Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Свидетели се тълпят по делото срещу Мирчо Циганина

И делото срещу Мирчо Петков, по прякор Мирчо Циганина, наблюдаваното под лупа заради високия обществен интерес към него, споделя незавидната съдба на десетките други, които стареят пред очите ни. Наказателното дело от общ характер №894/2008 г. срещу Петков и компания е по обвинение по чл.282 и 283 а от Наказателния кодекс - престъпления по служба с цел облага. То ще има пореден рунд тази седмица. Основните обвиняеми в него са бивши служители от агенция Държавен резерв начело с бившите й шефове Станислав Копаров и Васил Цоканов. Самият Мирчо Циганина е обвинен за източване на резерва, който според прокуратурата е ощетен с десетки хиляди тонове зърно на обща стойност над 20 млн. лева.


Бизнесменът Петков е известен с близостта си до ДПС и до лидера на партията Ахмед Доган. През 2007 г. един от бившите шефове на Държавeн резерв Димитър Димитров направи сензационното разкритие, че Мирчо Циганина е раздавал милиони левове на политици от управляващата тройна коалиция, както и на заместник главния прокурор тогава Христо Манчев. Самият Мирчо Петков призна, че го е правил и че най-много се е облажило СДС чрез Елена Костова. Пред съда Циганина съобщи, че е дал 500 000 долара наведнъж още преди съпругът й Иван Костов да дойде на власт. А в началото на 2009 г. на поредно заседание Мирчо Петков отрече, че е спонсорирал ДПС и лидера му Ахмед Доган. Аз съм бил в нормални отношения с Ахмед Доган, когото познавам от години. Виждали сме се по коктейли и по рождени дни, но общ бизнес нямаме. Не съм говорил с него от няколко години, поясни още бизнесменът. Той обяви, че не е участвал в схема за източване на Държавния резерв, а това дело е недоразумение. Имам си бизнес, той е свързан с външна търговия - продавам трактори и багери, уточни скандалният бизнесмен.


Процесът, който стартира през 2008 г., все още върви мудно. Той бе отлаган неколкократно заради болни адвокати и подсъдими. Принос за бавното движение на делото има и огромната чета от свидетели, чиито имена заемат цели 15 страници в акта на прокуратурата и са общо 335 души. А обвиненията срещу Петков и останалите са изложени в цели 650 страници...


В хода на процеса стана ясно, че подсъдимите са използвали една и съща престъпна схема при всичките си операции. При търг за замяна на жито от резерва суровината е изнесена, но впоследствие не е възстановена в складовете на резерва. Един от разпитаните досега свидетели, Тодор Ангелов, разказа пред състав на Софийския градски съд, че през 2002 г. Държавният резерв е продал над 30 хил. т пшеница. Условието, според търга, обявен от резерва, е една фирма да не купува повече от 5 хил. тона. По тази причина житото е купувано от пет фирми, приближени на Петков, една на Ангелов и друга - на сестра му. Фирмата на свидетеля - БГ снакс,официално изнасяла закупеното жито в чужбина. Купувач там пък била фирмата на сръбския бизнесмен Милован Вушич. Ангелов заяви, че фирмите на Петков не разполагали с удостоверения за търговия с пшеница от Министерството на земеделието, а ползвали фалшиви документи. Според свидетеля фалшиви били и представените банкови гаранции, които изисква в такива случаи Държавният резерв, за да отблокира количества пшеница.


Бившият шеф на резерва Станислав Копаров също бе припознат от свидетеля Ангелов като свързан с операцията, тъй като съпругата му работела в Бг снакс. След назначаването на Копаров за шеф на резерва Мирчо Петков започнал да го ухажва с предложения за съвместен бизнес и в крайна сметка двамата си стиснали ръцете с договорката да направят описаната далавера с пшеница от Държавния резерв. Всъщност фирмите не купували пшеницата, а получавали отблокирани количества през пролетта със задължението да ги възстановят през септември. Тези количества те продавали на високи цени, а наесен цената на житото вече падала заради голямото предлагане.


Още през април 2003 г. в прокуратурата постъпил официален сигнал, че Мирчо Петков и негови ортаци са взели от Държавния резерв 126 000 т зърно и са го продали. А през 2005 г. за подобна афера на Циганина информират депутати от СДС, според които Петков и 16 негови фирми са получили от резерва 45 000 т дизелово гориво, което също са продали.


На 3 август 2006 г. при акция на ГДБОП Мирчо Петков е задържан в дома му, в кв. Малинова долина. В средата на септември 2007 г. прокуратурата изготвя обвинителен акт срещу него, според който Мирчо Митьов Петков е организирал и ръководил престъпна група за измами, свързани с Държавния резерв.


В края на юни 2008 г. обаче съдът връща делото на прокуратурата за доразследване, а през октомври същата година СГС отново дава ход на процеса. Движението иди ми- дойди ми продължава и през 2010 г., когато делото тръгва съвсем отначало, тъй като преди това е поискан отвод на председателя на състава Алексей Трифонов за предубеденост. Иска го прокуратурата, която изразява съмнение, че Трифонов е зависим от ДПС, понеже на предишните избори е бил избран за член на ЦИК от квотата на движението.


Тъкмо процесът да тръгне - през май 2010 г., и отново се препъва, сега заради искане за отвод на новия председател на състава Владимир Астарджиев. За отвода настояха адвокатите на бившия шеф на агенцията Станислав Копаров. Според защитниците му Астарджиев веднъж вече е осъдил Копаров по подобни обвинения, каквито са и в делото срещу Мирчо Циганина. Сегашното искане за отвод, само че през 2006 г., обаче не мина и Астарджиев пое процеса в свои ръце.


Краят на делото обаче все пак не се очертава. Изглежда, за изслушването на 335-те свидетели процесът ще прескочи и в 2012 година. А ако защитата понечи да привика още очевидци, развитието на това дело едва ли може да бъде прогнозирано.

Facebook logo
Бъдете с нас и във