Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Странна тишина около изборната търговия

Не може да бъде - в седмицата преди парламентарния вот изборната търговия изглежда замряла. Явлението, с което надградихме националната си идентичност, с което изпъкнахме и в Европа, и на Балканите, някак се загуби в медиите. Дали защото предизборната шетня се официализира във вид на клипове, билбордове, обиколки по места и бутафорни празненства, отричайки ефективността на двайсетачките и кебапчетата? Или пък заради липсата на ресурси за този тип мотивация? Във всеки случай причината едва ли е в превантивните и последващите мерки на правоохранителните и правораздавателните органи в лицето на полицията и прокуратурата. Промъква се дори усещането, че по-скоро е обратното - като че има договореност да не се вдига много шум по темата.


Още в средата на миналия месец виден МВР-началник направи показателно изказване. Коментирайки ролята на ведомството в предстоящите избори, шефът на областната дирекция във Варна комисар Тодор Иванов опита да разграничи напълно обективната от медийната реалност. Той призна, че има данни, по които ще бъдат извършени съответните проверки, но отказа да сподели подробности и дори посъветва в публичното пространство да не се правят коментари за кухнята на нещата. За капак полицейският шеф порица същото това публично пространство, че се говори за много хора с намерения за търговия на гласове, но фактически конкретни данни не се съобщават. Това, което се изнася, е повече експресивно и в сферата на фолклора.


Че изборната търговия у нас е вече неизменна част не само от фолклора, но и от народопсихологията, се видя през годините. Мнителни сме обаче към лежерното отношение на МВР към политическите брокери и към партийните централи, които те обслужват. При такъв висок залог едва в края на април ни зарадваха с новината, че спипали двама души в Пловдив и ги арестували за цели 72 часа. Районната прокуратура в Града под тепетата образувала досъдебно производство за организиране, предлагането и даването на имотна облага с цел ползвалите я да упражнят избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция.


Последва десетдневно затишие и с коментар по темата се обади бившият вътрешен министър Цветан Цветанов. Обстрелваният отвсякъде заради скандала с подслушванията заместник-председател на ГЕРБ даде да се разбере, че довчерашните му подчинени не спят. Оказа се обаче, че плахият опит за произвеждане на новина е почти халостен. Наред с информацията, че във Врачанско е задържано лице, занимаващо се с изборна търговия, Цветанов оповести, че имало няколко задържани за купуване на гласове. Двама от тях се оказаха онези от пловдивския случай с уточнението, че става въпрос за ромското гето Столипиново. Те работели за една патриотична партия. Друга групичка пък посредничела за политическа формация, която в момента ни учи на морал и етническа толерантност. Тези неща обаче Цветанов научил не от МВР, а от предизборния си щаб. Имало и още сигнали, дори и ГЕРБ подала такива. Но пък и не трябвало да се говори извън законовата процедура, както правел Станишев.


Съюзниците на Станишев, и то европейските, не закъсняха да се обадят. Председателят на групата на Прогресивен алианс на социалистите и демократите в Европарламента Ханес Свобода обяви именно в Пловдив, че България е единствената страна в Европейския съюз, която излъчва сигнали до европейски политици за манипулиране на изборите и за купуване на гласове. Подобни сигнали имало по време на президентските избори, има и сега. Утвърдили се и нови форми на политтърговия - сигнали за заплахи или пък за хора, които са на държавен пост и са принуждавани да покажат своята благодарност и да посещават събития, организирани от партията на Бойко Борисов или да гласуват за ГЕРБ. В добавка Свобода свърза тази дейност със СРС-скандала, като се каза, че комбинацията осигурява на страната ни уникален образ. Толкова уникален, че излизал извън всякакви норми на Евросъюза.


Остава да гадаем какъв ли ще да е ефектът от издадената през март съвместна междуинституционална заповед за определяне на мерки за законността на изборите на 12 май. Подписи под нея сложиха главният прокурор Сотир Цацаров, министърът на вътрешните работи Петя Първанова и председателят на ДАНС Константин Казаков. Цацаров се ангажира да изпрати разпореждане до прокуратурите в страната с нови методически указания за прилагане на специални разузнавателни средства. Най-решителната мярка се оказа всъщност прът в колелата на разследващите - решено беше да не се прилагат т. нар. оперативни СРС-та, при които прокурорска санкция не се изисква. Според главния прокурор това ще е гаранцията за законосъобразността на избора. Остана в сила общият ред - спецсредствата да се прилагат само по искане на прокуратурата във връзка с образувани досъдебни производства за нарушения на изборния процес. С новите методически указания бяха уредени и дежурствата на прокурори и в двата дни преди гласуването и в изборния ден.


