Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Съдебната власт със свои МВР и НСО

Не ни ли станаха много МВР-тата? Това питат форумите след публикувания от правосъдното министерство проект за промени в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Проектът поражда обаче още един въпрос: не ни ли стават повече НСО-тата? Точно той е същественият и е странно, че никой не го забелязва. Правосъдното министерство е направило всичко възможно да прикрие истинската цел на законодателната си инициатива, предлагайки текстове, писани от съдебната власт, в частност от прокуратурата. Именно те ще се ползват от тези промени, и то в неподозирани измерения.


Какво четем в мотивите? Че законопроектът има за цел да създаде условия за организационно подобряване на ключова група дейности, пряко свързани с гарантиране на сигурността на участниците в наказателни производства, както и обслужващи работата на органите на съдебната система. Това щяло да става най-вече по наказателни дела. Конкретизирани са три категории лица, подлежащи на защита. Две от категориите подлежат на защита и по действащия закон - свидетел; частен обвинител; граждански ищец; обвиняем; подсъдим; вещо лице; поемно лице; осъден; лица, пряко свързани. Става въпрос за възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг, както и за лица, с които застрашените се намират в особено близки отношения.


Новото е, че сред подлежащите на специална защита от държавата проектът включва съдиите, прокурорите и следователите, членовете на семействата им и лицата, с които те са в особено близки отношения. Защитата ще се активира, ако за тях е възникнала заплаха във връзка с изпълнение на служебните задължения на магистратите. На практика става въпрос за издигане на статута на охранителната дейност за магистрати чрез уреждането й със закон. Сега тази дейност е предвидена само по принцип в Закона за съдебната власт, но правилата за нея са уредени в наредба на министъра на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет. Органът, който осъществява охраната на магистрати, е главна дирекция Охрана в правосъдното министерство. Тя пази и описаните по-горе лица извън магистратската общност, но това става по специалния закон за защита.


Смисълът на предложените промени е пряко свързан с преструктурирането на защитните органи. По закон сега на върха стои Съветът за защита. Според вносителите той е високопредставителен междуведомствен орган, който обаче е неудачно законодателно разрешение. Причината е, че не ставал за оперативни и навременни интервенции, тъй като страдал от логистични и комуникационни затруднения. Последното било вече признато при предходните изменения в закона, с които нивото на представителство в Съвета по защита е снижено. Но въпреки снижаването по-голяма оперативност не била постигната. Проблемът бил не правно-технически, а концептуален.


И тук вече става ясна концепцията. Високопредставителният Съвет по защита трябва да има предимно контролни функции, а оперативните да останат за Бюрото по защита, което сега само изпълнява решенията на съвета. Шеф на бюрото сега е директорът на главна дирекция Охрана в правосъдното министерство. И натоварено с всички тези оперативни функции, бюрото следва да бъде организационно придадено към главния прокурор и да работи под негово ръководство. Той ще решава кого да включи в програмата за защита, преценявайки доказателствата и степента на заплахата. Това, според вносителите, гарантира както висока представителност, така и експертиза и оперативност при вземането на решението. Предлага се и възможността за включване в програмата за защита да бъде разширена, обхващайки не конкретно изброени случаи, както е сега, а всяко наказателно производство, което се води за тежко умишлено престъпление.


С оглед включването на магистратите сред застрашените лица главният прокурор ще може да назначава охрана на всеки от тях практически по своя преценка. В тези случаи евентуално несъгласие на контролиращия Съвет по защита е фактически немислимо, тъй като седемчленният му състав ще е доминиран от четирима висши представители на съдебната власт - главния прокурор, председателите на двете върховни съдилища и представляващия Висшия съдебен съвет. Към тях можем спокойно да прибавим министъра на правосъдието, който е поначало зависим от съдебната власт, макар да е в изпълнителната. Остават министърът на вътрешните работи и председателят на ДАНС, чиито гласове няма как да надделеят.


Вносителите впрочем признават, че сега съдебната власт не разполага със собствени структури и ресурси за тази работа. И след като твърдят, че функционирането на системата сега е тромаво, признават, че е безпрепятствено - макар че става не по закон, а под формата на сътрудничество с МВР и правосъдното ведомство. Признава се и друго - че прокуратурата има достатъчно правомощия по съдебния закон да разпорежда определени действия, които изпълнителната власт е длъжна да изпълни. Оптимизирането на регламента и извеждането му на законово ниво щяло обаче да регулира комплексно материята, носейки допълнителни предимства. А за да се осигури логистично цялата тази дейност, органите на съдебната власт се нуждаят... познайте от какво! От допълнително обезпечаване с кадри и структури, разполагащи с правомощия по Закона за МВР.


Авторите на проекта отсега предвкусват предимствата на тази реформа: Така прокуратурата като господар на досъдебното производство ще може да разчита само на собствени служители и ресурси в защитната дейност. Това щяло да става в изброените случай: Идеята на предложените изменения в това направление е Бюрото по защита да се използва за посочените дейности не само след санкция от най-висок ранг, но и по изключение - за разлика от охраната на магистрати, която става негова изключителна компетентност . Следва успокоително уверение, че с предвиждането на възможност и основания Бюрото по защита да осъществява принудително довеждане и временни мерки по НПК не се отнемат или ограничават сродните правомощия на МВР и правосъдното министерство. Те щели да продължат да ги изпълняват преимуществено, просто нямало да имат монопол върху дейност, обслужваща органите на съдебната власт.


Единствените притеснения за реакция срещу предложените промени са всъщност реверанс към съда - да не реши, че прокуратурата му натрапва определени защитни мерки. Всяко предложение за включване в програмата за защита, произхождащо от съдия-докладчик, с което главният прокурор не е съгласен, ще подлежи на разглеждане от Съвета по защита, който той председателства. Пак съветът с петима висши магистрати в него ще решава на кой колега и негови близки да даде охрана и какви да са параметрите й. Но в екстремни случаи неотложните превантивни мерки ще се взимат от главния прокурор.


Не е ясно само колко ще струват полицейските и охранителните екстри на съдебната власт. Със сигурност обаче напливът за охранители ще бъде голям, тъй като служителите в главна дирекция Охрана в правосъдното министерство са сред най-недоволните от заплащането си в последните години. И със сигурност много от тях ще искат да станат съдебни служители. В крайна сметка всичко ще бъде поето от държавния бюджет чрез преразпределяне на средства, но съдебната власт ще е големият печеливш, снабдявайки се със собствени оперативна и охранителна служби.

Facebook logo
Бъдете с нас и във