Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Съмнения около сделката "Чочкова и Точкова"

Чочкова и Точкова... Съчетанието на звуковете в имената на двете съдийки, предложени за поста главен съдебен инспектор от дузина т. нар. правни сдружения, възбуди въображението на шегобийците. Но възможността за иронични закачки е най-малкият проблем в инициативата на неправителствените организации да направят това, което депутатите не свършиха повече от година. Повече внимание заслужава, че заявената прозрачност започва все повече да намирисва на задкулисна договорка инспекторът в оставка Ана Караиванова да бъде заменена с удобен за магистратите неин приемник. Ако това се случи, резултатът ще е обратният на заявения от инициаторите - досегашният чадър над съдебната система ще бъде заменен с нов, под който проверяващите са под контрола на проверяваните.


След едномесечни консултации и проведено миналата седмица изслушване кандидатурите на съдийката от Софийския градски съд Вера Чочкова и на председателката на Хасковския административен съд Теодора Точкова бяха внесени от НПО-тата в Народното събрание. Това не е предвидено в процедурата за избор на главен съдебен инспектор - съгласно Закона за съдебната власт такова правомощие имат само депутатите. Но и не е забранено подобно предложение да бъде внесено в парламента. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов вече предложи услугите на партията си в аванс. Далеч преди да бъдат обявени имена, експремиерът стори дълбок реверанс към Съюза на съдиите в България (ССБ), като им даде безусловен кредит на доверие. Борисов изрази безрезервна готовност да подкрепи излъчения от съюза кандидат, защото бил убеден, че той ще е най-достойният, най-професионалният и най-моралният. И че щял да ръководи по безупречен начин дейността на институцията.


За акробатиките на експремиера по темата вече писахме. След като по време на мандата си ГЕРБ не предложиха навреме кандидат за приемник на Караиванова, през януари се похвалиха, че обсъждат своя кандидатура и имат "достатъчно на брой имена". После лидерът им изтърси, че няма мнение и изобщо не знае за какво става въпрос. А само седмица преди да се обясни в любов на съдийския съюз, той предложи на Реформаторския блок да издигнат обща кандидатура. Реформаторите обаче отказаха категорично на ГЕРБ, принуждавайки ги да търсят легитимация извън парламента. Борисов подметна и друго - че може да внесе кандидатура не само на съдийския съюз, но и на Асоциацията на прокурорите в България.


А прокурорската асоциация също издигна свой кандидат - Атанас Гебрев от Върховната касационна прокуратура. Последваха опити тази кандидатура да бъде очернена като пъклено дело на главния прокурор Сотир Цацаров, който искал да обсеби цялата съдебна власт. Очевидно неправителствените организации, застанали зад Чочкова и Точкова, останаха неприятно изненадани. Две от тях, ССБ и АБАС (Асоциация на българските административни съдии), са професионални организации - като Чочкова членува в първата, а Точкова - и в двете. Сред останалите сдружения пък влиянието на съда е далеч по-голямо от това на прокуратурата. Това обяснява категоричното им твърдение, че главен съдебен инспектор можел да бъде само съдия и че съдиите трябвало да доминират в инспектората. Доколкото Гебрев (който е бил и съдия)не е изслушван и не е давал изявление за вижданията си за инспектората, публичност са получили само схващанията на Чочкова и Точкова.


А те не предлагат нищо ново. Най-смело прозвучаха думите им, че инспекторатът трябва да проверява и работата на Върховния касационен съд, което досега не е правено. Това обаче не е никакво откритие, защото този съд не е изключен по никакъв начин от обсега на инспектората. Защо не е проверяван трябва да бъде питана Ана Караиванова. Но... няма кой да я пита. Още повече че е публична тайна, че ССБ обикновено предлага съдии от Софийския градски съд, но конците дърпат определени върховни магистрати. Като изключим резонно засегнатата от Чочкова тема за случайното разпределение на делата, заявката й инспекторатът да върне доверието на гражданите към съда не съответства на набелязаните от нея приоритети.


Посоченият от нея проблем с натовареността на съдиите е работа на Висшия съдебен съвет, а не на инспектората. Инспекторите трябва да проверяват спазването на законовите разпоредби и при всяко сериозно нарушение да искат образуване на дисциплинарно производство. Гражданите, чиито права се нарушават с актове в разрез със закона, също са натоварени. Пожеланието на Чочкова съдиите и прокурорите да се произнасят в по-кратки и разумни срокове пък звучи просто несериозно от устата на кандидат за главен инспектор. Сроковете трябва да се спазват, а инспекторатът да реагира, ако това не се случва. В постната концепция на Чочкова за съдебния инспектор са заложени обаче увеличения на щата и на заплатите.


Номиниралите Чочкова явно гледат в перспектива. Това личи от напомнянето й, че през следващата година съставът на инспектората ще бъде подменен и професионалната общност трябва да помисли какви да бъдат кандидатите за тази позиция. Трябвало да се настоява пред Народното събрание да приеме кандидатури, посочени от професионалната гилдия. Практически това би означавало подмяна на правомощията за избор на съдебни инспектори - Народното събрание да ги отстъпи на работещите в системата, която те трябва да контролират. Нещо, което е в тон с мантрата за съдебната независимост, но е в пълно противоречие с нуждата властите да се контролират взаимно в името на суверена.


По-деликатно, но и по-безлично говори Теодора Точкова. Според нея Инспекторатът към ВСС трябвало да насърчава независимостта на ВСС, което пък изобщо не му е работа. Посочвайки, че основната функция на инспектората е да проверява, Точкова побърза да добави, че това трябвало да става, без да засяга независимостта на магистратите. И че предлагането на дисциплинарни наказания за провинили се магистрати е правомощие, което трябвало да се използва "много внимателно", за да не се възприема инспекторатът като "наказателен отряд". Хасковската съдийка го удари направо на хвалби, комбинирайки собствени оценки за инспектората с негови постижения, отчетени в докладите на Европейската комисия. Инспекторатът работи, значи, перфектно, но резултати няма. Пак според Брюксел.


 


 



Ако Точкова признава, че номинацията й била изненада за самата нея, Чочкова изглежда е приела това, без много да се двоуми. Осем от дванайсетте съдии, застанали зад кандидатурата й, са от Софийския градски съд, който захранва съдийския съюз с ръководни кадри. При цялостната проверка на СГС, извършена от инспектората през 2010 г., Чочкова се оказа сред най-малко натоварените откъм брой дела, но възрази срещу тази констатация с аргумента, че били по-тежки. В сметката си тя има оправдателни присъди по делата срещу ексшефа на ВИС-2 Георги Илиев за побоя над Слави Бинев, срещу ексдиректора на фалиралата Първа частна банка - клон Надежда, Петко Каменов за раздадени необезпечени кредити, срещу бившия столичен кмет Стефан Софиянски - за сделката с Централни хали, срещу бившия заместник-министър на вътрешните работи Раиф Мустафа за посредничество при подкуп на длъжностно лице. Чочкова, която е бивша манекенка, постановява актове, които горната инстанция рядко потвърждава. Тя няма нито една осъдителна присъда срещу организирана престъпна група и в свои изявления в медиите обичайно хвърля вината върху прокуратурата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във