Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Страх!

Цунг-цванг в избора на инспектор №1

Ситуацията с избора на главен съдебен инспектор придобива все по-гротескни измерения. Първо, досегашният титуляр на поста Ана Караиванова се задържа на него далеч над мандата си просто защото нямаше кой да я изпроводи оттам. После опитът на управляващите да наложат Веселина Тенева претърпя пълно фиаско заради странните й роднински сделки с имоти и след гръмовния скандал, който се вдигна покрай тях. И като за капак Съюзът на съдиите в България (ССБ ), който също се намеси с идеята да издигне номинация за главен инспектор от името на гилдията, съвсем в прав текст отчете: всички професионалисти с качества и морал, на които предложихме да се кандидатират, отказаха. "В рамките на вътрешната консултация бяха издигнати кандидатури на съдии, които по преценка на професионалната общност са утвърдени професионалисти и безспорни авторитети, с необходимите морални устои, достойни да ръководят контролния орган. Нито един от предложените до момента не даде своето съгласие да участва в обсъждане за евентуално излъчване на неговата номинация за главен инспектор...", съобщиха в сряда (5 февруари) от ССБ.


Процедурата окончателно заби в глуха линия. За мнозина въпросът вече не е кога най-сетне ще бъде избран новият главен съдебен инспектор, а дали изобщо ще се случи. Защото след цялото това напъване току-виж се окаже по-лесно да бъде променена конституцията и да се измисли друго устройство за инспектората, отколкото да му се намери началник.


Подобна позиция в шаха се нарича цунг-цванг - ситуация, от която изход няма. В парламента очевидно няма да се разберат кого да издигнат, а съдиите пък не намират кой да се престраши. Но така е само на пръв поглед. Защото всъщност става дума единствено за проста игра на нерви. И за популизъм.


Действително най-смисленият вариант беше магистратите сами да издигнат свои номинации за човека, който да ръководи контрола върху качеството на тяхната работа. Но и провалът им съвсем не беше неочакван. От самото начало се знаеше, че ССБ няма да успее да излъчи кандидатура - както впрочем и която и да е от другите магистратски професионални организации. По две причини: от една страна, всички са наясно, че е необходима политическа подкрепа, при това солидна - главен инспектор се избира с мнозинство от 2/3 от депутатите, което за сегашния състав на парламента ще си е живо геройство. А от друга никой не си прави илюзии, че играта ще е честна и състезанието ще е за професионализъм и достойнства. Затова и отказът е далеч по-здравословен, особено в напрегната политическа ситуация като сегашната, а и в навечерието на избори.


Но има и трета причина, която също е факт и която в не по-малка степен отблъсква магистратите: страх. Страх от това, че могат да бъдат "отстреляни" още по пътя - независимо дали ще е заслужено, или не. В много случаи хората са подложени на публично оклеветяване. Нормално е да се притесняват. Вероятно има хора, които се притесняват от себе си, от миналото си, от биографиите си - не го изключвам. Но е много притеснително и много лошо, прозря правосъдната министърка Зинаида Златанова на път за поредното заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС) в четвъртък (6 март).


Всъщност магистратите не са по-различни от останалите "елити" в страната - и този е пълен със съвсем случайни хора, на които мястото им не е там и в чиито гардероби е пълно със зловонни скелети от дългото им катерене през кариерата. Логично е те да не искат да излизат на светло, особено сега, когато заради предизборната истерия обществото е пределно чувствително. Но все още в системата са останали и читави професионалисти, които са успели някак да опазят и имената, и съвестта си чисти. Само че точно тези хора са пределно наясно, че тяхната почтеност е повече пречка, отколкото коз, когато става дума за избор на такъв управленски пост. Пък и в крайна сметка кого ще предложи ССБ няма никакво значение. Важното е за кого ще решат да гласуват политиците в това Народно събрание, а то доказано не е символ на чистоплътност.


За управляващите пък възможността да кадруват по върховете на Темида е даденост, до която не биха допуснали да се докосне никой друг. От десетилетия тяхната игра е една и съща: всяка следваща власт се опитва да яхне съда, за да осигури най-вече собствената си безнаказаност. Това най-лесно се получава чрез избора на "подходящите" хора за висшите съдилища и прокуратури, за членове на ВСС, на инспектората, както и за административни ръководители по места. Затова именно политическите елити са единстветните печеливши от страховете на магистратите и отказа им да се борят за място по върховете на собствената си власт - така никой няма да им пречи да кадруват точно както са си наумили.


Така че ако съдиите все пак не успеят да намерят поне един смелчага, когото да сложат на амбразурата, сценарият за поста на главен съдебен инспектор е ясен: топката отново ще отиде в полето на депутатите, а те като същински спасители ще извадят нова креатура за поста на главен съдебен инспектор. Но вероятно този път ще направят по-прецизно предварителните договорки между партиите в парламента, за да не стават нови издънки. И накрая кандидатът ще бъде избран без проблеми и без други скандали - никой няма да има интерес от тях. Съдиите също ще мълчат - имаха достатъчно време, да са издигнали своя номинация.


Остава да ни кажат само името, за да извикаме "Ура!".

Facebook logo
Бъдете с нас и във