Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Съдът - в бяло, обвинението чернее

Съдът е ангелът небесен, а прокуратурата - черната овца. Така поне изглеждат в представеното тази седмица изследване на 18 дела от висок обществен интерес, направено от фондацията РискМонитор на Института Отворено общество. Ако се вярва на изводите в него, съдът е почти безупречен в действията си, защитата на обвиняемите не създава проблеми, а прокуратурата и органите на досъдебното производство са отговорни, че обвинителните им тези се провалят. Между делата, с които се занимава изследването, са тези срещу Маргините, срещу бившите министри - на земеделието Георги Танев, на отбраната - Николай Цонев, срещу ексшефовете на фонд Земеделие Асен Друмев и на пътния фонд Веселин Георгиев, срещу бизнесмените Марио Николов и Христо Ковачки, бившите директори на НАП Мария Мургина и на Булгартабак Христо Лачев и др.
Ето как е описана прокуратурата: повдига обвинения срещу голям брой лица за повече от едно престъпление и репресира процесуално обвиняемите, поддавайки се на обществения натиск. Прокурорите събират едностранчиво доказателства в досъдебната фаза и прилагат неправилно закона. Не работят активно за попълване на делото с доказателства, за разлика от адвокатите на обвиняемите. В пледоариите си са крайно пасивни, въпреки че поддържат винаги обвиненията си, без да отчитат дали събраните доказателства не изискват някакви промени. Но единствено с дежурната фраза: Поддържам обвинението. И след всичко това анализът констатира ниска оценка, давана от съда на дейността на държавното обвинение по прилагане на закона и преценка на доказателствата.
На другия полюс е оценката за действията на съда. Прави се категоричният извод, че упреците към съдилищата, че не полагат необходимите процесуални усилия за срочното приключване на делата, са неоправдани. Отлаганията са по-често по обективни причини, а нетолкова по вина на страните. Единствената забележка е, че след приключване на делото на съответната инстанция тя не представя обективен анализ пред обществеността за причините за постановяването на съответния съдебен акт.
Защитата на обвиняемите също е изчеткана с извода, че рядко спъва хода на знаковите процеси с ненадлежно процесуално поведение и че осъзнава все по-ясно огромните си възможности да влияе върху крайния изход на делото посредством активно, но процесуалносъобразно поведение.
Прокуратурата обаче не е единствената черна овца в това изследване. Редом с нея в черния списък са медиите и дори... цялото общество. Те обръщали прекалено голямо внимание на знаковите дела и натискът принуждавал съдебните органи да отделят изключително сериозен кадрови и материален ресурс за тях. Това пък пречело да се полагат по-съществени усилия за работа и анализ на съдебната и досъдебната дейност като цяло. За разлика от медиите и обществото, позицията на голяма част от лицата, упражняващи юридическа професия, било, че значението на знаковите дела за превенцията и противодействието на престъпността е твърде преувеличено. Не се осъзнавал проблемът, че изкривяването в тълкуването на закона по тях се мултиплицира и води до неадекватното му приложение в повечето дела. В крайна сметка обществото започнало да възприема като закономерност тази атипичност на знаковите дела да влияе върху начина на функциониране на институциите и приложението на закона.
Според изследването една трета от досъдебните производства по тези знакови дела приключват в рамките на една година. За друга една трета срокът е около три години, а за останалите не са открити данни. На половината обвиняеми по тези дела е наложена мярка парична гаранция, а на една пета от тях - задържане под стража. Основен прийом на защитата е искането за събиране на нови доказателства. В изследването обаче не се посочва, че това е и основната причина за забавяне на делата. На следващо място е неявяването на някоя от страните в делото.
В две трети от наблюдаваните знакови дела, по които е произнесена присъда, тя е оправдателна. А в близо една трета от случаите обвиняемите са оправдани по част от обвиненията. Чисто осъдителните присъди са истинска екзотика - една-единствена. Причините за това знае вече всяко дете - доказателствата винаги се оказват негодни, недостатъчни или защитата ги оборва. Като упрек към съда, без обаче той изрично да е споменат, може да се смята единствено оправдаването на подсъдим заради неправилна правна квалификация на престъплението му от страна на прокуратурата. Това се сочи като единствената причина за постановяване на оправдателни присъди, която следва да буди обществено недоволство и възмущение. И като се отчете обстоятелството, че тези случаи са изключително малко, излиза, че обществото трябва да е напълно доволно от всички останали оправдателни присъди.
До каква степен изследването се базира на предпоставената теза, че съдът е невинна жертва на общественото мнение, пролича безпогрешно от следните думи на адв. Йонко Грозев, председател на настоятелството на РискМонитор: По-голямата част от постановените присъди по тези дела са оправдателни, въпреки че над 90% от общия брой присъди в страната са осъдителни. Няма обаче съмнения относно законосъобразността на съдебните актове. На въпрос на Параграф 22 как така авторите на доклада решават, че такъв проблем няма, след като само 13 от 18-те наблюдавани знакови дела са приключили, и то само на първа инстанция, смислен отговор не беше даден. В добавка напомнихме, че именно липсата на законосъобразни актове, които са пряк израз на корупция не само по наказателни, но и по всички други видове дела, е в основата на правораздавателния дефицит и ширещото се беззаконие у нас. По простата причина, че несъобразяването със закона води до неправилност на акта в полза на неизправната страна. Колкото до над 90-те процента осъдителни присъди, по които сме челници в Европа, следва да бъде напомнено, че затворите са пълни единствено с роми, в тях осъдени лица като посочените в изследването няма.

В каре:
Не съм съгласен да се говори общо за съда. Всеки съдия си има име и то трябва да бъде казвано. Ние трябва да бъдем наблюдавани. Ние, съдиите, имаме интерес нашата работа да бъде прозрачна. Чрез медиите обществото трябва да влезе в залата, за да види кой как правораздава. В последните години съдът е демонизиран и постоянно чувам, че трябва да си подредим къщичката. Но не съм съгласен, че това е наша работа. Това е работа на законодателната власт - каквото приемат, това изпълняваме, заяви съдия Красимир Шереджиев от Софийския апелативен съд. Говорителят на Съюза на съдиите Нели Куцкова пък напомни, че пускането на някого от ареста не означава непременно, че съдията е корумпиран.
Председателят на Инспектората към ВСС Анна Караиванова оправда донякъде пасивността на прокуратурата с обстоятелството, че резултатът от делата не се отразявал на кариерното развитие. Но напомни и фрапиращото бавене на мотивите към присъдите, които закъсняват понякога с цяла година след произнасянето им.
Ръководителят на сектора за противодействие на корупцията към Върховната касационна прокуратура Павлина Николова беше видимо изнервена от констатациите и увери, че ведомството прави възможното за подобряване на работата си. Тя упрекна обаче архаичното наказателно законодателство, което е неадекватно на усложнените форми на престъпна дейност. С действащия сега НК не може да се разследва тежката престъпност, особено икономическата, която се е зародила в последните 20 години, категорична беше Николова.

Facebook logo
Бъдете с нас и във