Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Темида гали наркобарон

Европейските заповеди за арест са валидни навсякъде в Европа, но у нас те не правят впечатление на магистратите, от които зависи тяхното изпълнение. На такива мисли навяват някои от най-фрапиращите случаи, нашумели напоследък, в които българските власти отказват да изпълнят това искане за задържане и за екстрадиране в чужбина.
Сред най-впечатляващите са отказът на нашите съдилища да изпълнят европейска заповед за арест и да предадат на Франция Георги Желязков и Стоян Стоичков, заподозрени за убийството на студента Мартин Борилски в Париж. Същите имаха такава заповед, издадена от френските власти още през 2001 година, но тукашните власти дори и не понечиха да я изпълнят до тази година, когато двамата мъже бяха осъдени на затвор след десетгодишно протакане на процеса от независимия роден съд.
Друг фрапиращ случай
на непрекъснатите откази на нашите магистрати да изпълнят европейска заповед за арест е продължаващата и до момента сага с наркобарона от Югозападна България Огнян Атанасов. През юли тази година Софийският апелативен съд най-сетне уважи молбата на гръцките власти за екстрадиция на 47-годишния наркобос от петричкото с. Тополница. Атанасов ще отговаря за множество извършени престъпления в южната ни съседка, сред които притежание и разпространение на наркотични вещества и организиране на престъпна група. До това решение се стигна, след като през последните години от прокуратурата в Солун изпратиха цели четири искания с европейски заповеди за арест и екстрадиция. Причината петричкият трафикант да е така желан в южната ни съседка е обстоятелството, че Атанасов е
издирван там за общо 11 престъпления
в периода от 1998 г. до 2003 г., свързани с трафикиране на наркотици. Всяко от тези престъпления е извършено след бягството му от затвора Касандра в Гърция. А там той е пратен заради търговия с дрога още през далечната 1995 г. с присъда за 18 г., но от тях излежава само три.
Петричкият наркобарон стана известен в международен план още преди 12 години, когато Интерпол обяви бягството му от гръцкия затвор Касандра на полуостров Халкидики. Тогава той успя да се измъкне с ортака си Васил Маникатов и си спести 15 години зад решетките.
Суровият зандан обаче е оставил неизлечими следи в съзнанието на петричкия барон. На всяко едно от делата по гледане на неговата екстрадиция Атанасов не пропуска да изплаче, че никога няма да се върне отново в гръцкия пандиз, защото там щял да умре. Причината били физическите и психическите издевателства, на които петричанинът твърди, че е подлаган, сред по-меките от които било да пие собствената си урина.
Попаднал на българска земя, наркобаронът продължава почти безпроблемно да развива търговската си дейност, като от време на време полицията го хваща с дрога, но съдът го пуска. Така например още през лятото на 2000 г. той и бившият му съкафезник от гръцкия затвор Васил Маникатов бяха арестувани при акция на НСБОП край мотел Църна маца, а в колата им бе открит половин килограм кокаин.
Тук не е зле да напомним, че Атанасов е бил хвърлен за 18 години в гръцката тъмница само защото се опитал да продаде на гръцки агент под прикритие 50 (петдесет)... грама хероин. При ареста на Църна маца в колата на Атанасов е открито много по-голямо количество дрога, но това не е било достатъчно основание за съда да го вкара зад решетките. Той и ортакът му са пуснати срещу смешните гаранции от по 3000 лева. Според съдийката Христина Михова от Софийския градски съд, гледала делото,
нямало доказателства, че кокаинът бил собственост
на двамата - можело да го е сложил друг.
Нормалната логика е дрогата да е на този, който кара колата, особено ако той е осъден за наркотрафик в друга държава и е беглец от затвора. Тези смислени доводи обаче не трогват родните магистрати както в този, така и в други случаи с петричкия търговец на наркотици. Освобождаването му от ареста е потвърдено и на по-горната инстанция, в случая от Софийския апелативен съд. След това Атанасов продължава безпроблемно да търгува с наркотици, но по обясними причини не смее да припари както в Елада, така и в която и да е друга държава, където европейската заповед за арест би била незабавно изпълнена.
