Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Съдии и адвокати на нож за Цацаров

Кандидатурата на председателя на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров за главен прокурор предизвика остри словесни престрелки между магистрати и адвокати. Разпрата избухна броени дни след като процедурата по избор на нов шеф на държавното обвинение даде признаци на успокоение. За това допринесоха както Цацаров, предложил промяна на изборните правила, която да разсее подозренията, че те са направени в негова полза, така и появата на двама негови конкуренти за поста - заместник главната прокурорка Галина Тонева и председателя на апелативната специализирана прокуратура Борислав Сарафов.


Че атаките тепърва започват стана ясно още с публикуването на информация за имотна сделка, в която съпругата на Цацаров спестила данъци и такси, обявявайки цена, далеч по-ниска от реалната. Тя е нотариус, но в случая купила заедно със своя колежка две овощни градини, занижавайки стойността им в нотариалния акт 120 пъти. Макар че съдията, който станал съсобственик на купения от жена му имот, отразил в имотната си декларация истинската му стойност, случаят удря по името му. Знаейки това, Цацаров опита светкавично да тушира негативния ефект с телевизионна изява през уикенда.


Последва мощна акция в негова подкрепа от страна на съдиите от пловдивския апелативен район. В писмо до Висшия съдебен съвет (ВСС ) 64 магистрати от районния и окръжния съд под тепетата, скочиха срещу нарастващите спекулации с т. нар. обвинителен уклон в пловдивското правораздаване. Повод за писмото са публикации в медиите, които колегите на Цацаров свързват директно с кандидатурата му за поста главен прокурор. Според тях пловдивските наказателни съдилища вземат страната на държавното обвинение, налагат повече и по-тежки присъди в сравнение с другите съдебни райони в страната и стават причина за най-много дела и осъдителни решения срещу България в Евросъда по правата на човека в Страсбург.


Подписалите се съдии искат ВСС да обсъди обръщението им и да изрази публично позицията си по поставените въпроси, тъй като публикациите и изявленията са в еднозначна и повтаряща се негативна насока - те внушават, че в пловдивския съдебен район има най-силна концентрация на лишаване от право на справедлив процес. Цитирани са и някои извадки:


- почти всеки обвинен от прокуратурата за престъпление в Пловдив е осъден, с други думи, съдът е по-скоро единомишленик с прокурора, а не негов коректив и така нивото на оправдани лица в съдилищата е пренебрежимо ниско в сравнение с данните за страната;


- повече от всички осъждания на България пред Европейския съд за правата на човека са за нарушения, допуснати от самите нас в пряката ни правораздавателна работа, и така делата на пловдивските съдилища са едно от първите основания България да е в челото на непрестижната класация на държавите в Европейския съюз, които най-много са нарушили човешките права;


- условията на работа в Окръжен и Районен съд Пловдив са казармени и в резултат на това се губи идеята за право и законност, нещо повече - работим във феодализиран район;


- често делата се решават по начин, който да не засегне авторитета или суетата на административните ръководители.


Пловдивските съдии твърдят, че общото на всички такива твърдения е тоталната им неистина и умелото спекулиране с цифри и общи фрази, за да се внуши на обществото, че самите ние сме изпълнители на чужда воля и едва ли не орган за репресия и потъпкване на правата на българските граждани. Магистратите са категорични, че в повечето случаи подобни изявления имат един източник - адвокатска кантора в гр. Пловдив със сериозни интереси не само в наказателното правораздаване. Става въпрос за кантората на Михаил Екимджиев и Здравка Калайджиева, която работи основно по жалби и дела срещу България в Страсбург, прибирайки хонорари както предварително, така и като процент от евентуално присъденото обезщетение.


Както се очакваше, Екимджиев не закъсня да се появи отново в медиите. Неговият отговор бе крайно остър и взриви интернет форумите. Според Екимджиев ясно било защо някои пловдивски съдии се притесняват от реалната възможност за първи път в атестациите им да се отразят и осъдителните решения на Съда в Страсбург срещу държавата, за които те имат принос. Подписалите се в писмото съдии са определени като запорожци, които пишат писмо до султана, както и като футболна агитка, в която се чувстват значими само когато имената и лицата се размиват в масовката. Според Екимджиев тези съдии очевидно скучаели и целта им била да излъскат имиджа на Цацаров, за когото стана ясно, че е преживял тежки компромиси със съвест и морал, които правят претенциите му за мястото на главен прокурор с толкова много власт и отговорности абсолютно неадекватни и обществено опасни.


