Параграф22 Weekly

§22 Анализи

СЪКРАТЕНОТО ПРОИЗВОДСТВО: ПОВЕЧЕ ВРЕДИ, ОТКОЛКОТО ПОЛЗИ

Съкратеното съдебно производство се очертава като поредният препъни камък за ефективната и справедлива работа на съда у нас две години след въвеждането му. Поредица от минимални присъди за иначе тежки престъпления дадоха основание на депутатите от опозицията Мария Капон, Елеонора Николова и Антонела Понева във вторник (15 юли) да вдигнат глас и да предложат производството да стане възможна, вместо задължителна процедура. Трите народни избраннички обявиха, че вече са внесли предложение в парламента за такава поправка в Наказателно процесуалния кодекс (НПК).
Заместник-председателят на ЕНП Елеонора Николова обясни за неспециалистите, че при тази съдебна процедура, когато един подсъдим се признае за виновен, се прилага институтът на смекчената вина. Това значи, че се преминава и към друг тип санкция, най-често по-ниска от предвидена. По този начин например хора, приничили смърт или тежки телесни повреди при управление на лек автомобил, по непредпазливост, при лекарска грешка и други, получават наказание пробация или глоба. А това нанася морални вреди на потърпевшите или на техните близки, смята Николова.
По ирония на съдбата точно по времето, когато депутатките внасяха своето предложение в деловодството на парламента, магистратите от Варненския окръжен съд (ВОС) издадоха поредната присъда по реда на този текст от НПК. При условията на съкратено съдебно следствие (сиреч, подсъдимият признава вината си и фактите, посочени в обвинителния акт), ВОС наложи ефективни наказания под минимума, определен от закона, за 32-годишния Йордан Николов, Веселин Илиев (30 г.) и за Димитър Димитров (33 г.). Тримата са в съда, защото са отвлекли, били са жестоко, блудствали са и брутално са изнасилвали дни наред жена, за да я принудят да проституира. В крайна сметка първите двама получиха смешните присъди от по 2 г. и 11 м., а третия - само 1 г. и 6 месеца.
Ако делото не беше минало по бързата процедура, престъпниците трябваше да влязат зад решетките за срок от три до петнадесет години (чл.152, ал.3 от НК). Родителите на психически осакатената девойка и самата тя едва ли са очаровани от присъдата и със сигурност още отсега треперят от скорошното излизане на тримата насилници от кауша. А това очевидно предстои, тъй като Йордан и Веселин са в ареста от юни м.г. и това време им се приспада от присъдата, ако Апелативният съд я потвърди.
Пресен-пресен е и случаят със смешно ниската присъда на вездесъщия трафикант на жени и перач на пари Евелин Димов, известен по морето като Иво Джуджето от Варна. Миналата седмица Джуджето получи две години затвор и 2500 лв. глоба, а останалите шест души от групата му се разминаха с по 10-11 месеца лишаване от свобода, някои от тях условно, и с мижави глоби.
Нека само да припомним, че бандата на Джуджето е типичен случай на организирана престъпна група за трансграничен трафик на проститутки. Заместник-окръжният прокурор на Варна Стефка Якимова реагира гневно на почти оправдателната присъда, като заяви: Не е нормално тези хора, които са уличени за престъпления и осъдени от белгийските власти, в България да получат под минималните присъди.
Според държавното обвинение съдията по делото е приложил неправилно клаузите на протокола от Палермо, който е в сила от 2001 г. и регламентира действията на съдебните органи при случаите на трафик на хора към Белгия и по други европейски дестинации.
Възможно ли е в Белгия съдът да дава едни присъди, а в България други, много по-ниски, питат се в прокуратурата, където са крайно разочаровани от съдебния акт. По-добре да ги бяха осъдили в Белгия. Да си ги вземат с европейска заповед за арест, да ги съдят там, за да знаем, че има истинско възмездие за престъпленията им, а не като сегашния случай, който е наистина подигравка, възмущава се прокурор Якимова. От прокуратурата обещаха да обжалват присъдата до дупка и да постигнат присъдите, които сводниците заслужават.
Наскоро в медиите нашумя и случай, при който убиец, намушкал жертвата си 18 пъти, получил малко над 2 години затвор, след като си признал всичко и минал под крилото на скандалния член.
И нашумелият бивш шеф от фонд Републиканска пътна инфраструктура Любомир Лилов - подсъдим за вземане на подкуп от 50 000 лева, на старта на процеса срещу него в началото на юли т.г. също се опита да мине по тънката лайсна - да използва съкратеното производство. Както е известно, той и колегата му Иван Владимиров, началник-сектор Подготовка, търгове и договаряне, бяха задържани в момент, когато получават рушвет. На 24 януари т. г. Лилов поискал 50 хил. лв. от архитекта Георги Янев, за да му одобри проект. Янев му занесъл 25 000 лева, белязани от ГДБОП. След като си призна пред магистратите на първото съдебно заседание, Лилов поиска съкратено съдебно следствие. Председателят на съдебния състав Георги Колев обаче го отряза с мотива, че срещу него има още едно обвинение, а другият подсъдим Владимиров отрича всякаква вина.
Тези и много други подобни случаи показват, че все повече наркомафиоти, убийци, трафиканти на жива плът и други отявлени престъпници започнаха да се възползват от бързата съдебна процедура, за да получат присъди под минимума, предвиден в закона.
Според последният анализ на Върховната касационна прокуратура, тази тенденция се е развила и е набрала скорост след въвеждането през 2006 г в НПК на прословутото съкратеното съдебно следствие, което дава основание на съда да налага наказания под минимума.
Иначе от новия НПК се очакваше едно по-ефективно и опростено правораздаване, нови процесуални възможности, които да доведат до бързо и справедливо наказание на извършителите на престъпления. За съжаление останаха процедури, които на практика осигуряват един изключителен обем права на обвиняемия в процеса и понякога водят до абсурдни ситуации при редица тежки дела. В този смисъл предложението на депутатките за промяна в НПК може би е навременно. Защото се получава така, че заради бързината си родното правораздаване принася в жертва справедливостта.
Огнян Стоенелов

Каре
Съкратеното съдебно производство е нов момент в съдебната практика у нас. То бе въведено през 2006 година. Може да се проведе по искане на подсъдимия или служебно - по решение на съда. Искането за провеждане на съдебното производство по реда на глава 27 от НПК може да направи подсъдимия преди даване ход на съдебното следствие, т.е., когато съдията запита страните за искания по доказателствата и реда на съдебното следствие, след като е дал ход на делото, снел е самоличността на явилите се и е уведомил подсъдимия за правото на отвод и другите права по НПК. Това искане може да се направи и с писмена молба от подсъдимия, след като е получил разпореждането за насрочване на делото.
Самото производство се състои в предварително изслушване на страните по делото, без призоваване на свидетелите и вещите лица. Подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници, могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.
При това производство, подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е длъжен да разясни на подсъдимия правата му относно това, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата. Ако подсъдимият няма защитник, съдът му назначава служебно такъв. Съдът постановява присъдата си, като в мотивите се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във