Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Става ли от мутра кредитен агент?

Преходът от анцунга и бухалката към костюма и писалката безспорно е достижение, с което част от кримиконтингента у нас може да се похвали. Да се вярва, или не на процеса на култивация и рафинираност у лица и групи с противоправно поведение, е един от големите въпроси, на които криминологията и общественото мнение никога не дават еднозначен отговор. При разюзданата престъпност спор на практика няма, защото липсата на наказателна репресия възпроизвежда и стимулира т. нар. криминогенни фактори, а оттам и безусловното убеждение, че от мутрата човек не става. Но пък никога не бива да се забравя, че дори когато крайностите са се обърнали почти в правило, истината може да е някъде по средата.
Случаят с длъжника Атанас Николов, който се ожали на 5 септември пред една от националните телевизии, че банка му праща мутри, бе достатъчно объркващ. Нетолкова преднамерено, колкото по инерция. Преди около две години човекът теглил ипотечен кредит и плащал вноските редовно. С разгара на кризата изпаднал в затруднение и започнал да погасява последните вноски частично. В средата на август му се обадила служителка на банката (така поне решил Николов) и заявила, че ако не плаща вноските изцяло и в срок, пред вратата на дома му ще го чакат мутри. На въпроса какви са тези мутри напористата жена отговорила, че банката сключила договор с фирма, която да събира вземанията й от неизправни длъжници. Тогава Атанас направил връзката с получено по-рано по електронната поща съобщение, което било на практика презентация на същата фирма.
Внушението на репортажа беше еднозначно - мутрите пак шетат спокойно из улиците, но вече в комбина с банките. Масло в огъня наля и председателят на учредената в края на миналата година Национална асоциация на българския бизнес Светлозар Николов. Варненецът обяви национална подписка срещу високите лихви и
поиска Закон за защита на длъжника
в който кризата да бъде призната за форсмажорно обстоятелство. Той сподели публично, че организацията получава много сигнали на длъжници за навъртащи се около жилищата им яки мъже в черни джипове. Те обяснявали любезно на длъжниците, че трябва да си плащат вноските редовно, което според Николов е особено тревожно, тъй като по този начин действали негативно на психиката им. За травмирания от символиката на прехода българин очертаната картинка сочи недвусмислено за брутален натиск с дребния детайл, че мутрите говорят любезно.
Дали обаче той е толкова дребен? Извън безспорния факт, че външният вид на вратовете с джипове е крайно отблъскващ, има и друг, който не буди съмнение - не е никак лесно да ги накараш да разговарят любезно. И то с длъжник, от чието плащане зависят както бизнесът на боса им, така и личният им доход. Така или иначе, поне досега, не е известно да се е стигало до силов подход към съвестен, но затруднен кредито- или лизингополучател, който е готов да се издължава и търси диалог с банката или лизинговото дружество.
В стремежа си да впрегне цялата история в каузата на създадената неотдавна бизнес организация въпросният Светлозар Николов направи тежък гаф, като се аргументира с несъществуваща разпоредба в ключовия Закон за задълженията и договорите. Тя гласяла, че кредиторът може да прехвърли на трето лице вземането си към кредитополучателя само с неговото съгласие. Само че такъв текст няма, защото длъжникът не е страна по договора за прехвърляне на вземане (т. нар. цесия). Логиката на закона е, че за него е без значение на кого ще плати, след като
плащането го освобождава от поетото задължение
Обратното би му дало възможност да избягва плащането, като спекулира с изискването за съгласие и отказва да плаща на всеки друг освен на кредитора, с който се е договарял. Законът изисква единствено длъжникът да бъде уведомен при прехвърляне на вземането, за да се избегне евентуалното двойно плащане на дълга. В действителност съгласие на насрещната страна се изисква не при замяна на кредиторите, а при замяна на длъжниците. При т. нар. заместване в дълг трето лице може да поеме изплащането на кредита, но само след съгласието на кредитора.
Банките невинаги прехвърлят просрочените вземания по простата причина, че някой трябва да ги плати, макар и на по-ниска цена, преди да пристъпи към тяхното събиране, и мераклиите не са чак толкова много. В последна сметка рискът от невъзможността да бъдат събрани вземанията винаги съществува. Затова много често банките не прехвърлят дълга, а възлагат срещу комисиона само събирането му на специализирани кредитни агенции, наречени още колекторски фирми. У нас повечето такива дружества са с чуждестранен капитал или са клонове на утвърдени в бранша чуждестранни компании. От своя страна те може да ползват услугите дори на охранителни в основната си дейност фирми, но с прецизни договори и според утвърдена методика на работа, която е пренесена директно от практиките в Европа и Съединените щати.
По правило
единственото оръжие, ползвано от колекторските компании
е информираността. В международен план дейността им се състои, на първо място, в събирането и предоставянето на информация за фирми и физически лица с намерението за намаляване на кредитния риск. В България обаче превенцията отстъпва на събирането на просрочени дългове. Общото правило е неизправният длъжник да бъде подложен на специфичен натиск, който не прекрачва рамките на закона - постоянни напомняния с писма, телефонни обаждания, есемеси, имейли... Също и заплахи, че знаят всичко за него и имуществото му, че ще огласят на всички нередовното му издължаване, което пък може да влоши бизнеса или служебните му отношения и да отреже достъпа му до нови кредити. Едва накрая, ако няма резултат, се прибягва до принудително изпълнение по съдебен ред. И то след многократно уведомяване на длъжника за такава перспектива.
Не е тайна, че дейността на кредитните агенции върви по ръба на Закона за защита на личните данни и в договора с кредитополучателя банките вкарват клауза, че при прехърляне на вземането или на неговото събиране могат да предоставят информация на трети лица. Заради липсата на достъпен за всички кредитодатели кредитен регистър пък някои банки, ползващи услугите на колекторски фирми, понякога назначават на щат техни служители, за да имат достъп до централния кредитен регистър на БНБ. Колкото до нежеланието на законодателната власт да уреди кредитен регистър с информация за всеки кредитополучател, то се свързва отдавна с лобизма на групировки, готови на всяка цена да скрият тъмното си кредитно минало. Специализирани проучвания показват, че повече от 1/3 от лицата, просрочили задълженията си, не биха получили кредити, ако съответната кредитна институция е имала възможност да проучи кредитната им история.
Изводът е ясен: ако сте добросъвестен, но просрочите издължаването на кредит към сериозна институция и ви потърси екип здравеняци в черен джип, то едва ли е, за да ви напердашат или да ви разходят сред природата. След като се легитимират и докажат, че са упълномощени, говорете по същество и обяснете затрудненията си.
Почувствате ли заплаха, уведомете полицията
спецслужбите, прокуратурата. Ако не сте мошеник, решил да дръпне пари и да се покрие, няма защо да се притеснявате. В края на краищата правилото е, че щом сте взели пари назаем, трябва да ги върнете. Останалото е въпрос на техники, които непрекъснато се обновяват.
В началото на месеца от НАП се похвалиха, че през тази година са провели близо 25 хил. телефонни разговора и над 13 хил. срещи с длъжници, които довели до рязък спад на просрочените плащания. Данъчните дори били крайно изненадани, когато една от фирмите длъжници платила на следващия ден след телефонното обаждане задълженията си от 12 млн. лева. Можело и като в белите страни, значи. Стига да не се въвежда презумпция за виновност на всеки изпаднал в затруднение длъжник и на всеки екипиран с черен джип и тъмни дрехи здравеняк...

Facebook logo
Бъдете с нас и във