ТАЙНАТА НА КУРСК Е РАЗКРИТА

В ексклузивно интервю на Виктор Баранец от в.Комсомолская правда, със засекретения учен оръжейник, лауреат на Държавната награда на СССР и доктор на техническите науки Дмитрий Александрович Власов, детайлно е възстановена картината на гибелта на подводницата. Оказва се, че командирът на Курск Генадий Лячин е успял да изпрати шифровано съобщение на брега: На борда има аварирало торпедо. Разрешете да го изстреляме... Много преди подводницата да бъде извадена - още през декември 2000 г. - ученият Власов описа катастрофата твърде убедително. След това интервю в Комсомолкая правда не е получено нито едно опровержение на сензационните факти, изнесени от оръжейния експерт. Днес Дмитрий Александрович знае много повече за трагедията. Този разговор цели да разкрие какво мисли той сега за своите изводи, направени преди една година.Дмитрий Александрович, възможно ли е вече да се изгради трагичният сюжет на онези часове и мигове, когато подводницата умираше? Да се възстанови развитието на събитията, случили се от първия до деветия отсек на Курск?- Ще започна с това, че загиналата подводница е лежала на дъното на морето с вдигнати перископи. Доколкото ми е известно, според плановете на учението, Курск е трябвало да се намира на дълбочина 50-70 метра. Нейното изплуване до дълбочина, от която е възможно да се вдигнат перископите, означава, че е имало някакви извънредни обстоятелства. Съдейки по всичко, командирът на подводницата Генадий Лячин е трябвало бързо да съобщи нещо на командването.А нима такива съобщения се правят с помощта на перископ? Нали на подводницата е имало радиостанция...- Това е типично дилетантски въпрос. На подводницата има перископ и други издигащи се устройства. Всяко от тях има своите функции. Оптичният перископ е необходим за оглед на повърхността на морето. Радиолокационният проследява обектите зад хоризонта и т.н. Всеки перископ може да бъде издиган поотделно, а може и всичките заедно. Но има нещо, което е принципно важно: командирът е длъжен да зашифрова съобщението в щаба на флота. А доколкото ми е известно, Лячин не го е зашифровал.Какво съобщение?- Най-важното. И то изяснява много неща. Аз научих за него не само от наши, но и от задгранични източници. Искам да отбележа, че в нашите щабове като че ли няма официален документ, потвърждаващ последния доклад на Лячин до брега на 12 август 2000 година. Затова пък в чужбина съществува такъв документ. Аз имам текста на съобщението, публикувано в бюлетина на американската геофизична организация. В него се казва, че командирът на кораба Лячин е направил радиотелефонен доклад от торпедния отсек на подводницата. Офицерът е доложил, че в отсека се намира аварирало торпедо.Може ли да се вярва на някакъв си бюлетин? Малко ли измислици съчиняват журналистите!- Въпросът ви е правомерен. Но не бързайте да ме притискате. Защото американците не разполагат с измислица. Доколкото разбирам, те са чули гласа на Лячин.Тоест освен бюлетина има и други доказателства за открития доклад на Лячин до брега?- Има. Докладът на Лячин до брега е бил прихванат и записан от американците.Можете ли да преразкажете записа, така че да звучи най-близко до истинския текст?- Ето ви много близък до истинския текст: Докладвам, че по съобщение на командира на торпедния отсек на борда има аварирало торпедо. Моля да го изстреляме зад борда. Отговорът от щаба на флота е: Решението е правилно - действайте.Командването на Северния флот отказва да коментира този факт. Или категорично го отрича.- Че кой ще си признае! Това би предизвикало такъв обществен резонанс, че ...Аварирало торпедо... В какво се изразява неговата аварираност?- Това за съжаление никой не знае. И навярно никога няма да може да се узнае. Това е напълно възможно...Защо?