Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Съдебна немощ за лекарските грешки

Около 40 000 пациенти у нас стават жертва на лекарски грешки всяка година, сочат социологически проучвания. Около 8.3% от тях са били жертва или потърпевши на лекарски грешки. Много малко обаче - между 1000 и 1500 души годишно - завеждат съдебни искове срещу немарливите доктори. Причината за скромния брой съдебни дела е високата такса, която е 4 на сто от гражданския иск за обезщетение, което е непосилно за повечето от пострадалите хора. Според наблюдателите по време на съдебните процеси вещите лица предопределят процеса и съдебното решение, тъй като юристите, за разлика от тях, не са експерти в медицинската материя. Адвокатите рядко успяват да се противопоставят на медиците. Колегиалната лоялност между лекарите също е една от причините за тази несправедливост.
Едва десет от близо 200 наказателни дела срещу лекари годишно завършват с присъди, при това две трети от тях са административни наказания. В нашата страна законите не дават определение за лекарски гаф, не е ясно какво трябва да се разбира под лекарска грешка. По тази причина и страната ни е сред държавите в Европейския съюз с най-малък брой дела срещу медици. У нас пък не е известно някой доктор да е влязъл в затвора за това, че поради невнимание е уморил някого. Така че тази санкция си остава засега само текст в закона.

Вълната от лекарски грешки, които създават трайни увреждания на организма или причиняват смърт, е между най-обсъжданите теми напоследък. Според една от версиите те се увеличават в резултат от тежките условия поради финансовата криза в здравеопазването. Според друга насочването на общественото недоволство към лекарското съсловие е опит за отвличане на вниманието от различни важни проблеми в живота на хората.
Случаите на фатални грешки на докторите са не един и два. Ще напомним някои от най-фрапиращите. Заради лекарско недоглеждане неотдавна бе отрязана ръката на мъж от Провадия, подложен на коронарография в частна клиника. На 3 август варненската прокуратура се самосезира по медийни публикации за този случай. От прокуратурата обясниха, че вече е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител по чл.134, ал.1, т.1 от Наказателния кодекс - за причинена тежка телесна повреда поради немарливо изпълнение на занятие.
Предстои разследване
което да установи кой е извършителят на престъплението. При доказване на вина предвиденото в закона наказание за това провинение е лишаване от свобода до три години. Потърпевш, както е известно, е 42-годишният провадиец Милко Михалев. Той загуби дясната си ръка след манипулация, назначена от кардиолог. Пациентът бил насочен за коронарография към частна сърдечна клиника във Варна. В медиите надълго и нашироко бе разказано как след приключване на тази манипулация дясната му ръка останала пристегната с бинт около 5 часа, но той не е бил инструктиран за евентуални усложнения. По-късно получил болки и изтръпване на крайника, докато... се оказало, че ампутацията му е неизбежна.
Обществото бе шокирано и от смъртта на четиригодишната Гери, починала след уж безобидната операция на сливици в ИСУЛ в София. Случаят бе разгледан даже от постоянната Комисия по здравеопазване към парламента. Проверки на здравното министерство установиха, че грешката е на лекаря. Правата му бяха отнети и той беше уволнен. Този случай бе разискван и в парламента. Срещу лекаря бе повдигнато обвинение, а сега още трима негови колеги са влезли в полезрението на прокуратурата, тъй като се смята, че не са направили нужното и не са обърнали внимание на детето. Съставянето на обвинителните актове обаче далече не означава, че е отворен пътят към крайните присъди и те засега липсват. Делото най-вероятно ще се проточи с години.
Майката на детето
е завела иск срещу медиците за 356 хил. лв., но те няма да върнат погубеното й дете. Ръководството на ИСУЛ засега отказва да изплати доброволно средствата, тъй като според болницата искът е несъстоятелен. Процедурата предполага първо да има присъда и едва тогава можело и родителите на Гери да получат обезщетение.
Без съмнение един от най-тежките случаи бе с гинеколозите в Горна Оряховица, който нашумя с това, че СРС-та по него прочете от трибуната в парламента лично вътрешният министър Цветанов. На 30 ноември миналата година четирима лекари от болницата Св. Иван Рилски в града бяха арестувани по подозрение в умишленото убийство на бебе, родено в петия месец от 17-годишно момиче. Задържани бяха началникът на АГ-отделението д-р Димитър Сотиров, израждалият бебето д-р Стефан Лазаров, д-р Михаил Милатович и педиатърът д-р Катя Гецова. Едно денонощие по-късно те бяха освободени, като заявиха, че момичето е родило мъртъв плод и не може да се говори за раждане, а за аборт.
От записа, който скандализира обществото заради циничния език на лекарите, стана ясно, че детето е родено на 28 ноември около 15 часа, а разговорите, които директорът на болницата д-р Миролюб Кожухаров е провел, са от другия ден и тогава бебето е било още живо. На 21 декември м.г. бяха оповестени резултатите от петорната съдебномедицинска експертиза на тялото на бебето, според които то е било родено мъртво и лекарите нямат вина за смъртта му. Това предизвика остра реакция от страна на опозицията срещу вицепремиера Цветан Цветанов заради публичните обвинения срещу лекарите. Случаят все още не е влязъл в съда и не е ясно кога това ще стане.

Идеи за справяне с проблема
Очаква се до края на годината да бъде създадена национална система за оповестяване на трудните за диагностика и лечение случаи. Идеята е медицинско лице в болниците да обобщава всички трудни случаи, в които са допуснати грешки, и да изпраща данните на Българския лекарски съюз. Освен това в скоро време прокуратурата и изпълнителната агенция Медицински одит ще подпишат споразумение, според което обвинителите ще изпращат сигналите за лекарски грешки в агенцията. Обсъжда се промяна в Наказателния кодекс (НК), която да регламентира оправдания медицински риск. Предложението да се въведе този термин е на заместник главния прокурор Галина Тонева. Оправданият медицински риск е противоположността на престъпното бездействие, което при лекарите най-често се изразява в непредпазливост и немарливост. За да се преценява справедливо - кое е лекарска грешка и кое е оправдан риск - е необходимо сериозно медицинско заключение, а наборът от експерти засега е ограничен. Поради тази причина и прокуратурата се ангажира да си сътрудничи с Агенцията по медицински одит. Остава промяната в терминологията да бъде последвана от резултати.

Facebook logo
Бъдете с нас и във