Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Сънища

Отивам при майка ми. Дай ми, моля те, 1000 лева да си покрия дълговете, казвам й.


Ще ти дам, но само ако заплатата ти стане колкото моята пенсия, отвръща тя.


Не че ми е висока заплатата, но в сравнение с пенсията й от 190 лева направо съм богат като Крез. Но в момента съм в тежко финансово положение и ми трябва помощ. Кредиторите вече не искат да ми разсрочват задълженията, свежи пари нямам, Топлофикация ми прати призовка, а електрификацията е напът да изчезне като съветската власт заради неплатени сметки. Дебитни и кредитни карти са на червено.


Виж, майко, в изключително тежко финансово положение съм и ми трябва помощ-удрям го на молба.


Готова съм да помагам на теб, на жена ти и на внуците ми, но ти казах моето условие. Като един редови еврогражданин аз си живея с тези 190 лева и никой не ме пита за кое по-напред. Заслужавам ли такава участ, какво мислиш, аргументира се тя с въпрос.


Мамаша, популизмът ти до никъде няма да доведе. Всеки иска повече пари за пенсия, за заплати, повече отпуски и повече почивка. Ще дойдат и тези времена, но сега са точно обратните, отвръщам аз.


Тя обаче е непреклонна.


Отивам при шефа. Той говори, а аз го слушам. Когато свърши да говори, вмъквам една-две реплики, преди да си тръгна. Всички трябва да се концентрираме, да произвеждаме, да работим усилено на върха на възможностите, за да удържим на конкуренцията, изричам на един дъх аз. Шефът кима, защото изповядва същата философия.


Дай ми 1000 лева, светкавично казах с надежда.


А ключа от апартамента ми не го ли искаш? Заедно с фиша от моята заплата, попита той.


Тъкмо да кажа да, и се събудих. Егати съня!

Facebook logo
Бъдете с нас и във