- Защото телефонните разговори вътре в подводницата понякога не се фиксират на лента. Но може със стопроцентова увереност да се каже: съобщението от торпедния отсек е било толкова сериозно, че Лячин мигновено е разбрал смъртната опасност за подводницата и е дал команда за екстрено изплуване до равнище, където може да се издигне перископ.Откъде ви е известно това?- Това е известно не на мен, а на следователите и командването на флота. Защото сега всичко се проверява и измерва до секунда. Например, за да изплува подводницата до равнище за издигане на перископ, са и били необходими само 8-12 секунди. И още в следващата секунда Лячин веднага - в прав текст! - е съобщил в командния пункт на флота, че на борда има аварирало торпедо. Че е взел решение за изстрелването му зад борда. По устав в такава ситуация нито командващият флота, нито дори президентът могат да променят решението на командира на подводницата. Той единствен отговаря за всичко. Лячин е доложил, че е взел решение да се избави от това торпедо. Дежурният офицер му е отговорил: Вашето решение е правилно, изпълнявайте.Забравих да отбележа един важен детайл. Когато специалистът от торпедния сектор е съобщил на командира на подводницата за авариралото торпедо, Лячин е заповядал то да бъде въведено в пусковия механизъм.Какво е станало после?- Заповедта на командира е била изпълнена. Авариралото торпедо е било положено в ложемента, по който торпедото се изпраща с хидротласкач в торпедния апарат.Какви са признаците, по които офицерът от торпедния сектор може да определи, че торпедото е аварирало?- В торпедото има специални балони с водороден прекис и керосин. Те се намират на определени места. Та тъкмо тези балони са преживели дълги плавания и гмуркания в Средиземно море ... стрелби... Много е възможно целостта на някои съединения да е била нарушена. Тогава е започнала химическа реакция, която по принцип не би трябвало да възниква. За това са необходими особени условия. Сега не мога да говоря за тях...Тази химическа реакция се съпровожда от бурно отделяне на топлина, температурата много бързо достига до 2000-2100 градуса по Целзий. В началото от торпедото се показва дим. Така е станало и на Курск.Извинете, че ви прекъсвам. А възможно ли е да се взриви бойният заряд на торпедото, да кажем при удар от вражеска подводница по корпуса на Курск? Или при взривяването на стара военна мина?- За да се взриви бойният заряд, трябва да се задействат главовият или дънният му взривател. След аварията този боен заряд беше хвърлян много пъти експериментално от много висока кула, но взривателите не се задействаха нито веднъж. Нашите институти са изработили надеждно торпедо и надежден заряд.Разкажете по-подробно какво представлява бойният заряд на торпедото?- Това е петстотинкилограмова т. нар. морска или флотска смес, която съдържа алуминий, хексоген и други вещества. Когато цялата тази плънка се взриви, настъпва адът. Въпреки това конструкторите ни твърдят, че ако бойният заряд се беше взривил вътре в торпедния отсек, хидроакустичният пик не би надхвърлил пределите на подводницата или би бил много слаб.Какво е хидроакустичен пик?- Най-високата точка на сигнала от подводния взрив.Хидроприборите, фиксирали първия взрив, показаха този пик. Той е характерен само при взривяване на заряда в чиста вода.Тоест?- Тоест сигналът от взрива е изскочил свободно от корпуса на подводницата.Можете ли да го обясните по-достъпно?- Нека ви го нарисувам. Това е укрепеният корпус на подводницата, а този е лекият. Между тях има един и половина метра вода. А под този дебел воден слой се намира част от торпедния апарат, в който по заповед на Лячин е било въведено авариралото димящо торпедо. Фактически неговият боен заряд се е намирал във водата между укрепения и лекия корпус, както е предвидено по технология.Как се е развила ситуацията по-нататък?- По заповед на командира подводницата започнала да се спуска надолу. В този момент торпедото се взривява. За лекия корпус взривът с такава сила е като куршум за цигарена хартия. Точно затова хидроакустичният сигнал е напуснал свободно подводницата.