Параграф22 Weekly

§22 Анализи

СЪДЕБНАТА НОМЕНКЛАТУРА СКЛЮЧИ НАЙ-ПОЗОРНАТА СДЕЛКА:

Безобразен, скандален, неморален - с какви ли не епитети бе обсипан през годините все още действащият Висш съдебен съвет (ВСС), сформиран на 16 декември 2003-а.
Вярно, поне в половината от случаите кадровиците на Темида бяха нарочени за боксови круши или пък бяха превърнати в онзи отдушник, през който управляващите периодично изпускаха социалното напрежение, натрупано около калпавата съдебна реформа.
Не по-малко обаче вярно е и другото. В останалите 50% от случаите членовете на Висшия съдебен съвет си заслужиха не само критиките, но и откровените ругатни. Заради децата на магистрати, назначени без конкурс и без квалификация, заради разчистването на лични сметки чрез замеряне с фалшиви епикризи и недоказани обвинения в корупция, заради очевидното презиране на обикновените магистрати с цел уреждане на собствения си жизнен стандарт.
Безспорно обаче, освен с изумително необяснимата пасивност около т. нар. случай Ангел Александров - Румен Овчаров все още действащият Висш съдебен съвет ще бъде запомнен с още няколко скандални проявления, които ние - за по-голяма пригледност, ще подредим по... принцип:
- бездействие при ликвидирането на следствието;
- пасивност при немотивираното и необезпечено с кадри, сгради и компютри разширяване на прокурорските правомощия;
- отказ от морална и практическа подкрепа на новия главен прокурор в опитите му да реформира и прочисти държавното обвинение;
- нежелание за дисциплинарна разправа с корумпираните и некадърни магистрати;
- липса на професионална и институционална воля за участие в решаването на основните въпроси, засягащи устоите на съдебната система;
- добре организирано колективно бягство от отговорност, щом стане дума за задълженията на магистратите и още по-добре организирано настъпление, щом управляващите посегнат към някоя привилегия на висшата съдебна номенклатура и т. н.
Колкото и да не им се вярваше, от 24 юли насам, когато депутатите от управляващата коалиция окончателно приеха новия Закон за съдебната власт, кадровиците на Темида се сбогуваха с илюзията, че преклонена сабя глава не я сече. И заживяха в кошмара на реалния живот, където колкото по-гъвкави в кръста са ръководителите на една професионална гилдия, толкова по-голямо е усърдието, с което политическият елит и държавните чиновници мачкат редовите членове на въпросната гилдия.
Резултатите от цялата галимация донякъде са известни.
До 28 септември новият постоянно действащ Висш съдебен съвет (ВСС) трябва да бъде конституиран, а неговите членове ще се превърнат в най-скъпо платените фигуранти в демократичната история на България.
Причината е, че новият ВСС няма право да се разпорежда с имуществото на третата власт. Шефовете на съдилищата, прокуратурата и следствието нямат право да похарчат и един лев без разрешението на правосъдния министър. А пък инспекторатът, който по закон е към ВСС, ще бъде финансовото независим от кадровиците на Темида, а неговите членове (начело с шефа им) ще бъдат избирани от парламента и ще се отчитат пред него.
Освен това ВСС ще продължи да е единственото юридическо лице в България (а най-вероятно в Европа и света) без свой титулярен председател. Тоест - без фигура, която да го представлява по време на официални преговори, която да съхранява фирмения му печат и която да носи отговорност за действията и бездействието на институцията като цяло.
И накрая, постоянно действащият Висш съдебен съвет отново няма да има право на законодателна инициатива. Неговите становища по законопроектите, пряко засягащи съществуването на третата власт, отново няма да са задължителни за нормотворците в Народното събрание. А пък отчетът, който правосъдният министър - като председателстващ заседанията на ВСС - ще внася всяка година в парламента, и занапред ще служи на депутатите само за... сведение.
Какво може да бъде добавено още? Май нищо друго, освен тъжното уточнение, че кадровиците на Темида сториха и невъзможното, за да облекчат максимално кръстоносния поход на управляващата коалиция срещу независимата съдебна власт.
А най-яркият пример за това е случката с бившия директор на Националната следствена служба Ангел Александров, когото ВСС трябваше да освободи и от длъжност, и като свой член още в средата на май - началото на юни. А не да го чака първо да размисли дали да подаде оставка, после да се наумува дали да обяснени пред съвета защо подава оставка и накрая... за едната бройка да го остави за шеф на следствието.
По принцип темата за значението на Ангел Александров за възхода и падението на следствието е необятна. В частност обаче днес Параграф 22 ще се задоволи да маркира само две от многобройните и многопластови сюжетни линии в нея.
Първата е, че в постановлението си за отказ от образуване на досъдебно производство срещу Ангел Александров (Параграф 22 разполага с копие от него) Иванка Трифонова от Софийската градска прокуратура черно на бяло признава, че Александров е извършил всички деяния, заради които е станал обект на проверка: нерегламентираните срещи с върлия му враг Румен Овчаров, незаконното лобиране пред Комисията по хазарта в полза на Дилот ЕАД, ходатайството за освобождаването на онова зърно (над 90 000 тона) от Държавния резерв...
И докато прокурор Иванка Трифонова може да обясни причините, поради които събраните писмени и гласни доказателства не стават за образуване на досъдебно производство, нито един от членовете на ВСС не е в състояние да докаже, че с това свое поведение Ангел Александров безпроблемно се вписва в онази част от разпоредбата на чл.16, ал.1 от Закона за съдебната власт, която провъзгласява: Висшият съдебен съвет се състои от двадесет и пет членове юристи с високи нравствени качества.
Всъщност, за ВСС проблемът Ангел Александров можеше и да не съществува, защото на 16 декември 2003 г. бившият директор на Националната следствена служба влезе във Висшия съдебен съвет за... трети пореден път, въпреки че и тук Законът за съдебната власт е изричен: нито един магистрат не може да бъде избиран за член на ВСС два последователни пъти.
Преди три и половина години обаче кадровиците на Темида дружно си затвориха очите, защото смятаха, че като посланик на Ахмед Доган от парламентарната квота Ангел Александров ще съхрани поне следствието. Той обаче дори това не пожела да направи, защото или му се е отворила прекалено много друга работа, или просто... указанията на патрона са били такива: или слушкаш, или не папкаш.

ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ
В материала Пречистен, Ганчев чака гроздобер, публикуван в Параграф 22, бр. 30 от 25 юли 2007 г. е допусната досадна неточност. В състава на дисциплинарната комисия, която по решение на Висшия съдебен съвет трябваше да реши съдбата на Николай Ганчев - собственик на хотелиер и покровител на русенския сикаджия Илиян Пенев-Мацола, бе включена председателката на Варненския апелативен съд Виолета Бояджиева.
Истината е, че в случая г-жа Бояджиева е съвсем невинна, защото миналото лято ВСС повери решаването на казуса Николай Ганчев в ръцете на Евгени Стайков - председател на Софийския апелативен съд, Атанас Нешков - директор на Ловешката окръжна следствена служба и проф. Димитър Токушев - декан на Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски.
През октомври 2006 г. обаче професорът бе избран за член на Конституционния съд от президентската квота. На негово място в дисциплинарната комисия влезе деканът на Правно-историческия факултет на Югозападния университет проф. Александър Воденичаров, а във ВСС столът на Димитър Токушев така си и остана - празен.
Екипът на Параграф 22 се извинява на съдия Виолета Бояджиева за неприятните емоции и искрено й благодари за вниманието, с което тя следи за качеството на нашата работа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във