Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Темида брани статуквото в атестациите

С нокти, зъби и шепи прах в очите на критиците съдебната власт ще брани порочната система за атестиране на магистратите. Еднозначният извод не подлежи на съмнение след публикуването на проекта за Наредба за показателите и реда за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административния ръководител и след обсъждането му в понеделник (5 октомври) в Националния институт на правосъдието.
Подзаконовият нормативен акт, който е създаден в изпълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ) и би трябвало да внесе прелом в безобразната кадрова практика на Висшия съдебен съвет (ВСС), е всъщност отчаян опит за запазване на статуквото на всяка цена, и то - за възможно най-дълго време. След месеци на протести, бунтове и остри конфликти по повод на рокади в ключови звена на съдебната система висшият й орган контраатакува с акт, който би трябвало да запуши устата на недоволните.
Дали обаче някой ще повярва, че 25-те управници на съдебната ни система са обладани искрено от воля за промяна? Ако до неотдавна скандалите се завихряха около и между отделни фигури, напоследък в тях се включват цели съдилища и професионални организации. Напрежението развали рахатлъка в самия ВСС и отделни негови членове обвиняват открито колегите си, че кадруват задкулисно в рамките на приятелските си кръгове и работят на практика като паралелна съдебна власт. Най-гласовит критик на системата за подбор на кадри се оказа председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев, който в интервю, публикувано в предишния брой на Параграф 22, заяви категоричното си несъгласие с предложената в проекта за нова атестационна наредба система за оценяване на магистратите. Ако се съди по възприетата в нея организация и методика за оценяване на магистратите, може да се предвиди лесно, че бурята тепърва предстои.
На първо място, защото в новата наредба няма почти нищо принципно ново. Казано направо, съдебните управници преодоляват тоталната криза на доверието в третата власт, преливайки от пусто в празно. Наредбата за атестиране, която предлагат сега, не просто изпълнява изискване на ЗСВ. Основните текстове в нея са преписани буквално от раздела му за атестиране и са допълнени многословно с претенцията, че детайлизират законовите разпоредби, доразвивайки критериите за оценяване. Цялата работа е като в поговорката за Илия - пременил се, ама пак в тия.
Същите тези текстове прескочиха в ЗСВ от приетата преди по-малко от две години и погълнала чудовищните 3 млн. евро на данъкоплатеца Наредба относно реда и организацията по провеждане на конкурси за назначаване, повишаване в длъжност и преместване на съдия, прокурор и следовател. Тя пък на свой ред отмени отделни наредби за конкурси и за атестиране на магистратите, приети през 2006 година.
Колко пара от раздутия до нетърпимост бюджет на съдебната система е потрошена за преписване на текстове от чужди законодателства и в чии джобове е потънала? С отговора на въпрос би следвало да се заемат контролните органи и прокуратурата. Но как прокурор да проверява и да разследва висшите си началници?!
Нуждата от нова наредба за атестиране е съмнителна и заради вероятността да бъде приета, но изобщо да не заработи. Идеята да влезне в действие от 1 януари 2010 г. се обосновава с нуждата от широко обсъждане в рамките на съдебната система. В същото време обаче се очакват сериозни промени в ЗСВ. Ако те станат факт до няколко месеца, може да се окаже, че наредбата ще им противоречи.
Бързането да се пише нова наредба е необяснимо и поради факта, че вълната от назначения ще приключи в края на тази година, като се прилагат правилата на старата. Както и да го гледаш, логиката сочи, че е разумно да бъде подкрепен предложеният от Константин Пенчев мораториум върху назначенията до приемане на промените в ЗСВ. В интервюто си пред Параграф 22 шефът на ВАС стигна и много по-далеч. Той настоя да се въведе механизъм за ревизия на извършените вече назначения на магистрати, които според него уронват престижа на съдебната власт.
От новата наредба не може да се очаква нищо добро и поради възпроизведената в нея точкова система на оценяване. Поради големия диапазон в точките магистратът може спокойно да получи най-високата комплексна оценка много добър, дори да има изцяло негативна оценка по някой отделен, но решаващ показател. Получава се така, защото при въведените многобройни критерии повечето точки по някои от тях балансират или компенсират онези, по които кандидатът се е провалил. А би следвало да е обратното - при наличие дори само на една негативна оценка комплексната оценка много добър да е непостижима.
А за тези, които се чудят какви ще са последствията за магистрат, на когото дори цялостната комплексна оценка е отрицателна, ще цитираме чл.98 от проекта, който гласи: Отрицателната комплексна оценка от атестирането е основание, при наличието на което атестираният не може да бъде повишен в ранг или длъжност и трудовото му възнаграждение не се увеличава до следващата положителна атестация. Ще рече - човекът не става изобщо за магистрат, но не само няма да го изгонят, не само няма да пипнат и заплатата му, но и ще го бутат още години, докато докара някой ден добра атестация.
Нищо добро не се очаква е от помощните атестационни комисии, които също прескачат в новия документ от старата наредба. Сега хамалогията по събирането на данни за кандидата ще е по-голяма заради въведените допълнителни критерии. Отсега се чуват предупреждения, че поради претовареност магистратите, които ще бъдат включвани в комисиите по крайно съмнителния принцип на случаен подбор, ще гледат работата си през пръсти. Или ще оценяват така, както им подшушне административният ръководител. За да ги накарат да оценяват колегите си сериозно, се мисли за стимули. Това обаче по никой начин няма да попречи на приятелските кръгове да кадруват телефонно и на бели покривки, защото много от новопредложените критерии са крайно мъгляви и може да се тълкуват според поръчката. За да се преодолее сдушването на приятелските кръгове, има предложения в помощните атестационни комисии да има представител на ВСС или на инспектората към него. Но нали упреците за лобиране от приятелски кръгове избухнаха най-шумно именно във ВСС!
Че съмненията в ефективността на оценяването са непреодолими, говори предложението всички кандидати да бъдат проверявани предварително от инспектората. Въпреки изобилието на нови критерии предложенията за допълване на списъка им не секват. Като например: да се вземе мнението на колегите на кандидата, да се добави оценка за инициативност на прокурора и дори... познаването на правото. Някои пък с право се чудят какви ще са критериите за атестиране на кандидат, който иска да става началник в съдебната система, без да е работил и ден в нея. Каквито примери има бол в самия ВСС.
Но най- поразително е единодушието, с което се приема за нормална липсата на критерия Сигнали за корупция. Можело, видите ли, да се стига до подливане на вода от злонамерени съперници. Може, но това се проверява, както всичко друго. Тези сигнали често казват далеч по-интересни неща, отколкото сухата статистика за броя на гледаните дела и на внесените обвинителни актове. Пренебрегването им е чиста проба затръшване на вратата на съдебната система пред тези, които са пропищели от нея. А те са твърде много.

Facebook logo
Бъдете с нас и във