Не е ли по-разумно авариралото торпедо да бъде изстреляно направо под водата?- Според съществуващия регламент, употребата на всяко оръжие на подводница по време на учения задължително трябва да бъде санкционирано от висшестоящото командване. Именно заради тази санкция Лячин е издигнал подводницата.А не би ли могъл да получи разрешението за изстрелването на торпедото под водата?- Командирът на подводницата не е могъл да предаде по друг начин сигнала за бедата.Не е могъл или не е искал?- Повтарям: не е могъл.Защо на Курск е станал втори взрив?- Както казах, в авариралото торпедо са горели балоните с водороден прекис и керосин. В един от взривателите на торпедото има гърмящ живак или друго иницииращо взривно вещество. То е много чувствително към огъня. Гърмящият живак самодетонира при температура 150 градуса. А там са били 2100 градуса. В резултат на това петстотинкилограмовият заряд се е взривил.Какво е станало после?- Взривът е преминал лесно през лекия корпус на подводницата. А в торпедния отсек е лумнал пожар. За минута той е стигнал до преградната стена на предхония люк.С колко време са разполагали торпедистите, за да пребягат от първия във втория отсек?- Според нашите изчисления, торпедото е горяло в пределите на една минута.И така люкът между първия и втория отсек е бил отворен. Това не е ли нарушение на устава на подводницата? По време на авария всички преходни люкове трябва да бъдат затворени...- Да, това е нарушение. Възможно е хората от втория отсек да не са затворили плътно люка от хуманни съображения.А ако бяха успели да затворят люка херметически?- Тогава може би централния пост щеше да бъде спасен. Както и всички отсеци на подводницата, които са долепени до него. Включително, разбира се, и аварийно-спасителната камера на Курск. Ако тя не е била повредена от взрив или огън, надеждата за спасение би била много по-голяма.Да, но е имало не един, а два взрива. Вторият, унищожителният, е бил около пет пъти по-силен. Нека поговорим за него...- В отсека, освен авариралото торпедо, е имало още пет като него, както и няколко 40-сантиметрови торпеда. Когато онова проклето торпедо се е взривило, в торпедния апарат е започнало мощно изхвърляне на смес от водороден прекис и керосин. Вълната е изпълнила с пламъци целия първи отсек. В същото време през торпедния апарат или това, което е останало от него, започнала да навлиза вода. Водата нахлула в подводницата. Но сместа от водороден прекис и керосин е по-лека от водата. И е горяла върху водната повърхност. Представете си горящ слой от 1400 кг водороден прекис и 150 кг керосин... Пламъците са започнали да облизват и другите пет торпеда. Когато те са се нагрели, зарядите им с хексоген са самодетонирали. Ето моите изчисления: дори и студентите двойкаджии знаят, че за детонация са достатъчни 220-230 градуса по Целзий. А там са били 2100... При това торпедата с бойните си заряди са се намирали на разстояние 40-60 см едно от друго. Достатъчно е било да се взриви някое от тях, за да се взривят всички. Така ли е станало? - Да. На практика петте торпеда са се взривили едновременно. Колко е било времето между първия и втория взрив?- Около минута и половина и две. Според моите изчисления, 140 секунди. Според мнението на други специалисти - 130 секунди...Възможно ли е вторият взрив да е съвпаднал с удар на подводницата в дъното на морето?- Възможно е. Вторият взрив е станал малко по-рано, отколкото би могло да се предвиди. А какво е станало с 40-сантиметровите торпеда?- Част от тях едва ли биха могли да се взривят, намирайки се в подводния слой. А другите взривили ли са се?- Не е изключено. За това са решили да отрежат носовата част на подводницата. Страхували са се, защото не са знаели дали и там няма торпеда. Според официалното съобщение, водолазите са открили в носовите отсеци разхвърлян взривоопасен материал.