Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Страсбург раздруса костите на Чакъра

Главният прокурор Сотир Цацаров е внесъл искане във Върховния касационен съд (ВКС) за допълнително разследване на смъртта на Тодор Димов Тодоров-Чакъра. През 2003 г. харманлийският бабаит загина при несъвсем изяснени обстоятелства, след като беше обстрелван с гранатомет в къщата си край Харманли по заповед на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов.


Повод за връщането на делото за доразследване стана осъдителното решение срещу България на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) от 6 ноември 2012 година. Международното съдилище констатира, че държавата е нарушила правото на живот на Тодоров, тъй като при полицейската акция за задържането му е използвана несъразмерна сила. Съдът е приел, че е допуснато нарушение на задължението на българската държава да разследва ефективно обстоятелствата, при които Тодор Димов Тодоров от гр. Харманли е загубил живота си.


Решението задължава България да плати на роднините на загиналия общо 50 000 евро и близо 4700 евро за разноски по процеса. Адвокат Михаил Екимджиев, който е пълномощник на двамата сина и на съпругата на Тодоров, неотдавна поиска от главния прокурор да възобнови разследването.


В изпълнение на задълженията си по НПК главният прокурор е отправил искане до ВКС за възобновяване на частно наказателно дело №11/2005 г. на Военен съд - Пловдив, и за отмяна на постановеното по това дело определение, с което е потвърдено постановление на Военноокръжна прокуратура - Пловдив, за прекратяване на наказателното производство, като делото се върне за допълнително разследване.


nbsp;


Бомбастичната операция по залавянето на Чакъра бе проведена в края на 2003 г. - преди десет години, тъй че не е зле да припомним някои подробности за поизбледнелите вече събития...


Към началото на 2001 г. 47-годишният Тодор Тодоров (по прякор Чакъра) от Харманли вече е осъждан няколко пъти за различни престъпления - за нанасяне на телесна повреда, опит за бягство през границата, кражба на петдесет агнета, опит за изнасяне на ценности от страната, незаконно притежание на оръжие и др.


На 5 юли 2001 г. Чакъра е осъден на шест месеца лишаване от свобода заради това, че системно предоставял къщата си като терен за развратни действия. Присъдата влиза в сила на 21 октомври 2003 година. Следващия месец полицията в Харманли е уведомена за това съдебно решение и изпраща двама униформени да арестуват Чакъра и да го отведат в затвора, за да излежи наказанието си. Осъденият казва на ченгетата да го изчакат да си приготви багажа и духва през заден вход.


В началото на декември 2003 г. Върховната касационна прокуратура (ВКП) нарежда да бъдат извършени серия от арести на лица, които са получили окончателни присъди. В изпълнение на тази заповед в Харманли са сформирани три групи от полицейски служители за задържане на Чакъра. Първата трябва да провери къщата му в града, втората трябва да го търси в кошарата на негов приятел, а третата, която се състои от двама униформени и един цивилен полицай - да провери вилата на Тодоров край Харманли. Всички полицаи са въоръжени.


Рано сутринта на 10 декември полицаите, определени да огледат вилата, пристигат на мястото. Но вместо да се предаде доброволно, осъденият започва да стреля по ченгетата от стълбището пред постройката и те се изпокриват зад стопанските постройки в двора. Началникът на РПУ-Харманли праща всички полицейски екипи към вилата на Тодоров и иска подкрепления от два съседни града. От полицията в Хасково изпращат екип за бързо реагиране от шест човека, а от Свиленград идва подкрепление от осем полицаи.


За усложняването на ситуацията е информиран тогавашният вътрешен министър Георги Петканов, който за по-сигурно решава да изпрати Специализирания отряд за борба с тероризма (по квалификацията си сякаш по-подходящ за акции срещу организации от типа на Ал Кайда) и психолози от Института по психология към МВР. Кордонът около вилата с барикадиралия се в нея сводник набъбва, за достигне в края на ювелирната акция внушителната численост от 114 полицейски служители, плюс появилия се на по-късен етап главен секретар на МВР Бойко Борисов.


В хода на операцията

на помощ са извикани сестрата на обсадения бандит и неговият по-голям син. Те обаче не са използвани по целесъобразност, твърдят магистратите в Страсбург в своето решение. Това е и една от причините, които според тях са довели и до необоснованата смърт на Чакъра, тъй като не са използвани докрай всички възможности за установяване на контакт с него. И синът, и сестрата са предлагали да занесат на обсадения мобилен телефон, за да може да контактува по-лесно с полицията. Но началниците на полицията не разрешават това да стане от съображения за сигурност. По онова време шеф на хасковската полиция е доскорошният депутат от ГЕРБ Иван Петров, който ръководи и полицейските действия срещу Чакъра.


В късния следобед полицията решава да атакува, тъй като смята, че Тодоров предварително си е подготвил таен път за бягство. Отрядът за борба с тероризма е разделен на две групи, които подхождат от две страни към непревзимаемата крепост на Чакъра. Изстреляни са 30 димни бомби, но те не проникват в атакуваната сграда, чиито прозорци са прикрити с одеяла и с линолеум. Храбрият сводник отблъсква със стрелба атаката на многобройните полицейски сили. Около 18 часа антитерористите обстрелват къщата, като използват зашеметяващи гранати. Според показанията на единия от синовете на Чакъра - Добромир Тодоров, след 17.00 часа този ден баща му не е говорил и не е отвръщал на стрелбата на полицията, нито е реагирал на атаките по някакъв друг начин. Липсата на каквито и да било действия от негова страна обаче не намалява, а засилва полицейската активност.


