Параграф22 Weekly

§22 Анализи

СЪДЕБНИТЕ КАДРОВИЦИ СЕ СКЪСАХА ОТ РАБОТА

Цялото мастило в държавата няма да стигне, за да се опишат глупостите, с които се занимават кадровиците на Темида. В сряда (9 ноември) на редовното си заседание Висшият съдебен съвет (ВСС) два часа се занимава с четири теми, които са жизненоважни за бъдещето на съдебната власт.
Тема №1 беше може ли съдията от Върховния административен съд (ВАС) Андрей Икономов да бъде и член на Изпълнителния комитет на Българския футболен съюз (БФС). Икономов бе избран в изпълкома на 21 октомври, когато Борислав Михайлов победи Иван Славков и стана президент на БФС. Само пет дни по-късно (26 октомври) на заседанието на съвета той сам постави въпроса може ли да съвместява двете длъжности. Според една част от магистратите това е невъзможно, защото противоречи на чл.132, ал.1, т.4, който гласи: Съдиите, прокурорите и следователите, докато заемат длъжността си, не могат да упражняват търговска дейност като еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговски дружества, да бъдат управители или да участват в надзорни, управителни или дирекционни съвети, контролни органи на търговски дружества и кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност. Но в чл.10, т.7 на Устава на Българския футболен съюз е написано: БФС може да извършва допълнителна стопанска дейност, за да осъществява целите си.
Според другата половина от ВСС обаче въпросът трябва да се проучи от правната комисия на съвета. Тя умува две седмици какво да прави. И отговорът дойде от самия БФС. Той промени устава си и т.7 отпадна от чл.10. Така ВСС единодушно прие, че Икономов може да съвместява съдийството с футболните си задължения.
Втората, много важна тема, която няколко пъти изплува в дневен ред на ВСС, се отнася до прословутия джип на председателя на Софийския градски съд (СГС) Светлин Михайлов. На 8 юни ВСС му разреши да се вози в конфискуван от Агенция Митници джип БМВ Х5.
Близо пет месеца по-късно историята придоби международен характер. Оказа се, че автомобилът е дошъл у нас, шофиран от немски гражданин (но не е ясно кога е станало). На ГКПП-Калотина обаче се установява, че колата е крадена. Чужденецът е обвинен в контрабанда. Два дни след ареста му Интерпол праща писмо до следствието, в което го уведомява, че истинският собственик на колата е известен и желае да си я получи обратно. Но това писмо потъва някъде. То не е прикрепено към папките по делото. Междувременно немецът сключва споразумение с районната прокуратура в Сливница и на 13 май 2005 г. съдът го одобрява. Чужденецът е освободен, напуска пределите на България, а джипът е конфискуван от агенция Митници.
Само дни след съдебното решение немското посолство у нас обаче праща нота до главния прокурор чрез външно министерство, в което го уведомява, че в нормалните държави крадените и намерени вещи се връщат.
В сряда магистратите решиха да се извърши проверка в съда, прокуратурата и следствието в Сливница и да се види защо писмото на Интерпол не е приложено в делото и дали някой не го е скрил умишлено.
Третата от съществено значение тема от заседанието на ВСС в сряда бе подхваната от членовете на правната комисия. Те помолиха правосъдния министър Георги Петканов да внесе в Министерския съвет предложение за допълнение към чл.38, ал.1, т.2 от Закона за българските документи за самоличност. Въпросната разпоредба гласи следното: За преминаване на държавната граница и пребиваване в чужбина се издава служебен паспорт от Министерството на външните работи на служителите от централната и териториалната администрация, изпълняващи служебни функции в чужбина, и на административно-техническите служители на дипломатическите и консулските представителства на Република България съгласно списък на длъжностите, определени с акт на Министерския съвет. Служебни паспорти се издават и на съдиите във Върховния касационен съд и Върховния административен съд, на прокурорите във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура и на следователите в Националната следствена служба. Служебни паспорти се издават и на лицата, на които се възлагат конкретни външнополитически задачи - по преценка на министъра на външните работи, както и на лица по преценка за служебна целесъобразност и предложение на прекия ръководител до ръководителя на съответната институция или организация, който отправя писмено искане до дирекция Консулски отношения в Министерството на външните работи.
Чувствайки се ощетени, членовете на ВСС пожелаха и те да бъдат включени в списъка на лицата, които могат да ползват служебни паспорти. Но освен тях те поискаха от тази привилегия да могат да се ползват и всички шефове до окръжно ниво, което ще рече председатели на апелативни и окръжни съдилища, прокуратури и следствени служби.
И последната, но не и по значение, тема бе... за нова съдебна сграда. Във Висшия съдебен съвет е получено писмо от председателя на СГС Светлин Михайлов. В него той пита магистратите дали ще му разрешат да започне преговори за намиране на ново здание за съда. Към писмото не са посочени мотиви, но всеки, който е посещавал Съдебната палата, може да се досети какво се има предвид. Първо, съдиите са по двама-трима в кабинет, което го няма в нито една нормална европейска държава -там са по един в стая.
И съдебните зали в палата са крайно недостатъчни. Напоследък доста често се случва съдийски състави да чакат с часове да се освободи зала, за да могат да разгледат дадено дело. Което още повече противоречи на принципите на цивилизованост.
От четирите теми само за последната може да се приеме, че донякъде има нещо общо с работата на съдебната система. Но, от друга страна, почти навсякъде по света не съдът се изнася от Съдебна палата, а прокуратурата. Защото тя е единна и централизирана и би следвало да се разполага в самостоятелна сграда. Както е в цивилизования свят...

Едва облекли черните тоги - и вече с дисциплинарни наказания. Четирима младши съдии от Софийският районен съд (СРС) отнесоха от Висшия съдебен съвет (ВСС) по забележка заради ненаписани дела.
В края на пролетта на тази година 12 младши съдии приключиха задължителния си двугодишен стаж в Софийския градски съд и бяха назначени в районния съд в столицата. Но четирима от тях забравили, че имат още дела за довършване в СГС. Вместо да си ги напишат, те се направили на разсеяни. Председателят на Софийския районен съд (СРС) Иван Колев видял каква е хавата и взел нещата в свои ръце. Дал им срок от две седмици, в който да приключат делата, и обещал за този период да не им възлага нови дела. Въпреки това четиримата младши съдии нищо не направили.
Още едно предложение за дисциплинарно наказание разгледаха магистратите в сряда. Председателят на Софийския апелативен съд (САС) Евгени Стайков е поискал да бъде понижен в длъжност за срок от три години негов подчинен. Причината е отново, че не е написал 15 дела. Висшият съдебен съвет реши да образува тричленен дисциплинарен състав, който да реши съдбата на въпросния магистрат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във