- Съвършено вярно. Най-вероятно това са били късчета от зарядите на взривилите се 40-сантиметрови торпеда. Кога ще извадят отрязания носов отсек?- Аз се съмнявам, че ще извадят това, което остана на дъното. Но дори и да го направят, информацията за този отсек ще бъде почти нулева. Защо?- Защото там всичко е разрушено. Вече не съществува нищо, което би могло да добави нови факти за причините за гибелта на Курск. Пак ще повторя, зарядът не би могъл да се самовзриви. Възможно е екипажът да е извършил някаква грешка, която е довела до възпламеняването на сместа от водороден прекис и керосин. Защото в торпедния отсек не е имало никакви горящи материали. Там е имало само метал. А вече е напълно ясно, че аварийната ситуация е могла да възникне само при съединяването на въглеродния прекис с керосина. Няма други причини. Бил ли е забелязан огромният пожар на повърхността на морето? Питам, защото в Мурманск с мен разговаря командирът на хеликоптер към една търговска фирма. На 12 август той е видял в района, където е загинала подводницата, черен и бял дим. Искам да ви попитам като специалист възможно ли е димът да излезе изпод водата при пожар в подводница?- Едва ли. Подводницата е затворено пространство.Не би ли могъл димът да излезе през отрязаната носова част?- Съединението на водородния прекис с керосина става почти без дим. Колкото до бялата следа над морето, това би могло да бъде пара. Прегрята вода от пожара и взрива в отсека. Този командир на хеликоптер се е свързал с щаба на Северния флот. Каза ми, че са го взели за ненормален. - Много е възможно. За някои адмирали това е най-добрият изход от положението. Какво се е случило в другите отсеци след взрива на петте торпеда?- Във втори, трети и четвърти отсек е нахлул огнен смерч. Норвежката хидроакустична станция и хидроакустичната станция на крайцера Петър Велики ясно са засекли това явление. Дори американците в Аляска са го регистрирали. Налягането от взрива на зарядите е било 100-150 хил. атмосфери. Няма материали в природата, които биха могли да издържат на такова налягане. Ударната вълна е помела преградите между първи и втори отсек като шперплат. Трябва да се има предвид още един фактор: взривът е станал в затворено пространство. Подводницата е херметична система, обвита от неръждаема стомана. Става дума за немагнитна високолегирана неръждаема стомана. Когато е избухнал взривът, ударната вълна е тръгнала по отсеците. Тя се е отразила в затвореното пространство и може да се е увеличила осем пъти! Ако, например, при преградите между първия и втория отсек налягането е било 20 атмосфери, като се отчете отразяването, във втория, третия и четвъртия отсек в голяма степен се е реализирал т. нар. адиабатичен процес.Какво е това?- Топлинната енергия, придружаваща взрива на торпедата, не се е разсеяла във водата, както става при обикновено изстрелване. Тя се е запазила почти изцяло вътре в самата система. Вътре в корпуса. Това се нарича адиабатичен процес. И цялата тази всепомитаща топлина е нахлула през всички прегради, включително до петия отсек. А преградите са предвидени да издържат само 10 атмосфери. За взрив с такава сила те са били жалко препятствие. Така в отсеците нахлула огнена лавина с температура 4500-4800 градуса! Това е температурата, произведена от детонацията. Дори металът се топи при 1200 градуса. А там е имало хора.Вторият отсек е бил овъглен за няколко секунди?- Да. И не само вторият, но и третият, и четвъртият. Кой е бил във втори отсек освен бягащите торпедисти?- Почти целият команден състав на Курск... Офицери от щаба на флота... Офицерите и моряците на бойните си постове. Те дори не са успели да разберат какво става с тях. Всичко се е случило за хилядна част от секундата. За човешкия организъм леталният изход настъпва само при две допълнителни атмосфери. А тук става дума за от 20 до 40. При такова налягане сърдечните клапи се пръскат. Сърцето се превръща в буца... Ето какво се е случило с онези, които са били застигнати от ударната вълна и огнената лава в носовите отсеци...