Главният секретар на МВР Бойко Борисов пристига в 20.30 часа и половин час по-късно поема командването на операцията. Той нарежда на полицаите да пробият с взрив дупка в една от стените на къщата. По-късно Бойко Борисов обяснява, че след този гърмеж последвала втора експлозия, която дошла от горните етажи, в резултат на което покривът изгаря.


Междувременно някакъв мъж, който работел по къщата и чул за инцидента по радиото, разказва на полицията, че Тодоров му доверил, че е минирал терена около къщата. По заповед на Борисов късно вечерта е извикано звено от Гранична полиция, за да наблюдава къщата и околностите с уреди за нощно виждане. Главният секретар нарежда да бъдат изстреляни петнадесет гранати към приземните части на къщата, за да се разпръснат всякакви възможни мини и да се ускори претърсването на къщата.


След инцидента

- в заключение на вещо лице, изготвено на 11 ноември 2004 г. се посочва, че в къщата или в двора на г-н Тодоров не са открити устройства, които биха могли да се опишат като мини. Според показанията на близки на Чакъра из двора непрекъснато са се движели хора и домашни животни и е невероятно да се помисли, че там ще се закопаят мини.


Както е известно, на другия ден сутринта спецчастите щурмуват непревзимаемата вила. Чакъра е намерен овъглен на последния етаж на сградата. Последвалото разследване установява, че той всъщност се е самовзривил с ръчна граната, а не е бил убит по време на полицейската офанзива. В комбинираната медицинска и балистична експертиза, изготвена от съдебен лекар и специалист по армейски оръжия, обаче се казва, че тъй като тялото на Чакъра е напълно овъглено, не може да се определи точно часът на смъртта му. Металните фрагменти, намерени в тялото на жертвата, сочат, че взривното устройство, причинило смъртта на Чакъра, се използва в българската армия. Важен детайл от експертизата на съдебния лекар е неговото твърдение, че е открил халка от предпазител на граната на третия пръст на дясната ръка на Тодоров - между първата и втората фаланга, когато е извършил аутопсията в хасковската морга.


Направена била и рентгенова снимка на овъгления труп, на която се виждала металната част и множество частици, разпръснати в тялото на убития. Близките на Чакъра обаче опонират в жалба пред българския съд, че е необичайно един десничар, какъвто е бил Димов, да изтегли предпазителя със силната си ръка и да държи самата граната със слабата си ръка. На 8 февруари 2005 г. на свое закрито заседание пловдивският Военен съд потвърждава прекратяването на разследването (от страна на прокуратурата) със следните аргументи: След като провери изцяло материалите по преписката, съдът стигна до единствено възможното заключение, а именно, че решението да бъде прекратено производството е правилно, обосновано и законосъобразно. Разследването е обективно, цялостно и всеобхватно. Следствените органи и органите на прокуратурата са предприели всички необходими мерки, за да установят истината. Властите не са допуснали сериозни нарушения на процесуалните правила... Заключенията на прокурора са правилни, обосновани, вътрешнонепротиворечиви , точни и напълно съответстват на доказателствата и фактите.


Да, ама не, както се казва. Роднините на Чакъра заявяват, че разследването на смъртта на техния близък е неефективно и се позовават на чл.2 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи, посветен на лишаването от правото на живот.


Стилът на МВР

при бомбастичната акция по залавянето на Тодор Тодоров-Чакъра поразително прилича на начина, по който бе преследван и ликвидиран няколко години преди това друг престъпник Ганчо Въчков-Ганеца. Затова и неслучайно този случай бе цитиран в делото в съда в Страсбург. На 6 юни 1999 г. след екшън из София - полицейско преследване с автомобили и стрелба пред смаяните погледи на минувачите, Въчков загина при неизяснени обстоятелства.


През 2010 г. обаче за смъртта на Ганеца Европейският съд наказа българските данъкоплатци да платят на баща му и на майка му 33 000 евро обезщетение заради неправомерно употребено огнестрелно оръжие. А разследването на смъртта му от съдебните власти бе квалифицирано като неадекватно. Оказа се, че полицията не е имала стратегия, предполагаща минимална възможност за употребата на огнестрелно оръжие.


Според европейските магистрати и в ситуацията с Чакъра е липсвала такава стратегия на полицията. Те твърдят, че решенията за използването на експлозиви и особено на гранатомети са неоснователни, тъй като не е имало непосредствена заплаха за живота на невинни хора. Според тях е действано прибързано, тъй като полицаите са били многобройни, добре екипирани и са имали време да подготвят внимателно задържането му. Решението да се използват реактивни гранати е взето доста време след последния изстрел, произведен от Тодоров.


Полицията наистина се опитва да преговаря с Чакър, но не се опитва да сложи край на случая чрез убеждаване и диалог. Използвани са оръжия, които изглеждат твърде мощни за целта, която се опитват да постигнат, без достатъчно да се обмислят вредите. Това са само част от съображенията, обосновали осъдителната присъда срещу България в Страсбург.


Що се отнася до сегашното подновяване на разследването, то изглежда малко като след дъжд качулка. Но ако не беше се оттеглил Бойко Борисов без време от премиерския стол и това нямаше да се случи. Сега остава да видим как прокуратурата ще изтълкува заповедите на бившия професионалист №1 в МВР в онзи горещ за него и пиарите му студен декемврийски ден.

Facebook logo
Бъдете с нас и във