Параграф22 Weekly

Готовност

Тежък нокдаун още преди евродоклада

България отдавна няма място до Румъния в мониторинга

Меглена Кунева и Христо Иванов са готови с бутилките студена вода за предстоящия януарски шамар от Брюксел.

Това, което всички отдавна знаят - че България изостана трагично от Румъния в сектора "Правосъдие и вътрешен ред", вече не може нито да бъде скрито, нито премълчано. Тази седмица Европейската комисия увери с половин уста чрез българската си говорителка Мина Андреева, че засега възнамерява да запази мониторинговия механизъм за България и Румъния в досегашния му вид и да издава доклади за напредъка на двете страни веднъж в годината. Изявлението бе отговор на изказаните от вицепремиера по европейските въпроси Меглена Кунева опасения, че през следващата година двете страни може да бъдат разделени по механизма за сътрудничество и оценка. Подобна прогноза направи преди това и правосъдният министър Христо Иванов.

Всичко това показва, че основания за обичайната преди години ревност спрямо северната ни съседка вече няма. България е истинско тресавище за правораздаването, в което затъват всички призиви за решителни реформи. Накъдето и да се обърнеш, нищо не е мръднало и няма изгледи да мръдне.

Откровенията на Иванов и Кунева са всъщност другата страна на очевадното обстоятелство, че Румъния има отлични перспективи да мине в съвсем друг коловоз още догодина. При втори положителен доклад за нея през януари, в който ние ще присъстваме единствено с негативни оценки, мониторингът в този му вид ще стане вече несъстоятелен. И северните съседи, които вече втора година поставят настоятелно въпроса за отпадането му по принцип, ще постигнат това в съвсем конкретни измерения - поетапно отпадане на ограниченията за Шенген, водещо до директни ползи за икономиката във всички направления. Както каза Кунева, "Шенген не е просто име на едно градче, Шенген е икономика и при отваряне на въздушните граници от страна на Румъния много хора ще предпочетат да кацнат там".

Констатациите в предстоящия доклад няма да са в полза на България - не можем да се съмняваме. Тук не става въпрос само за всеобщото усещане за липса на законност и справедливост, нито дори за двойното увеличение на броя на наказателните процедури, започнати срещу България. Страната ни просто предоставя обилен материал и в основните направления, и в отделни казуси, който се набива на очи и няма как да бъде подминат.

Да видим как вицепремиерката по европейските въпроси вижда шанса ни да не изпаднем в пълна безтегловност. Според Кунева има три важни стъпки, които могат да подобрят значително оценката на Брюксел за нас. Проблемът е, че никоя от тях вече не може да бъде направена преди излизането на доклада, за да бъде отчетена в него. А дори да бъде направена след това, няма каквито и да било индикации, че ще е в правилната посока.

Две от стъпките са напълно еднозначни - да бъдат избрани главен съдебен инспектор и председател на Върховния касационен съд (ВКС). Христо Иванов нарече ситуацията, в която съдебният инспекторат вече две години се ръководи от човек с изтекъл мандат, срамна, тя е изключително тежка диагноза. Вопълът му парламентът да открие максимално бързо нова процедура за избор на главен съдебен инспектор вероятно ще има резултат, но е практически невъзможно да се стигне до гласуване в Народното събрание преди излизането на доклада. Провалените досега процедури за избор на приемник на Ана Караиванова и несигурността да се събере нужното мнозинство от 2/3 от депутатите в условията на нестабилно управление звучат вече като фатализъм.

Януарският съдебен доклад няма да отчете и избор на председател на ВКС, след като един вот се оказа неуспешен.  Висшият съдебен съвет (ВСС) откри новата процедура миналата седмица, но определи като първа възможна дата за изслушване на кандидатите и за евентуално гласуване 29 януари 2015 година. Междувременно напрежението около съда расте заради очевидното наличие на групи, които искат да сложат свой човек на поста. Определянето на временно изпълняващ длъжността се превърна също в цирк. Стигна се до поредното разнопосочно тълкуване на Закона за съдебната власт, за да бъде обосновано кой от заместниците на освободения Лазар Груев да поеме функциите му по старшинство. Мнозинството в съвета гласува за председателката на търговската колегия на ВКС Таня Райковска, която беше кандидат за титуляр и се очаква пак да бъде. И ако другият кандидат се окаже отново заместник-председателката на наказателната колегия на ВКС Павлина Панова, дори откриването на новата процедура няма да остави добро впечатление.  

Третата стъпка, посочена от Кунева - да се направи съдебна реформа, пък е абсурдна за изпълнение - ясно е, че това няма да стане. За разлика от Румъния, знаковите дела у нас са абсолютна пародия на правосъдие. Държавното обвинение, което понесе големия удар в предишния мониторингов доклад, пък написа екшън план, който не доведе до нищо. Знаковите дела остават мисия невъзможна, а успеваемостта на разследващите е видима единствено за кокошкарски престъпления.

За капак разследването за Корпоративна търговска банка остави категорично впечатление за изпълнение на мокра поръчка, а главният прокурор Сотир Цацаров прибягва до все по-агресивна риторика, за да опровергава неопровержимото. В същото време някои разследвания като тези по т. нар. енергийни дела бяха буквално забравени. Шефът на държавното обвинение оставя и трайното впечатление на кадровик в съдебната власт, който не обича да губи. Но не бърза да се изкаже по въпросите на наказателното законодателство, при все че Европейската комисия се хвана на въдицата, че ще приемаме нов Наказателен кодекс. А тази седмица Цацаров даде израз на безсилието си с репликата, че ако се окаже сам срещу всички, ще си събере нещата и ще си тръгне. 

Малко по-различна е разбивката на приоритетите, посочени от Христо Иванов. Според него те са четири - осигуряването на независим съд, по-ефективна прокуратура, реформа в МВР за по-добро дознание, борба с корупцията в тези институции. Тук за бърз ефект също не може изобщо да се говори, доколкото това са поначало основни елементи от понятието съдебна реформа.

Правосъдният министър е прав, че за да се случи реформата, трябва да има "концерт между институциите", който да произведе музика. Съмняваме се обаче в констатациите му, че осъзнаването на това в професионалната съдебна общност е достатъчно високо и времето за съпротива е отминало. Особено последното е просто невъзможно.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във