Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Съдебен спор по счетоводното убийство на КТБ

ВАС залага репутацията си по делото за оспорване на фалита...

Делото за отнетия лиценз на Корпоративна търговска банка (КТБ) може да се окаже най-важният процес в най-новата история на Върховния административен съд (ВАС). Тази седмица стана това, което предвидихме - съсипаната по най-брутален начин финансова институция няма да влезе в несъстоятелност толкова бързо, колкото им се иска на нейните явни и задкулисни ликвидатори. Неистовият им напън да се отнеме всяка възможност за нейното възстановяване завърши с отнемане на лиценза й. Последва светкавично искане на БНБ до Софийския градски съд (СГС) да започне делото по фалита. Ще рече - КТБ да бъде обявена в несъстоятелност, след което да започне разпродажбата на активите й. А от ставащото досега не може да има съмнение, че процедурата ще се превърне в пир по време на чума, в който сервитьори ще са назначените синдици от Фонда за гарантиране на влоговете. 

Закон обаче има и в този случай най-вече ВАС - както никога досега, залага репутацията си при неговото изпълнение.

Преди СГС да се произнесе по Закона за банковата несъстоятелност на КТБ, Върховният административен съд трябва да реши законно ли е отнет лицензът на КТБ. Най-тежката мярка, предвидена в Закона за кредитните институции, бе оспорена пред ВАС, което възпрепятства влизането й в сила. Не можеше да има грам съмнение, че след спорните в много отношения действия на Централната банка и на прокуратурата в продължение на пет месеца акционерите в КТБ ще търсят правата си по съдебен ред. Най-големите от тях - "Бромак" на мажоритарния собственик на банката Цветан Василев и косвено контролираната от Фонда на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман "Бългериън акуизишън къмпани", вече са заявили встъпване в делото.

Жалби срещу решенията на БНБ за обезсилване на 35 млн. евро капитал на КТБ и за отнемането на лиценза й са подали някои мажоритарни акционери на търговската банка. Твърди се, че същото са направили и няколко британски фонда собственици на емитирани от КТБ облигации.

След скандалния избор на съдия по несъстоятелността в СГС, последван от отвода му и отново избор на нов съдия, делото за фалита беше насрочено за 24 ноември. Освен акционерите, които притежават повече от 5% от капитала на КТБ към датата на отнемане на лиценза й, в първото закрито заседание (на което делото трябва да бъде спряно) свои представители ще изпратят оперативното ръководство на КТБ, БНБ и Фондът за гарантиране на влоговете. А по молба на Централната банка съдът разпореди обезпечителни и защитни мерки, налагайки обща забрана и запори на имуществото на КТБ, както и спиране на всички съдебни и арбитражни дела срещу нея.

Отсега трябва да е ясно, че ако ВАС не приеме безкритично  тезата на БНБ, делото ще е повече от сериозно. То подлежи на разглеждане от две инстанции по общите правила на Административнопроцесуалния кодекс. А Законът за кредитните институции изрично посочва, че при необходимост по делото могат да бъдат допуснати съдебно-счетоводна и съдебно-икономическа експертизи. Необходимостта от тях, поне на пръв поглед, е безспорна, като се отчетат разнопосочните оценки на фактите и обстоятелствата преди отнемането на лиценза. И можем да си представим с какво внимание ще бъдат следени действията на вещите лица (за които те ще дават обяснения пред участниците в процеса), след като одиторите "изкопаха на тъмно" 4-милиардна капиталова дупка в КТБ.

Основанията за отнемането на лиценза са, меко казано, спорни. На първо място, заради приложената нова методология, която според редица експерти изобщо не е трябвало да бъде прилагана сега, тъй като влиза в сила едва след 2018 година. На второ място, заключенията на одиторското трио ще бъдат разпердушинени, тъй като е трудно да бъдат подложени на критики и съмнения, още повече че те самите уточняват в писмения си документ, че държат добре платената им услуга да не бъде приемана нито като одит, нито като преглед, нито като друг ангажимент.

Поръчаното от няКОЙ счетоводно убийство на КТБ трябва да бъде наказано подобаващо от българския съд. Защото ако той не го направи, ще го направят международните съдилища, пред които акционерите, облигационерите и вложителите задължително ще търсят правата си за нанесените им чрез умишлен фалит вреди. Които ще бъдат платени от данъкоплатците.

България ще бъде съдена пред Международния арбитражен съд във Вашингтон, в който нейните представители ще трябва да обясняват защо държавата погребва частните инвестиции и влогове в толкова голяма банка, вместо да я оздравява съгласно собствените си закони.

Ще има дело и в Съда на Европейския съюз в Люксембург, в което ще се разбере прав ли е бил гуверньорът Иван Искров в твърденията си, че погромът над КТБ станал по всички правила на общностното право. А за десерт хиляди жалби за погазени човешки права ще отлетят към Страсбург.

Всички тези юрисдикции ще имат богат избор за какво да осъдят България.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във