Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Съдът избели Красьо Черния

Пореден пример за безсилието на родната Темида да тикне зад решетките който и да било по-важен подсъдим ни зашемети в началото на тази седмица. Плевенският бизнесмен Красимир Георгиев, известен като Красьо Черния, който се прочу като неофициалния кадровик в съдебната система, тази седмица бе оправдан по обвинението в укриване на 95 000 лв. данъци. Присъдата прочете съдия Христинка Колева при закрити врата. Още в началото прокурорът по делото - Първолета Никова, приложи всички секретни материали, събрани по време на разследването за търговия с влияние срещу лобиста (което стигна до задънена улица), а съдия Колева използва наличието на СРС-тата като основание да засекрети целия процес.


Според обвинението плевенският брокер не е подал данъчна декларация за 2006 г. и е укрил част от доходите си за следващите две години. Навремето бившият шеф на Комисията за незаконно имущество проф. Кушлев дори се изсили и издейства от съда запор върху имущество и банкови сметки на предприемача за над 1 млн. лв. заради това дело. Както се развиват събитията, в скоро време може тази санкция и да бъде отменена.


Невинният Красьо Черния обясни на излизане от залата, че притежава документи за всичките си платени данъци и винаги е бил коректен към хазната. По думите му това не станало ясно от заключенията на назначената по делото експертиза.


Народът казал - когато фактите говорят, дори боговете мълчат, мъдро обобщи оправданият бизнесмен и добави, че през целия си съзнателен живот е живял според повелите на Закона.


Вместо боговете в случая замълча прокуратурата. Дали е укрил данъци, или не един човек, не е чак толкова трудно да се установи. Особено ако е с кратката биография на един тридесетгодишен мъж, който на всичко отгоре има една единствена фирма - Пауър груп - ЕООД, на която се води управител. Но незнайно защо на обвинението му трябваха цели три години, за да разберем накрая, че младият предприемач си е попълвал коректно декларациите.


Все още е рано да кажем кой крив и кой прав. Прокуратурата може да протестира присъдата пред по-горната инстанция - Софийския апелативен съд, до две седмици. Но дори съдебното решение да бъде ревизирано, магистратите не трябва да го съдят твърде строго. Какво са някакви си 95 000 лв., при положение че енергийният магнат Христо Ковачки получи за 16 млн. лв. покрити налози три години условна присъда...


По случайно съвпадение в понеделник, когато бе прочетена присъдата срещу Красьо Черния, на интернет страницата на Софийския районен съд (СРС) бяха качени мотивите на съдебния състав за условната присъда от две години затвор, която получи бизнесмена по делото за лъжесвидетелстване. Около тази афера се вдигна шум в средата на 2009 г., когато членът на ВСС Иван Колев обяви, че срещу 200 000 евро черничък плевенчанин с ланци обещавал да осигури гласове от членовете на съвета при избора на кадри в съда и прокуратурата. Проверка на ВСС по-късно установи, че в тефтерчето на Красьо са фигурирали имената на десетки магистрати, с които са проведени множество разговори. Част от замесените получиха предимно леки наказания, а двама бяха дисциплинарно уволнени.


Та в публикуваната присъда се казва, че Георгиев бил призован в качеството на свидетел в Софийската градска прокуратура във връзка със скандала с лобирането на 29 юни 2009 г. и е бил разпитан от прокурора Първолета Никова в присъствие на адвокат. Обяснено му било, че ако даде неверни показания, носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване - б.ред.). Въпреки това на въпрос на прокурора, дали познава лица от съдебната система, Георгиев заявил, че не познава лица от съдебната система, че не познава магистрати, и това било отразено в протокол, подписан от него и от прокурора.


