване на мерки за съкращаване на разходите". Промяната засяга числеността на организационните структури и административните звена от общата и специализираната администрация на министерството и всички второстепенни разпоредители с бюджет под неговата шапка.

Реалните възможности на ведомството по отношение на сградния фонд са видни от друго негово съобщение - за започването на спешни ремонти в десет съдебни сгради в страната. Броят е внушителен, но предвидените средства са около 600 000 лева от бюджета за капиталови разходи - основно за ремонт на покриви и изграждане на асансьори и условия за придвижване на хора с увреждания. От министерството припомниха, че през последните осем години е установена тенденция за намаление на субсидията за капиталови разходи, а наложителните ремонти са много повече от предвидените за годината. При това положение изобщо не е ясно откъде ще бъдат набавени средства за нова съдебна палата, при това за голям и натоварен съдебен район като варненския.

Дори ако бъде избран вариантът за ползване на готова сграда от частен инвеститор, тя ще трябва да бъде платена и цената трябва да бъде изгодна за държавата. А наред с парите за нейното придобиване и обзавеждане ще трябва да бъдат пресметнати внимателно и неизбежните разходи за преустройството й. А те няма да са малки. Превръщането на мол в съдебна палата би било безпрецедентен случай и ще предизвика спорове. Преустройството на бившата сграда на ГУСВ за нуждите на Софийския районен съд беше съпроводено със скандали и безпаричие, въпреки че държавният имот беше предоставен на съда безвъзмездно. Но ако трябва да бъде плащана новоизградена и скъпа сграда на частен инвеститор, моментално ще възникнат подозрения за корупция във връзка с избора му.

Точно това се случи и при закупуването на сградата, в която е настанена Агенцията по вписвания.  Това стана през 2009 г. с подписа на тогавашния правосъден министър Миглена Тачева. Точно преди срива на цените в имотния сектор за нея бяха платени по 1900 евро на квадратен метър. После бяха хвърлени милиони за преустройството й, тъй като тя беше предназначена за други нужди. Обвиненията за явна корупция заваляха отвсякъде, а цялата правна общност беше категорична, че изборът е абсурден. Не само заради високата цена, а и заради крайно неудобното местоположение на сградата в столичния кв. "Гео Милев". Още на следващата година Министерският съвет отмени решението за покупката й и възложи на следващия министър - Маргарита Попова, да развали сделката. После настана пълно затишие и скандалът беше потулен с дружното мълчание на изпълнителната власт и на прокуратурата. Което у нас означава едно - че всеки е взел своето, а публичният интерес бе приспан.  

 

 

Навръх целия недоимък председателят на Софийския районен съд Методи Лалов поиска от Висшия съдебен съвет 40 000 лв. за виртуално представяне на съда. Лалов представи на последното му заседание проект за визуализация чрез продукт на Google, който позволява всеки да разглежда в интернет новата сграда на столичния бул. "Цар Борис III", да научи работното време на службите и необходимите за отделните процедури документи и такси. Достъпът щял да е безплатен за гражданите и нямало да изисква регистрации или други разрешения. Имало възможност дори за наблюдаване на заседания в реално време със съгласието на участниците в делата. А пък ВСС можел пряко да следи за поведението на магистратите в залата и отношението им към страните. Ръководството на адвокатурата пък можело да наблюдава как адвокатите отстояват правата на своите клиенти.

Всичко това изненада до такава степен членовете на съвета, че те отначало не можаха да осъзнаят какво им предлагат. Към Лалов бяха отправени въпроси дали смята да поставя камери във всички зали и дали тази система трябва да бъде въведена във всички съдилища. Председателят на Софийския районен съд очевидно беше напреднал в подготовката, защото обясни, че проектът е пилотен и може да бъде изпълнен в рамките на 15 дни. Камера щяло да има първоначално само в една зала, а за разширяването на системата ще се заплаща отделно по 1000 лева. Заснемането на сградата щяло да е еднократно, а информацията можела да се променя постоянно без допълнително заплащане. В крайна сметка членовете на ВСС се усетиха, че ги вкарват в опасни води, и обявиха, че "оттук нататък наше е решението дали ще одобрим, или не". И е повече от ясно, че съпротивата срещу подобна екзотика ще бъде огромна. В същото време стана ясно, че ремонтът на т. нар. Военно НДК за нуждите на районния съд и районната прокуратура ще глътне повече от отпуснатите от кабинета 10 млн. лева. Покривът и елинсталацията на новата и неизползвана досега сграда били в много тежко състояние, а ремонтът им не бил включен в обществената поръчка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във