Страшно е да ви слуша човек...- Аз познавам развитието на такива ситуации не само на теория. Налагало ми се е да видя някои неща със собствените си очи. Аз съм виждал резултатите от въздействието на ударната вълна върху жив организъм. А и не съм на възраст да съчинявам страхотии. След колко секунди във втория отсек не е имало жив човек?- Мисля, че след части от секундата. Този отсек се е оказал най-гъсто населен. Там се е намирал мозъкът на подводницата. Хората не са разбрали нищо. И за нищо не са съжалявали. Просто не са имали време за това. Добре е, че не са се мъчили. Нищо ли не намериха във втория отсек?- Намериха останки. Не искам да навлизам в подробности. Лекарите се опитват по ДНК и по образци от материал, взет от роднините, да определят кои може да са загиналите там. По същия начин се идентифицират останките в трети и четвърти отсек. Ако съм ви разбрал правилно, огънят е проникнал в третия отсек със същата лекота, както и във втория?- Съвършено вярно. Преградата между втория и третия отсек е изчислена да издържи на десет атмосфери. Тя също е била отнесена като шперплат. Но преградата между четвъртия и петия отсек е много здрава. Къде е завършила своя бяг огнената лава?- Именно там при преградата между четвъртия и петия отсек. Тя може да издържи ударна вълна вълна от 40 атмосфери и дори малко повече. Означава ли това, че до четвъртия отсек включително огънят е изпепелил всичко живо?- Да, всичко... Останало е само това, което издържа на огън: монети, часовници, кръстчета, железни стоматологични коронки, метални копчета, ланци... Да преминем към пети и пети-бис отсек...- Тези зони са предназначени за крилати и други ракети, които се изстрелват от специални шахти. Ето защо може да се каже, че преградата между четвъртия и петия отсек има стратегическо значение за подводницата. За това и ударната вълна е спряла тук. Тя не е повредила шахтите и контейнерите. Имало ли е там хора?- В най-скоро време това ще се изясни. Специалистите работят по този въпрос. Как се е развивала ситуацията в шести отсек?- В шестия се намират два ядрени реактора един до друг. Според предписанията, там не би трябвало да има хора. Да минем по-нататък. Кои служат в седми и осми отсек?- Всички, които обслужват реактора, които се занимават с контрола и регулирането на парогенераторите, редукторите, валовите устройства. Те са почувствали взрива по мощното разтърсване на корпуса на подводницата. Взривът е пръснал носовата диферентна цистерна, хидравличният удар се е понесъл по кърмата, разкъсвайки диферентната тръба. Какво е диферентна тръба?- Тя свързва цистерната, която се намира на опашката на подводницата, с тази на носа. Как са действали хората в отсеците на кърмата след взрива?- Тук са възможни два варианта на развитие на ситуацията. Подводничарите или сами са спуснали графитната решетка на ядрения реактор, или автоматиката се е включила сама след мощния динамичен удар, а графитната решетка веднага е паднала и е прекратила протичането на ядрена реакция. Какво се е случило в тези отсеци по-нататък?- Малко след това през диферентната тръба там нахлуват потоци вода. Хората веднага са разбрали, че се е случила беда. Те са се втурнали към деветия отсек. Знаели са, че там има аварийно-спасителен люк. Всички са се спуснали на първия етаж на първата палуба на девети отсек през люка. Но и там водата започнала да настъпва. Тогава те са се качили на втората палуба, но тук нахлувала не само водата, но и горящи продукти от взрива. Между седмия и осмия отсек има преходен люк. Защо той не е бил затворен?