Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Съдилищата в челен сблъсък с "виртуалната реалност"

За втори път тази година съдилищата се сблъскват челно с "електронното" си бъдеще. След като през лятото масово оплакваха прекаления си и прибързан (както се оказа) оптимизъм по отношение на единната електронна система, която срещу налятите милиони суха пара трябваше уж да ги облекчи и да сложи триумфалното начало на дигитализацията в съдебните палати, сега магистратите се изправят пред ново предизвикателство: въвеждането на видеоконферентните връзки, на които в настоящия момент се разчита също да поозаптят разнасянето на заразата от Ковид-19.

 "Видео поправките" в трите процесуални кодекса - Гражданският, Административният и Наказателният, бяха публикувани в Държавен вестник (ДВ) във вторник, 17 ноември. Сайтът на ДВ буквално прегря и за часове беше недостъпен заради неистовия устрем на адвокати и магистрати да се запознат с най-новите законови текстове. И това беше повече от разбираемо, защото измененията влизат в сила три дни след обнародването им.

Очаква се още следващата седмица към съдилищата в цялата страна да потекат искания за провеждане на разпити чрез видеоконферентни връзки по делата – на първо време от вещите лица, за които пътуването от град на град е проблем, а и риск при  здравна криза като сегашната.

Само че съдилищата въобще не са наясно какво ще правят.

Какво предвижда законът?

Най-общо казано, занапред при невъзможност страна, свидетел или вещо лице да се явят лично пред съдебен орган в друго населено място в страната, ще могат да направят искане да участват в съдебното заседание дистанционно - чрез видеоконферентна връзка. Тя обаче няма да се осъществява от плажа или от домашния лаптоп: видеоконференцията ще е възможна само от съдебна зала в районен съд, от ареста или затвора – когато става дума за задържани лица. Така ще се гарантира проверка на самоличността на участниците дистанционно в съдебното заседание и ще се прави запис, който ще се пази докато приключи делото.

Редът, по който ще става включването чрез видеовръзка също е разписан в закона: съдът, от който се иска дистанционно участие,  първо ще трябва да направи проверка при колегите си в районния съд, в който трябва да се проведе разпитът и да види кога ще е възможно техническото му осъществяване. След което ще насрочи дата и час за провеждането му. А по време на самата видеоконферентна връзка ще присъства длъжностно лице от съда, да удостовери самоличността на участниците.

В Административнопроцесуалния кодекс се въвежда и възможността административният орган, а не само съдът, да прибягва до видеоконференция при събирането на доказателствата по административната преписка.

В Наказателно-процесуалния кодекс специфичното изискване е видеоконференция да се допуска тогава, когато няма да бъде нарушено правото на защита. А при разпит на обвиняем първото, което ще се иска, е неговото съгласие за дистанционно участие. Чрез видеовръзка може да се разпитва задържан обвиняем по дело за мярка за неотклонение, защитен свидетел, свидетел, за когото е нужен преводач или тълковник, ще може да се извърши очна ставка - ако обвиняемият е зад граница, ще може да се прави и разпознаване.

Липсва яснота как практически ще става това

Според измененията в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), участието чрез видеоконферентна връзка може да бъде поискано от страната, която „не е в състояние да се яви непосредствено пред съда”, а когато става дума за разпит на вещо лице – може да се разпорежда служебно и от съда.

Тук най-голямата загадка е какво ще реши съдебната практика, че представлява тази „невъзможност” за лично явяване на страните, какво ще се приеме за „трудно преодолима пречка” и дали страхът от разпространение на зараза като коронавируса ще се приеме като основателна причина за допускане до дистанционно участие в съдебно заседание. Защото това, че е направено искане за осъществяване на видеоконференция въобще не значи, че тя ще бъде разрешена - съдът може и да окаже с мотивирано определение.

Въпросът, който в момента „тресе” най-вече малките съдилища, е как практически ще се осъществяват видеоконференциите, особено при очакваната камара от искания за дистанционно участие в заседания заради пандемията. Защото като се чете законът излиза, че във всеки районен съд следва да има специално оборудвано помещение със съответната техника и програмен продукт, ще трябва да се прави график за ползването на това помещение, ще е нужен служител, който да се занимава с това, да се реши кое длъжностно лице ще „дежури” за удостоверяване на самоличността на участниците...

Всичко това предполага техническа и кадрова обезпеченост, които на много места просто липсват. И организация, която едва ли ще бъде факт до петък.

Само че всичките тези неясноти и липси попарват в голяма степен ентусизма и очакванията видеоконференциите да "застъпят" в практиката на съдилищата веднага - в момента, в който всъщност има най-голяма нужда от тях.

 

Промени има и в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение

С тях се дава  възможност на административните ръководители в съдебната власт по време на извънредната епидемична обстановка да „предприемат необходимите мерки за защита на живота и здравето на участниците в производствата и делата, както и на съдиите, прокурорите, следователите и служителите в съответната администрация” . Включително и да отстрочват (отлагат) насрочените производства и дела за нови дати. „Административните ръководители на органите на съдебната власт може еднократно за определен период от време, но не по-дълъг от 14 дни, да разпоредят да не се провеждат открити съдебни заседания и насрочените за този период съдебни заседания да бъдат отсрочени”, пище в закона.

Отделно е разписано, че по време на извънредната епидемична обстановка всички съобщения и книжа се връчват на посочения от страната електронен адрес (електронна поща), ако страната е поискала връчването да става по електронен път. В този случай връчването ще се смята за извършено от деня на изпращане на потвърждение за получаване на съобщението. Ако потвърждение не постъпи в тридневен срок от изпращане на съобщението, връчването ще се извършва по общия ред.

Предвижда се и че самият съдебен състав може да отложи дело, ако поради болнично лечение, поставяне под задължителна карантина, изолация или прилагане на принудителни административни мерки по Закона за здравето във връзка със заболяването COVID-19 страната или нейният представител не може да се яви в съдебно заседание. В срок до 7 дни от отпадане на причината страната или нейният представител обаче трябва да представи съответните доказателства на съда.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във