На пръв поглед орязването на правомощията на МВР при прилагане на СРС-та е в тон с опасенията на опозицията, че кадри на довчерашните управляващи в ДАНС и вътрешното ведомство работят ударно в посока осигуряване на гласове за своите покровители. Но пък досегашната статистика сочи, че успеваемостта е нищожна. Но тя едва ли заблуждава някого, че партийните централи разчитат само на своите програми и платформи.


nbsp;


nbsp;




Наред с основателния юридически аргумент, че забраната за прилагане на оперативни СРС-та за разкриването на изборните престъпления(и то за едни конкретни избори)е абсолютно незаконосъобразна, тъй като с нещо средно между споразумение и подзаконов акт се ограничава приложението на Закона за специалните разузнавателни средства. Липсват и факти които да сочат че спецсредствата са повече вредни, отколкото полезни в борбата с изборната търговия. В последните изтекли нерегламентирани записи за избори изобщо не става дума, което показва, че СРС-скандалът беше използван предимно като претекст за ограничаване на наказателното законодателство в тази насока. Та нали досега се правеше точно обратното - засилваха се възможностите за противодействие и разкриване на изборните престъпления, включително чрез утежняване на глобите и на санкцията лишаване от свобода. И всичко това се правеше с аргументи, сходни на сегашните - изборите да бъдат прозрачни и честни.



Пикът на проактивната тактика беше достигнат само преди две години - по време на местните и на президентските избори, когато спечелилата вече парламентарната и изпълнителната власт ГЕРБ се горещеше в исканията си за твърд подход срещу политброкерите. Сформиран беше кризисен щаб, наречен Национално междуведомствено звено, който да следи за нередности. И това стана с подписите на трима управници - на силовия вицепремиер Цветан Цветанов, бившия главен прокурор Борис Велчев и на председателя на ДАНС Константин Казаков. Звеното ръководеше Емилия Пенева - прокурор във Върховната касационна прокуратура, а в състава му влизаха главният секретар на МВР Калин Георгиев и Димитър Йорданов - заместник-председател на ДАНС. Целта беше да се реагира максимално бързо и ефективно при всеки сигнал за изборна корупция и купуване на гласове. Предвидени бяха и мобилни групи от полицаи и дежурни прокурори, които трябваше да обхождат местата за гласуване и да следят за спазването на реда.



След подписването на споразумението главният прокурор Борис Велчев наля още масло в огъня с изказване, че наказанията за търговия с гласове не са достатъчно строги, и то при положение че бяха утежнени само две години по-рано. И поясни, че трябва да се мисли за изцяло друга система за санкциониране на престъпленията срещу изборните права. След изборите през 2011 г. Велчев отново поиска по-тежки наказания, а депутатите от последния парламент приеха СРС да се прилагат и при разследване на изборни престъпления. Сега, изглежда, се върви в обратната посока и най-малко виновни са законите.


nbsp;


Мъгляви и издържани в новата линия разяснения за равнището на изборната търговия даде и заместник-министърът на вътрешните работи Филип Гунев. От него научихме, че образуваните досега досъдебни производства са все за продажба на гласове. Ще рече - разследват сиромасите и хора от малцинството, че продават гласа си за някой лев или за пакет с храна, но не и онези, които ги предлагат, за да купят тези гласове. Гунев каза, че като цяло общият брой на сигналите бил сравним с предишни избори, но се ангажира с числа, за да се уверим така ли е. Политическите партии пък бяха посъветвани от заместник-министъра да подадат сигналите директно в МВР, сякаш те не знаят това. Така и не стана ясно колко и кои партии са подали такива сигнали, но пък Гунев допусна, че със сигурност има партии, които са подавали сигнали в МВР. Все пак повечето от тях били анонимни, а някои - от граждани. Но колко от тях са основателни и по колко се работи също не чухме.



След като заместник-министърът на силовото ведомство указа на гражданите, че при нарушение могат да сигнализират охраняващия полицай, да подадат оплакване на отворената от МВР специализирана телефонна линия, на имейл или към някой от наблюдателите от неправителствени организации - пак отбой. Според Гунев не било задължително когато полицай види опит за купуване на гласове, да се хвърли да арестува някого. Той можел да докладва на съответните служители, които да проследят, за да не бъде прекъснато разследването. По принцип е така, но защо думите на заместник-министъра излъчват толкова пасивност?!


nbsp;




При близо 14 000 полицаи, които ще са на работа във всеки от изборните дни(започнали в сряда с транспортиране на бюлетините), прословутата масова ротация ще обхване 3300 служители на МВР, от които 800 ще са кадри на Гранична полиция. Някои полицаи ще изпълняват и различни длъжности - например вместо да охраняват секция, ще изпълняват функции по патрулиране. За повечето служители преценката за ротацията е предоставена на областните дирекции, но 340 униформени ще бъдат преместени заради конфликт на интереси, установен по декларирана от тях обвързаност. За всичко това бюджетът ще олекне поне със 100 000 лева, които вътрешното ведомство има намерение да си поиска от хазната като компенсация за направените от неговия дял разходи. За разлика от търговците на гласове, избягващи правосъдието, от тези разходи данъкоплатецът няма да избяга.

Facebook logo
Бъдете с нас и във