От публикуваните мотиви разбираме, че Георгиев се е срещал поне с 14 представители на Темида. Сред тях са: Тодор Тодоров - председател на Районния съд, гр. Шумен, Андрея Атанасов - шеф на Апелативната прокуратура, гр. Пловдив, Петър Мидов - прокурор в Окръжната прокуратура, гр.Хасково, Пламен Найденов - председател на Районния съд, гр. Несебър, Йордан Иванов - прокурор при Апелативната прокуратура, гр. Бургас, Иван Димов - член на ВСС, Димитър Захариев - заместник-окръжен прокурор в Окръжната прокуратура , гр. Плевен, Николай Господинов - заместник-председател на Окръжен съд, гр. Плевен, Румяна Ченалова - съдия в Софийския градски съд, Йорданка Неделчева - съдия в Апелативния съд, гр. Велико Търново, Веселина Герова - съдия в Апелативния съд, гр. Бургас.


На този фон обясненията, които даваха мнозина от изброените пред медиите, че не са се срещали с плевенския предприемач в качеството си на служители на Темида, са си чисти шменти-капели. Анализът на всички събрани доказателства сочи, че Красимир Георгиев много добре е знаел какви длъжности заемат неговите събеседници. А почти всички от замесените в аферата служители на Темида будалкаха публиката с приказки за това, че търсели Черничкия за ремонти на жилищата си или да ги насочи към подходящ лекар, да им намери учител за децата и куп други такива фантасмагории.


За съжаление прибързаната гюрултия около аферата не позволи разследването да се задълбочи, и никой от съдиите не беше подведен под наказателна отговорност, а делото за търговия с влияние бе прекратено заради липсата на доказателства. След всичко това няма да е чудно соченият за съдебен лобист Красьо скоро да се превърне от обвиняем в обвинител и да подхване държавата за нарушени права. Както вече направиха повечето от знаковите подсъдими. И май е време да го прекръстят на Красьо Белия, след като съдът го извади чист от този казус. Георгиев трябва да смени гардероба, като наблегне на по-светлите тонове, за сметка на тъмносивия костюм и черните ризи, с които сега се явява пред съда.


nbsp;


Просветления


Председателят на районния съд в Шумен Тодор Тодоров заявява пред Софийския районен съд, че Георгиев добре е знаел каква е работата на магистрата и че е водил разговори по телефона с него. Друг свидетел - пловдивския магистрат Андрея Атанасов, съобщава при разпита, че при запознанството си с Георгиев не се е представял, но бизнесменът е знаел за него, че е прокурор в Пловдив. Обвинителят от Хасково Петър Мидов си спомня, че съобщил на подсъдимия за участието си в конкурс за избор на административни ръководители в съдебната система.


Несебърският съдия Пламен Найденов също поддържа, че подсъдимият е знаел, че той е съдия в Районния съд в крайморския град и че двамата се срещали и разговаряли и по телефон. Подобни са и показанията и на апелативния прокурор от Бургас Йордан Иванов, който твърди, че в момента на запознанството си с Георгиев бил с колеги прокурори, а с подсъдимия си разменили телефонните номера.


Отстраненият от ВСС Иван Димов припомня, че е бил член на съдебния съвет към момента на запознанството си с подсъдимия и че си е разменили с него телефонните номера и впоследствие провели телефонни разговори. Подобни са показанията и на останалите магистрати. В мотивите пише, че съдът определя показанията на свидетелите като последователни, логични и непротиворечиви.



Присъдата - едно към едно


При определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид, че престъплението... е против правосъдието - важна държавна дейност, която постига своите цели, като разкрива обективната истина, а лъжесвидетелствуването пречи за постигането на правилно и обективно правораздаване и подкопава доверието в правораздавателните органи.


Съдът отчете обществената опасност на деянието като отегчаващо отговорността обстоятелство. Намери, че обстоятелствата, смекчаващи отговорността, са сравнително младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало и липсата на данни той да е имал противообществени прояви преди това...


...С оглед да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото съдът наложи на подсъдимия Красимир Георгиев наказание към долната граница на предвидения от закона размер за извършеното престъпление по чл. 290, а именно: наказание лишаване от свобода за срок от две години...


Съдът намира, че не е наложително подсъдимият да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода, тъй като не е налице степен на обществена опасност на деянието и дееца от качество да обуслови ефективно изтърпяване на наказанието, поради което отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.



Facebook logo
Бъдете с нас и във