- Защото на хората не им е било до това страшно правило. Те са разбирали всичко. Хората от осми отсек не са оставили другарите си на произвола на съдбата. Те са отворили люка между седми и осми отсек, минали са в осмия, а оттам в деветия. А когато се изкачили от първата палуба на втората, след тях се надигала не само вода, но и газове от взрива. Газовете идвали по диферентната тръба и по други разрушени комуникации и започнали да излизат на втората палуба на деветия отсек...Какво е правил по това време личният състав?- Борел се е за живота си. Как?- Опитвали са се да облекат водолазни костюми, за да излязат от подводницата през аварийно-спасителния люк. Но шансовете да оцелеят на такава дълбочина във водолазни костюми са твърде малко, дори ако бяха успели да отворят люка. Именно тогава капитан-лейтенант Димитър Колесников е написал тази бележка, която никъде не е публикувана и огласена изцяло. Подчертавам - изцяло... За това как водата започнала да нахлува на първата палуба. Как и кога хората са преминали на втората. Как са започнали да нахлуват нажежените газове. Как всички подводничари са се преместили на третия етаж.Вие чели ли сте пълния текст на тази записка?- Без коментар. Бихте ли я преразказали най-близо до истинския текст?- Той описва всичко, което моряците са правили в девети отсек. Пише, че в началото е нахлула вода през диферентната тръба и през цистерната на първата палуба на деветия отсек. Той е написал: принудени сме да се качим на втория етаж. Водата продължава да нахлува... Започва да се промъква нажежен газ. Принудени сме да се качим на третия етаж. Или на палубата - вече не помня точно. Няколко човека са се опитвали да отворят аварийно-спасителния люк, но той бил заклинен, след като подводницата била деформирана от взривовете. Ситуацията се е усложнила още повече, когато Курск се ударил в дъното на морето. Тогава вратичката на люка окончателно се заклинила. Оцелелите нямали сили да отворят люка. Колесников е написал още, че един от членовете на екипажа е започнал да чука с метален предмет сигналът SOS по затворения люк. Колесников не посочва ли името на този моряк? - Не. Но на Петър Велики тези почуквания са регистрирали. А високопоставените флотски адмирали след това разказваха, че да, на Петър Велики са били уловени сигналите SOS, но тогава те помислили, че те са от чужда подводница, която уж ударила Курск и сама пострадала от този удар. След това се отдалечила и започнала да ближе раните си, изпращайки сигнали SOS. Аз не вярвам в това. Хидроакустиците на Петър Велики би трябвало да знаят съвсем точно откъде идва сигналът. От същото място, където е лежал умиращият Курск...Как се отнасяте към факта, че за катастрофата доложиха в Москва едва след 12 часа?- Отнасям се като всеки друг човек, който не може да разбере хитроумната логика на вицеадмирал Моцак. Ако веднага след взрива бяха задействани спасителните сили на флота, т. е. около 12 часа на същия ден, подводницата нямаше да бъде намерена в 4 часа сутринта на 13 август, а в 16 часа в деня на катастрофата. Когато на хората им е оставал два-три часа живот. На тези, които се задушавали в кърмата. Как са загинали момчетата в девети отсек?- Когато норвежците разбиха с кран капака на аварийно-спасителния люк на девети отсек, по молба на руснаците те надянаха пластмасов чувал върху този люк. Оттам започнаха да постъпват мехури газ, които го изпълниха. Чувалът беше бързо завързан и издигнат на повърхността. След това беше изпратен в Петербург за анализи, които да покажат какви са газовете. И какви са?- Стирол, фурфурол, толуол и бензол. И други по-дребни съставки. Какво разказаха тези газове?- Те са компоненти на пластмасата. В девети отсек е имало много пластмасови изделия. Те са се разтопили, а това означава, че температурата на третата палуба е била не по-ниска от 220 градуса. Нима човешки организъм може да издържи на такава температура? И то при отсъствието на кислород, защото кислородът е бил изяден от газовете... Колко време са оцелели?- Според моите изчисления от момента на нахлуването на водата и газовете в девети отсек - пет-седем часа.