Параграф22 Weekly

§22 Анализи

СЪДЕБНАТА СИСТЕМА СТАВА ПО-ПРОДУКТИВНА

Роман Василев е роден на 4 май 1962 г. в Пазарджик. Завършил е икономика в Санкт Петербург и право в София. До 1999 г. работи в системата на Националната служба за сигурност. Бил е следовател в Пловдив и в София. От 2003 г. е прокурор в Софийската градска прокуратур. Женен, с едно дете.

Г-н Василев, толкова е масирано раздвижването на правоохранителните органи, че почваш - къде основателно, къде не - да си мислиш, че това е поредната имитация във връзка с поредния евродоклад?
- Прокуратурата проявява последователност в действията си през последните три години. Тя анализира криминогенната обстановка и съобразно постъпилата информация от МВР и ДАНС организира провеждането на специализирани операции за противодействие на престъпността. Този вид анализ, както и предварителните съгласувани мероприятия по оперативните разработки на службите с участието на прокурори доведоха и водят до сегашните резултати. Време беше не заради европейския доклад, а заради обществото да предприемем адекватни мерки срещу престъпността. Прокуратурата му беше длъжник.
Обикновено най-много внимание се обръща на т. нар. знакови дела? Не се ли превърнаха те в неизчерпаем пиар на властта?
- Понятието знакови дела беше въведено от обществото - това липсва в наказателното право. Постепенно прокуратурата започва да отговаря на изискванията на обществото и от репресивен орган започна да се превръща в коректив на обществените отношения. Говоря за частта по спазване на законността в страната. В последно време МВР и ДАНС бяха разтърсени от скандали, които водят до демотивация на оперативния състав. Единственият стълб в борбата срещу престъпността остана прокуратурата. В никакъв случай не омаловажавам действията на институциите, но в етап на реформиране на МВР и утвърждаване на ДАНС като оперативно издирвателна служба естествено е ръководната част в борбата с престъпността да поемат обвинителите.
Кой е основният приоритет на прокуратурата в момента?
- Борбата с организираната престъпност, с корупцията и с прането на пари.
В края на миналата година се заговори, че съществува план на прокуратурата някои от т. нар. знакови фигури да бъдат вкарани поне в предварителни производства. Споменават се имената на Златко Баретата, на Къро, на Таки. Някои от тях са вече в ареста, други ги търсят по цяла Европа. Ще има ли и нови имена?
- Няма план, няма списък с определени имена. Има концепция, създадена на базата на съществуващата криминогенна обстановка по места, на действащите престъпни групи. И на този фон се съставят конкретните планове за борба с престъпността в страната. И не само в София се провеждат специализирани операции.
Борбата с корупцията не се изразява в коментари на слуховете за нея. Би трябвало да се възприеме разбирането, че тя съществува във всички сфери на живота, че е много силна, че всички сме повече или по-малко стегнати във веригите й. Вашият коментар?
- Корупция има във всички общества. И ние не сме имунизирани срещу нея. Въпросът е как да я сведем до търпим минимум. На първо място, борбата с корупцията трябва да се насочи на ниско и средно ниво, там където тя е най-голяма. Този тип корупция дразни най-много защото гражданите се срещат с нея най-често в общината, в полицията, в митницата, в съда, в прокуратурата, в министерства и различни агенции. Това по никакъв начин не означава, че няма воля за борба с корупцията на високите етажи. Но там тя просъществува за сметка на създадените корелативни връзки с ниските нива на изпълнителната власт. За да бъде пресечена, следва да се разкъсат връзките на ниско и средно ниво. Високоетажната корупция предполага добра организация на средно ново, за да може да се осъществи движението на пари. Един народен представител, министър, областен управител може да създаде предпоставки за реализация например на един проект с влиянието си. Но изпълнението става на средно ниво, с участието на лица със съответния потенциал. Именно тези нива трябва да се изолират и тук да се проведат превантивни и наказателно-репресивни действия.
Интересна е тенденцията, която очертават т. нар. знакови дела. Ще направят ли те държавата ни повече правова?
- Държавата би станала по-правова не само с противодействие на корупцията и чрез борбата с организираната престъпност. Тук следва да се задействат всички механизми на контролните органи в страната. Правото е възможността да не пречиш на другите, което значи, че следва да се спазва определено адекватно поведение. Не може прокуратурата да се занимава с качеството на кашкавала и сиренето. Би следвало необходимите действия да проведат съответните контролни органи и при наличие на данни за престъпление да сезират прокуратурата. Естествено е, след като на фона на 29 броя контролни органи се възлагат толкова огромни очаквания на прокуратурата да реши проблемите на обществото, то и резултатите ще бъдат обозримо нетолкова положителни. Когато всички органи, на които по закон е вменено провеждането на административно-наказателна политика, изпълнят подобаващо задълженията си, тогава и очакванията за справедливост биха станали по добри.