В заключение адвокатът пише, че самоотвержената защита на г-н Цацаров се прави по един инфантилен и лековат начин, което не е добър атестат за интелектуалното ниво и ерудицията на авторите на това писмо, наречено в добавка пасквил. Екимджиев предложи и списък със 73 осъдителни решения на съда в Страсбург срещу България и изрази увереност, че виждайки този списък, много от пловдивските съдии ще се разпознаят като рецидивисти, станали причина за многократно осъждане на държавата в Страсбург за еднотипни нарушения.


Като реакция на писмото на Екимджиев интернет форумите са пълни с яростни отзиви и призиви Висшият адвокатски съвет да предприеме незабавно дисциплинарни действия срещу пловдивския адвокат. Твърди се, че цитираните от Екимджиев числа опровергават тезата му, тъй като посочените от него 73 осъдителни решения срещу действия на магистрати в пловдивския съдебен район съответстват напълно на значението му спрямо другите пет апелативни района в страната и са малко над средния за всеки един от тях брой. Адвокатът сам сочи, че общо България е осъдена 395 пъти за периода 1992-2011 година.


В някои коментари се задават и въпроси от типа на - защо такива като Екимджиев висят на гюме, изчаквайки края на делата, за да се обърнат към съда в Страсбург, а не защитават подсъдими по висящи наказателни производства, за да предотвратят бъдещи нарушения на правата им и да коригират практиката. Поставя се и проблемът с качеството на адвокатската защита по тези дела у нас, като се твърди, че поради липсата на средства подзащитните им прибягват до служебни защитници, които вършат задълженията си формално с оглед по-малкия хонорар. Уточнява се, че в много от случаите причина за осъдителните решения са несъответствия на националното ни законодателство с европейското - например премахнатото със закъснение от НПК правомощие на прокурора да осъществява съдебни функции по налагане на мярка за неотклонение задържане под стража.


Под съмнение е поставено и правото на Екимджиев да се изживява като морален съдник. В решенията си по водени от кантората му дела съдът в Страсбург е посочвал, че декларираните от него брой изработени часове по защитата и съответно поисканите хонорари са нереално завишени. Припомнено е и прословутото дело Цалапица от 1992 г., по което Екимджиев е бил прокурор. При нанесения от полицаите побой над хората, които не пускали ликвидационния съвет да превземе сградата на най-богатото ТКЗС, сегашният адвокат, който като тогавашен прокурор е бил длъжен да упражнява надзор за законност, бездействал.


nbsp;




С нарастване на напрежението около избора на нов главен прокурор политическите изявления зачестиха. В опит да се презастрахова и да зададе умерен тон президентът Росен Плевнелиев направи многозначително изявление, с което предупреди участниците, че може да се провалят подобно на избраната за конституционен съдия тяхна колежка Венета Марковска. Аз не бих се фокусирал само върху тези трима кандидати. Ако те се окажат неподходящи в хода на дебатите, ако не извадят правилните концепции, тогава може да има втора фаза, трета фаза.



За разлика от напускането на клетвата на Марковска за конституционен съдия, Плевнелиев разполага с изричното право да отхвърли избора на ВСС на главен прокурор. Това може да стане само веднъж, но в тази напрегната атмосфера би било напълно достатъчно за провалянето на всеки от кандидатите. Държавният глава очевидно има намерение да действа, ако изборът кривне в неприятна посока. Пък и ВСС е далеч по-лесен за контролиране от Народното събрание в избора му на конституционни съдии.



На практика Плевнелиев не казва нищо конкретно относно наказателната политика на държавата, а употребява общи фрази, пожелавайки силен дебат с концепции, мнения и дискусии. Както се видя от изборите на нов ВСС и на конституционни съдии, нищо подобно не се случва, а се прибягва до формализъм и имитации, за да се намести правилният човек на поста. Възниква обаче въпросът дали отсега не се мисли за следващ тур в избора на главен прокурор, в който да постъпят и други кандидатури.

Facebook logo
Бъдете с нас и във