Параграф22 Weekly

Адвокати:

Съдебната система е корумпирана!

Небивало остри оценки за корупцията и произвола в съдебната система предложи редовното общо събрание на адвокатурата в страната(състояло се миналата събота на 22 февруари). Недоволството на адвокатите изрази в емоционално изложение членът на Софийския адвокатски съвет и председател на Комисията за защита на правата на адвокатите Владислав Янев. Казаното от него излезе далеч извън рамките на дискусията за подготвените промени в Закона за адвокатурата, засягайки както интересите на най-масовата юридическа професия, така и тежките пороци в правораздаването. Адвокатурата досега не е говорила толкова открито и категорично за тях на най-големия си форум.


В изложението на адвокат Янев


корупцията в съдебната система

е определена като "безспорно налична и доказана, за която са се произнасяли медии, Европейският съюз, чуждестранни посланици, неправителствени организации, политици, изтъкнати юристи". Припомнени бяха периодичните негативни доклади на Еврокомисията; несекващите корупционни скандали, разкриващи дълбоки и тотални пороци в организацията и дейността на съдебната система и корумпираността на отделните магистрати, прокурори и разследващи; системната злоупотреба със служебно положение и превратно упражняване на държавна правосъдна власт; противоконституционни решения на съдилищата.


Адвокатите упрекнаха съдиите, че изкривяват умишлено и користно обичайното смислово съдържание на законовите разпоредби, прикривайки го с вътрешното убеждение или с лично мнение на съдията. Особено внимание беше отделено на тълкувателните решения, които вече оформят тенденция Върховният касационен съд (ВКС)"да си присвоява законодателна власт". Това противоречи на конституцията, която задължава съда да прилага закона според вложения в него смисъл дори ако според вътрешното убеждение и личното мнение на съдията законът е несправедлив или урежда неправилно даден въпрос.


Магистратите бяха порицани за куп грехове - лоша организация в съдилища и прокуратури, необосновано налагане на глоби на адвокатите, неоснователно образуване на дисциплинарни производства срещу тях, закъснение или неявяване на магистрати по дела, насрочване на множество дела за един ден, незаконен отказ да се осигури звукозапис в съдебните зали, системно фалшифициране на протоколи от заседанията. Според адвокатите съдът допуска звукозапис само когато му е угодно, отказва да бъдат вписани в протокола устно заявени процесуални искания и зададени въпроси на свидетели и вещи лица.


Наред с демонстративното неуважително отношение на магистрати към адвокати последните били обект на насилие от страна на съдебната охрана и явно дискриминационен пропускателен режим в съдебните сгради. Липсата на реални адвокатски стаи, копирна техника и условия за нормална работа в някои съдилища се допълва и с кухи и неработещи сайтове, за коита са "изсмукани милиони". Широко разпространено в адвокатурата е усещането, че въпреки протекцията на конституцията, Закона за адвокатурата и международните конвенции професията е засегната дълбоко и е доведена до изкуствена криза.


В тон с тези констатации са и


упреците към Висшия адвокатски съвет (ВАдвС)

Висшият орган не защитавал правата на адвокатите, мълчал недопустимо за корупцията в съдебната система (от страх или заради изгода), не настоявал за нужни законодателни промени, злоупотребявал с власт и с финансови средства, пасувал при общественозначими назначения в правосъдието, като тези на членове на Висшия съдебен съвет; главен съдебен инспектор; председатели на върховните и другите съдилища; главен, градски и окръжни прокурори.


Съответни на тези критики са и исканията към ВАдвС. Той беше призован наред с всичко друго да заяви ясна и категорична позиция за корупцията в съдебната система и да създаде свой постоянно действащ помощен орган за констатирането й и за борба срещу нея. От съвета се иска да затегне контрола (също чрез създаване на постояннодействащ помощен орган)по предоставяне на безплатна правна помощ за социалнослаби лица, тъй като сред тях постоянно се оказват хора със сериозни доходи и имущество.На тях трябва да се търси както наказателна отговорност за измама при декларирането на ниски доходи, така и да се завеждат граждански дела за възстановяване на причинените на бюджета разходи и разликата до дължимия се адвокатски хонорар. Съдът пък трябва да бъде контролиран за противозаконно назначаване на особени представители (в случай че ответникът е неоткриваем)без внесен от ищеца депозит и неоснователно освобождаване на такъв депозит.


