Параграф22 Daily

§22 Анализи

Съдийската колегия в цугцванг по казуса "Миталов"

S 250 74837d0f 983a 4986 bf4b 731673fb831e

Правосъдният министър Данаил Кирилов вкара Съдийската колегия на ВСС в безподобен капан с  искането си за дисциплинарно уволнение на посочения от САЩ като "корумпиран" съдия от Специализирания наказателен съд Андон Миталов.

Във вторник (11 февруари) кадровиците решиха да дадат 7-дневен срок на Кирилов да внесе доказателства за „корупционните действия” на съдията Миталов и за твърденията, че той виновно не е изпълнил задълженията си, с което е уронил престижа на съдебната власт. Защото във вида, в който  министър Кирилов беше внесъл предложението за уволнение - то се оказа негодно за разглеждане. Заради пълната липса на конкретика в него, както се разбра от кратките изявления на членове на дисциплинарната комисия на съвета.

По тази причина комисията внесе в колегията искането за уволнение на Миталов с предложение то да остане само  "за сведение".  В крайна сметка обаче и след дебати, проведени при изключени монитори, на министър Кирилов му бе дадена седeмдневна отсрочка да попълни предложението си за уволнение  с някакви доказателства. Ако има такива.

Оттам нататък вариантите са само два:  ако министър Кирилов не успее да представи годни доказателства в дадения срок, предложението му да замине към коша – без особено значение дали това ще стане с гриф „за сведение” или ще бъде  отказано  образуване на дисциплинарно производство срещу Миталов.

Другият вариант е  такова производство все пак да бъде  образувано  - със или без необходимите доказателства. Бедата обаче е, че в този случай от ВСС ще се иска да се произнесе по въпрос, който стои напълно извън компетенциите му. Защото членовете на административния орган нямат правомощие да преценяват дали са правилни актовете и действията на магистратите по конкретни дела.

Доста трудна дилема, наистина. Която обяснява защо членовете на съдийската колегия избраха да разискват темата при закрити монитори.

За главата на един съдия

Да припомним, че след като миналата седмица държавният секретар на САЩ Майк Помпео посочи българския съдия Андон Миталов като участник в „сериозна корупция” , министърът на правосъдието Данаил Кирилов поиска уволнението на съдията. Мотивът му е, че с действията си по конкретно съдебно производство (без в искането да се споменава даже кое е това дело), съдията  е нарушил закона и „е накърнил престижа на съдебната власт".

Според Кирилов до този неблагоприятен резултат се е стигнало, защото Миталов е разрешил на обвиняем "да напусне страната за конкретни дати и събития". Това се е случило без преди това да е поискано становището на прокуратурата и без преди това обвинението да е постановило отказ. Визира се досъдебното производство за шпионство, по което е обвиняем шефа на движение „Русофили” Николай Малинов.

С даденото разрешение магистратът от спецсъда е "иззел" правомощие на прокуратурата, с което е нарушил закона, смята  министърът.  Действията на съдията по администриране и разглеждане на делото са довели до накърняване на престижа на съдебната власт. "В конкретния случай, разгледани в логическата им обвързаност, действията на съдия Миталов демонстрират неизпълнение на служебни задължения", казва още Кирилов.

Челен удар

Само че очевадната липса на конкретност  в това предложение на министъра, е най-малкият му проблем.

Първо, защото поисканата от  бившия главен прокурор Сотир Цацаров проверка на Инспектората към ВСС по случая с пускането на Малинов вече е констатирала, че съдията Миталов не е допуснал нарушения при администрирането на въпросното дело (за правилността на решението на съдията ИВСС няма правомощия да се произнася). Но пък от становището на инспектор Лидия Стоянова от ИВСС става ясно и че според нея твърдението, че как съдията е нарушил закона, като е разрешил на Николай Малинов да пътува до Русия, е "неоснователно и необосновано". А това е същото твърдение, което излага и министър Кирилов в предложението за уволнение на Миталов.

Второ: защото съдийската колегия на ВСС също не може да прави преценка дали един съдийски акт е правилен или не. Просто това не е нейна работа. Единственият орган, който може да се произнесе по този въпрос, е съдът – по пътя на инстанционния контрол, ако е предвиден такъв.

И за капак: ако се окаже, че няма нарушения в работата на съдията или такива не могат да се установят чрез инстанционния контрол,  то няма как да се твърди и че Миталов е увредил престижа на Темида. И няма да има за какво той да бъде наказан.

Съдийската колегия на ВСС изглежда е в положение, което в шаха се нарича "цугцванг" - от него като да няма полезен ход.

Друг въпрос е, че ситуацията може съвсем да се обърка, ако се окаже (след цялата очаквана размяна на документи), че всъщност  САЩ са санкционирали Миталов за нещо друго, съвсем различно от посоченото в искането за уволнение от министъра. Защото истината е, че в момента в България никой не знае каква е "достоверната информация", с която разполагат отвъд океана.

Дотук ВСС направи единственото, което можа: поиска информация от всички възможни източници – включително от САЩ, от прокуратурата и КПКОНПИ. И „отложи” във времето решението си какво ще прави с този „горещ картоф”.  Но очевидно няма как да се спаси от него...

 

Що за чудо е този закон

Санкциите към  съдия Миталов и семейството му, които на практика вече имат забрана за влизане в САЩ, са наложени на основание Раздел 7031(с) от американския закон за бюджетните разходи, според който:

(1)(A) Служители от публичната сфера и преките им роднини, за които държавният секретар има достоверна информация, че са замесени в сериозна корупция, включително корупция, свързана с извличането на природни ресурси, или груби нарушения на човешките права, няма да имат право да влизат в САЩ.

(B) Държавният секретар публично или поверително ще обяви или идентифицира служителите и преките им роднини, за които има достоверна информация, без значение дали индивидът е подал молба за виза.

По този закон вече са санкционирани множество държавни функционери от различни държави: Босна и Херцеговина, Албания, Куба, Румъния, Гватемала, Никарагуа и др. В списъка вече има и българин.

Малцина обаче си дават сметка, че Държавният департамент на САЩ твърде често бива  бъркан  с министерството на външните работи - и това съвсем не е случайно. Това ведомство, водено от държавния секретар, отговаря за дипломацията и международната политика на Щатите. Това е орган на изпълнителната власт, политически орган, който няма нищо общо с правосъдието.

Държавният секретар борави с информация, събирана предимно по дипломатически канали, а не по официален път. Точно затова в самия закон, който допуска санкциониране на публични фигури за корупция, се говори за "достоверна информация", а не за доказателства. И не се предвижда никакъв ред за проверка на истинността на тази информация.

Актовете, с които се налагат санкциите (забрана за влизане в САЩ), не са равнозначни на влязъл в сила съдебен акт - те изразяват волята на един административен орган, но не установяват достоверността на никакви факти и обстоятелства.

Другата особеност е, че "санкционните процедури", минаващи през този орган на изпълнителната власт, не предвиждат процес, още по-малко публичен, не се влияят от презумпцията за невиновност, не предвиждат и каквито и да било способи за защита за лицата, върху които Щатите стоварват санкциите си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във