Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Темида е по-сляпа за своите...

В България е много трудно, да не кажем невъзможно, да бъде осъден който и да било магистрат. Примерите в това отношение не са един и два. Поредната илюстрация за това е брадатото дело срещу бившия районен прокурор на София Славчо Кържев.
В понеделник (25 октомври) Софийският градски съд (СГС) вместо да прочете присъдата срещу магистрата, както се очакваше, изненадващо даде заден ход и възобнови съдебното следствие срещу бившия прокурор. Само три дни преди това - на 22 октомври, страните бяха произнесли пледоариите си. Прокуратурата поиска за Кържев една година условно лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок. Съдията по делато Петя Крънчева взе, че го върна за доразглеждане, защото все още имало обстоятелства, които... не са изяснени. Така магистратите ревизираха собственото си решение, което според юристи е необичайно в съдебната практика. Тук не е зле да припомним - тъй като минаха години и хората вероятно вече за забравили, че срещу експрокурора има две обвинения - за престъпление по служба и за престъпление срещу правосъдието. Според обвинението в периода между 1 април и 9 юни 2004 г. Кържев е превишил властта и правата си и е иззел функциите на съда по отношение на две граждански дела в столицата, като се опитал да убеди ищеца да се спогоди със собствениците на фирма, с които има спорове. За целта Кържев е призовал ищеца в прокуратурата и го уговарял да се откаже изцяло или да намали размера на сумата от 31 154 лв., за която претендира по гражданските дела, които води срещу собствениците.
Освен това Кържев е обвинен и за това, че през 2002 г. склонявал прокурора Петьо Петров (сега следовател и основен свидетел по делото срещу бившия военен министър Николай Цонев) да върне на обвиняем по досъдебно производство автомобил Опел Вектра, който бил предмет на спорна собственост. Обстоятелствата около този случай обаче не са изяснени напълно - според съда. Осем години след събитието съдиите все още умуват по спор за собственост на някаква Вектра!? Какво да говорим тогава за по-тежките случаи - на поръчкови убийства, на корупция и организирана престъпност.
Впрочем, съдия Крънчева (която беше кандидат за шеф на СГС) има в служебната си история и други брадясали - при това и знакови, дела. Едно от тях е далеч по-тежкото дело - срещу подсъдимите за убийството на боса на СИК Милчо Бонев - Бай Миле и на петимата му бодигардове. По ирония на съдбата в понеделник тя отложи и това дело. И там имало нещо за доизясняване. Обвинението настоя за нов разпит на полицаите, направили оглед на местопрестъплението. Не били изяснени все още обстоятелствата около смъртта на убития. Дано полицаите да имат добра памет, за да си спомнят какво точно се е случило преди шест години, когато беше извършено убийството. Така че, както се развиват събитията, и този случай, изглежда, е на път към вечността.
Но да се върнем на темата с трудното осъждане на магистратите. Както вече споменахме, Кържев не е единственият случай, когато процес срещу магистрат зацикля по една или друга причина или пък пропада напълно.
През 2007 г. в ресторант „Камина до Съдебната палата в София бяха задържани обвинителят от Върховната касационна прокуратура (ВКП) Боян Тошев и колегата му от районната прокуратура във Варна Георги Манасиев, а заедно с тях като посредник във вземане на подкуп бе арестуван и бизнесменът Владислав Марчев. Тошев бе обвинен, че е поискал от Манасиев 30 000 лева. Срещу въпросната сума висшия магистрат трябвало да ходатайства пред главния прокурор да предложи Манасиев за началник на Варненската районна прокуратура. При акцията пари у Тошев не са намерени, у Манасиев са открити 1500 евро, а у Марчев - 7500 евро. Обвинението предположи, че сумите са били предназначени за Тошев. Делото приключи с оправдаване и на тримата, а набеденият Тошев заяви, че е бил натопен от прокурори, които проверявал.
Съвсем скоро бе прекратено, макар и частично, делото срещу бившия депутат от Коалиция за България и бивш районен прокурор на Оряхово Тома Томов, който беше подробно описан в Параграф 22. Заради разтягане на процеса във времето в крайна сметка Томов ще отговаря пред съда само за едно от общо петте обвинения - за изнудване и престъпление срещу правосъдието. Причината да се прекрати по-голямата част от делото е, че докато съдът се натутка, е изтекъл давностният срок за останалите.
Популярен случай на дело срещу магистрат за корупция е този с бившата шефка на административния съд във Варна Анелия Цветкова. Тя нашумя през лятото на 2008 г., когато бе задържана с шумна акция в заведение в града с предварително белязани 10 000 лв., за които се смята, че са били подкуп. Според прокуратурата Цветкова поискала 90 хил. лв., за да реши четири фирмени дела в полза на строителния предприемач Стефан Стефанов и на сина му Георги. При обиска в дома й бяха открити над 150 бона и голямо количество злато. Наскоро съдът се събира за поредното отлагане на делото. Сега ключовият свидетел - Георги Стефанов - който междувременно се отказа от показанията си, размотава процеса, тъй като е неоткриваем. На 8 октомври той не се яви пред съда за четвърти пореден път, въпреки че трябваше да бъде доведен принудително. Органите на реда вече месеци наред не могат да го открият. А и да го открият, полза от него едва ли ще има, след като той вече се е отказал от показанията си.
Както е известно, липсата на присъди срещу корумпирани магистрати са едно от многобройните слаби места, в които е втренчила поглед Европейската комисия (ЕК). Според последната статистика на прокуратурата към днешна дата са осъдени седем магистрати - твърде малка цифра на фона на огромните корупционни скандали в съдебната система. Инспекторатът на ВКП в момента наблюдава 63 дела срещу магистрати, 25 от които са за корупционни престъпления, 15 са висящи, а десет са във съдебна фаза.
Към тях трябва да се прибави и случаят от последните дни със скандалното освобождаване от ареста на заловения с подкуп във Велико Търново окръжен съдия Славчо Петков. На 23 октомври, два дни след като бе задържан, докато получава 6000 лв. подкуп, той бе освободен от съда под парична гаранция. Според съдията от Софийския градски съд Владимир Астарджиев, който го освободи, нямало опасност Славчо Петков да манипулира някого или да се укрие. Тъй като в края на краищата са събрани всички възможни свидетели без двама, а както се вижда от показанията на другите свидетели, липсващите едва ли биха допринесли за изясняване на фактите, проблемът е по-скоро квалификацията на деянието, обясни решението си магистратът. Съдия Астарджиев не взе предвид здравословното състояние на Славчо Петков и при определянето на гаранцията се съобрази с имуществото на великотърновския магистрат.
Интересното е, че в този случай не беше спазено неписаното правило съдиите да се крият като мишки, когато са взели скандално решение. Магистратът с охота даде изявление пред медиите, очевидно в името на солидарността с колегата...

Facebook logo
Бъдете с нас и във