Както се очакваше, на преден план беше поставен и въпросът за


обсебването на адвокатската работа от нотариуси

частни съдебни изпълнители, всевъзможни юридически консултанти и дори от лица без юридическо образование. Сред "крадците" на адвокатски правомощия бяха изброени и асоциации, фондации, фирми, извършващи незаконно адвокатска дейност. Сред самите адвокати пък имало нелоялна конкуренция, забранена от закона самореклама, посредничество чрез юридически лица с нестопанска цел или търговски дружества.


Именно този проблем предизвика напрежение между адвокатите и нотариусите, за което "Параграф 22" писа в предишния си брой. В края на миналата седмица, точно преди едновременното провеждане на общите събрания на Нотариалната камара и на адвокатурата камарата нападна остро изготвения вече проект за промени в адвокатския закон. Той предвижда адвокатите да получат правото да правят нотариални удостоверявания, а на нотариусите да бъде забранено да изготвят проекти на нотариални актове, договори и пълномощни. Адвокатурата отвърна с уникално кратка декларация от две изречения. Тя гласи: "Общото събрание на адвокатите в страната изразява категоричното си несъгласие със становището на Камарата на нотариусите по повод проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Предоставянето на удостоверителни функции на адвокатите ще облекчи и улесни гражданския оборот и на практика е продължение и усъвършенстване на досега извършваните такива функции."


 


 


Агенти под прикритие


Един от всеки седем адвокати във висшите ръководни органи на адвокатурата от началото на прехода може да се окаже агент на Държавна сигурност или на военното разузнаване. С три решения от тази седмица Комисията по досиетата оповести данни от извършените досега проверки за сътрудничество и принадлежност на адвокати към тоталитарните тайни служби. Проверени са общо 195 бивши и сегашни членове на Висшия адвокатски съвет, на Висшия контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд. За 19 от тях е установено, че са работили за службите, но осем от тези 19 души вече са покойници и по закон данните за тях не подлежат на публикуване. Числото вероятно ще набъбне, тъй като все още не е завършила за други 11 лица, за които ръководството на ВАдвС не е предоставило всички необходими данни.



Шестима от оповестените агенти са били или са в редиците на ВАдвС. Сегашен негов член с агентурно минало е Петър Зафиров (с псевдоним Иван). Другите са Момчил Савов (Златев), Йордан Кебеджиев (Асен), Николай Банков (Братанов), Хараламби Анчев (Чавдар), както и бившият председател на съвета Траян Марковски (Звездица). Проверката на бившия член на ВАдвС Божидар Найденов продължава. От членовете на Висшия контролен съвет на службите е сътрудничил само Петър Зафиров, който сега е член на ВАдвС. Проверени са 28 и проверката продължава за двама бивши членове на съвета - Кольо Колев и Димитър Илиев.



С агентурно минало са и четирима адвокати от сегашния състав на Висшия дисциплинарен съд (ВДС) - председателят му Емануил Георгиев (Изгрев), Гаврил Благоев (Олег), Йордан Митков и споменатият вече Момчил Савов - сега член на ВАдвС. На отчет в службите са били и бившите членове Стоянка Петрова Минкова-Дряновска (Дунав)и Хари Владимиров (Назъмов). Проверката продължава срещу седем от общо 67 членове на дисциплинарния съд - Никола Иванов, Димитър Димитров, Иван Нейчев, Борислав Младенов, Валентина Георгиева, Екатерина Райкова и Любомир Николов.



Произнасянето на Комисията по досиетата за агентите на тоталитарните служби във висшите ръководни органи на адвокатурата очаквано повдигна въпроса за лустрацията. Още преди имената на сътрудниците да бъдат оповестени членът на ВАдС Емилия Недева внесе предложение достъпът им до ръководните органи да бъде отрязан с промяна в Закона за адвокатурата. То не получи подкрепа в съвета, но се очаква отделни колегии да излязат с позиция по въпроса. Сред адвокатите се говори, че проблемът може да бъде решен и без вкарване на лустрационни текстове в закона, като сътрудниците на службите се оттеглят сами от ръководните органи на адвокатурата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във