Нито една контрабанда не може да мине без участието на държавни служители - митничари, прокурори, полицаи. Защо корумпираните митничари, прокурори, полицаи, следователи, съдии, държавни чиновници, депутати, които действат организирано в ресорите си, не получават наказание като престъпни групи? Не са ли те много по-страшни от мафията. Мафия, облечена във власт?
- Законодателят е наблегнал на по-висока правна репресия спрямо такъв род престъпност, за което е повишена наказателната отговорност. Но нали разбирате, обществото не може да очаква всичко от прокуратурата. Кадровият подбор, образователният ценз, лоялността, адекватното заплащане, както и много други фактори, описани в редица учебници, влияят върху началните стъпки за противодействие на корупцията. Когато всички тези фактори започнат да действат по правилен начин, естествено в съчетание с действията на прокуратурата и на органите на МВР и ДАНС понятието корупция и свързаните с нея фактори на организираност с участие на държавни служители ще намалеят.
Еврокомисарят по правосъдието и вътрешния ред Жак Баро наскоро ни засипа с критика. Основателна ли е?
- Да, критиките бяха много. Но по отношение на прокуратурата се даде положителна оценка за екипния принцип на работа и за постигнатите резултати в борбата с престъпността. Това е факт, който не може да се оспори дори и от най- върлите критици на дейността на прокуратурата.
Когато в България се заговори за организирана престъпност, обикновено се имат предвид силови групировки - бивши мутри, преквалифицирали се в добре облечени бизнесмени. Тази теза е продаваема и удобна, но само донякъде е вярна. Защото в България има една друга организирана престъпност, която е по-опасна, движи много по-големи финансови потоци и прониква по-лесно във властта. Става дума за държавната организирана престъпност...
- Не сме разделяли организираната престъпност на трибуквени знаци или нещо подобно. Тя винаги е била разглеждана като сфера, в която има преразпределение на капитали. Не може да има организирана престъпност без връзки - както вие казвате - с бели якички. Но не мога да се съглася с определението за държавна организирана престъпност. Държавата е поставила основата на власт и управление и следва да се предприемат мерки тя да изпълнява функциите си. В случай че има данни за участие на длъжностни лица в корупционни сфери, то именно прокуратурата съвместно с МВР и ДАНС следва да вземат адекватни мерки.
Кои са олигарсите, които държите под око? Става ли ясно какви пари и колко от тях са попаднали в неподходящи ръце? Чии са тези ръце?
- Не смятам, че точно за олигарси трябва да се говори. Но бих казал,че на прицел са тези, които са извършили престъпления. Те имат за какво да се притесняват.
Разследванията на ОЛАФ ще се признават ли като доказателства в съда ?
- Без смяна на законодателството едва ли. Още повече че не би следвало един сигнал, даже ако е от ОЛАФ, да се приема онлайн, без да се анализира и се подложи на проверка, която да даде основания за образуване на досъдебно производство.
Какво стана с проверката по твърденията на Керим Караали и случая Лиани ?
- Проверката по изявленията на г-н Караали е приключила с отказ от образуване на досъдебно производство. В Софийската градска прокуратура така нареченото оперативно дело Лиани е активно и се провеждат процесуално-следствени действия. (б. а. - Керим Караали стана известен, след като заяви, че в определен период от време ръководел т.нар. Бизнес център в Движението за права и свободи. Караали заяви, че ДПС е било търговска партия, а парите прибирали Ахмед Доган и Касим Дал. )
Имате ли си любими дела, дела, от които в никакъв случаи не бихте се притеснявали и не бихте изпитвали срам, че сте участвали в тяхното решаване...?
- Да, например приключилото с осъдителна присъда дело за лица от Министерство на икономиката, Националната агенция Пътна инфраструктура, контрабандата на пари през Аерогара София. По това дело вече има произнесени присъди от градския съд и след окончателната присъда по него материалите ще бъдат изпратени на комисията Кушлев за отнемане на имущества... Още - делата срещу заместник-председателя на ДАМС Иван Леков за измама и срещу заместник областния управител на София-област Мариус Цаков, внесените дела срещу Александър Томов и много други...
След толкова много реформи можем ли да говорим, че съдебната система е наистина независима? И още - приказките за реформираната съдебната система не представляват ли само голи и кухи приказки, започващи с ще ?
- Аз мисля, че тя последователно се реформира и действително става по-продуктивна, по-чиста и саморегулираща се.
Все още ли по върховете на съдебната власт има хора с политическа обвързаност? Говоря не само за съда и следствието, но и за прокуратурата?
- Не бих казал, по-скоро всеки има конституционно право на упражняване на вот.
В обобщение - България държава с мафия ли ще е, или ще е мафия с държава?
- По-точно държава, противопоставила се на мафията.
Ангел Шойлев

Facebook logo
Бъдете с нас и във