Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Светът не започва от 43-ото НС

Ако депутатите посвещаваха на работата си поне малко от времето и мисловното усилие, което обичайно влагат в избора на  вратовръзката си или на костюмчета, биха могли да се сетят, че светът съвсем не започва от тях. Държавата и преди е имала проблеми, които все някак е решавала. Ако прескочат поне веднъж до библиотеката в парламента, могат да научат как е ставало това и че е имало множество разумни решения.

Така щяха да знаят например, че на 12 април 1932 г., по време на една още по-свирепа световна икономическа криза, Народното събрание приема Закон за облекчение на длъжниците. Мотивите към този закон звучат досущ като писани днес: "Господа народни представители, известна ви е бушуващата в цял свят, небивала никога по-рано стопанска и икономическа криза, която внесе такова голямо разстройство в производството и размяната и наруши основно стопанското и икономическото равновесие в света. България, предимно земеделска, занаятчийска и дребнотърговска страна, чувства не по-слабо тази страшна криза", казва в мотивите си към законопроекта тогавашният министър на правосъдието Димитър Върбенов.

Тогавашните законодатели се заемат да помогнат на избирателите си, които затъват в дългове, които не могат да изплатят - точно по същия начин, както това се случва и сега. Само че през 1932 г. депутатите успяват далеч по-добре от днешните си колеги да налучкат баланса между интересите на длъжници и кредитори. И да избягат от голия популизъм, който лъха толкова силно от днешния законопроект.

Каква е разликата? Законът за облекчение на длъжниците от 1932 г. има същата цел: "чрез мерки от правен характер да даде възможност на длъжниците, които по обективни причини са се оказали неизправни или се намират в затруднение, да ликвидират своите задължения доброволно и по този начин да избегнат принудително събиране с всичките му тежки последствия". Законът от царско време обаче разделя длъжниците на три групи и предлага различни мерки за всяка една от тях.

В първата група влизат длъжниците с вече започнало срещу тях принудително събиране на вземанията. За тях законът дава възможност плащанията да се разсрочат. Ако длъжникът внесе 1/10 от дълга си до последния ден преди публичната продан на имуществото му, тя се спира. Но след това той трябва да внася на всеки шест месеца по толкова, за да продължи да се ползва от закрилата на закона.

Втората категория длъжници са тези, чийто пасив е по-голям от актива, т.е. тези, които нямат с какво да си покрият задълженията. За тях законът предвижда процедура по съдебно уреждане на дълговете, при която съдът може да ги намали с до 30%, но срещу обезпечение за кредиторите, и с краен срок за подаване на молба - до шест месеца след приемането на закона. Явно законодателят тогава е действал със съзнанието, че мярката е с извънреден характер и е само временна с оглед на кризата, а иначе нарушава обичайния начин за уреждане на отношенията между кредитор и длъжник и не трябва да се превръща в правило, от което да могат да се възползват недобросъвестни хора.

В третата категория са тези, които имат задължения, но те още не са станали изискуеми - т.е. все още кредиторите не са предприели принудителни действия срещу тях. За тях е предвидена трета процедура, която в крайна сметка също представлява разсрочване на плащанията.

И в този закон е предвидено несеквестируемо имущество и доход, върху които не се посяга, както е и сега. Но няма "опрощаване" на задълженията изцяло. Другата основна разлика е, че решението на съда се е вземало в открито заседание, на което се призовава и кредиторът. Освен това са се изисквали задължително документи от данъчните власти за дължимите данъци от длъжника, както и за това върху какви доходи е облаган в годините преди "личния фалит". Както и удостоверение от съответното занаятчийско или професионално сдружение, към което е принадлежал длъжникът -  за размерите и дохода от занятието му. По искане на кредитор съдът назначава и експертиза, която да установи имотното състояние на длъжника. Така хем са се гарантирали интересите на фиска, хем на кредиторите.

Според "царския" закон, ако длъжникът не изпълни задълженията си към кредитора, всичките му задължения стават изискуеми и за него спасение вече няма. Ако пък скрие сделка или повреди имот - до три години тъмничен затвор, като по онова време условното осъждане изобщо не е било на мода.

Facebook logo
Бъдете с нас и във