Срещу петричкия наркобарон има присъда отпреди четири години за търговия с наркотици от окръжния съд в Благоевград, постигната след споразумение с прокуратурата. Това наказание обаче е по-скоро в услуга на трафиканта, отколкото в негова вреда. Причината е, че при мотивирането на отказите си за екстрадиране на Атанасов в Гърция магистратите отбелязват, че петричанинът вече е съден за подобни деяния. В повтарящите се мотиви се изтъква, че европейската заповед за арест не може да бъде искана за престъпник, осъден за същото провинение в родината си.
Истината обаче е, че чл.8 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА) посочва, че гореописаните обстоятелства, както и висящо наказателно производство, могат да бъдат основания, при които може да се откаже екстрадиция, тоест отказът не е задължителен. Задължителен отказ е визиран в чл. 7 от ЗЕЕЗА и се отнася до случаи на политическо или свързано с политическо престъпление деяние, за военно престъпление извън общото наказателно право и други основания от такъв характер. А такива основания за наркобоса от село Тополница много трудно могат да се формулират.
В крайна сметка обаче усилията на солунската прокуратура най-сетне дадоха резултат. В средата на юли тази година Софийският апелативен съд реши Атанасов да бъде екстрадиран, но едва след като приключат делата срещу него в България. В решението си съдът признава, че не е имало никаква пречка това да стане и по-рано, още след първата съдебна поръчка от чужбина.
От 5 март тази година Атанасов е за постоянно в ареста
където влезе по обвинения за организиране на престъпна група, занимаваща се с търговия и разпространение на наркотици в България. На този ден Огнян Атанасов бе арестуван заедно с Антон Ханджийски, Валентин Петров, Ангел Трайков, Васил Кръстев и Марин Яръмов. В домовете им в селата Тополница и Въчково бяха открити около 300 000 евро, 7000 долара, килограм кокаин, 900 грама хероин, 300 г амфетамин, 50 джиесема, 100 СИМ карти и др. Ако се докажат престъпленията му, Атанасов е заплашен най-много от 12 години затвор. В Гърция обаче го заплашва доживотен затвор и над половин милион евро глоба. В този случай единствената утеха за Атанасов е, че ще може да изтърпи наказанието си в роден зандан.
Ирония на съдбата е, че тукашната килия може би ще се окаже и единственото място за живеене на Атанасов. В края на миналата седмица Благоевградският окръжен съд реши да се отнемат в полза на държавата недвижими и движими имоти на наркобоса и на съпругата му Даниела.
Делото срещу Атанасови бе образувано преди три години от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност в Благоевградско. След поредица от съдебни заседания, в които бяха приети множество доказателства и експертизи, магистратът Иванка Бикова уважи изцяло исковите претенции на т.нар. комисия Кушлев.
Съгласно първоинстанционното решение Огнян и Даниела Атанасови ще се лишат от 27 декара ниви в петричкото село Тополница, 52 декара земеделски имот в село Генерал Тодоров, дялов капитал в търговско дружество Стемма и от апартамент в Сандански. Съдът реши още да бъдат конфискувани автомобили Тойота, БМВ и 2560 лв., придобити от продажба на семеен Фолксваген.
Огнян Атанасов е осъден да плати в полза на държавата над 9000 лева, представляващи съдебни такси и адвокатски разноски, направени от инспекторите в комисията на проф. Стоян Кушлев. Първото дело стартира през 2007 г. и бе последвано от 15 заседания. Имотната сага обаче още не е приключила окончателно, тъй като присъдата може да бъде обжалвана на по-горни инстанции. Така че докато се установи колко точно пари струва старият Фолксваген на боса, на него може драстично да му падне цената.
А докато гърците дочакат първо да го осъди нашият съд, пък тогава да го екстрадират, сегашните солунски прокурори вече ще са в пенсия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във