Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Темида и полиция в игра на жмичка

Кой е виновен за това, че един 32-годишен юнак, поставен под домашен арест, продължава да си краде напълно необезпокоявано? При това апаш, който е известен на полицията не само у нас, а и в Европа - срещу него има издадени и три европейски заповеди за арест заради престъпления, извършвани в Словения и Италия...

Става дума за същия този човек, чийто лик от седмици се върти в интернет на клипче, заснето от домашна охранителна камера. Във видеото се вижда как той само за няколко секунди успява с помощта на приятел да открадне от гараж в София два автомобила накуп - БМВ и "Ауди". Собственикът на едното откраднато возило реши да пусне кадрите от камерата във Фейсбук. Така случката стигна до телевизиите и те я раздухаха. Това пък накара полицията да се впрегне и да се залови наистина да издирва престъпника - така, както би трябвало да прави при всяка друга кражба, със или без натиск от медиите. И в сряда (19 август), по време на заседанието на Министерския съвет, вицепремиерът Румяна Бъчварова бойко отрапортува, че извършителят на престъплението е ясен, а колите - открити.

Докладът на Бъчварова за разкритата кражба обаче видимо "възпали" началника й Бойко Борисов и го върна към времената, в които като главсек на МВР изтърва крилатата реплика към съдебната власт: "Ние ги хващаме, вие ги пускате". И веднага стана ясно, че въпреки навъртените годинки в управлението на държавата Борисов и днес продължава да изповядва дълбокото убеждение, че в МРВ работят добрите богатири, на които съдебната власт само им пречи.

"Предай на министъра (б.ред. правосъдния министър) и вие самите, доколкото знам всичките сте юристи - това не може да продължава. Ако хората очакват реформа в съдебната система, то е това да не се случва. Това очакват хората - когато е хванат крадецът, да отиде в затвора, а не да го пуснат да си гледа телевизия вкъщи и през нощта да отива да събира пари. Направете така, променете закона, но да гарантираме на хората, когато станат сутрин, да отидат на работа спокойно", разпореди премиерът на заместникправосъдната министърка Вергиния Мичева-Русева.

Твърде странно в случая прозвуча отговорът на заместникминистърката на правосъдието, която набързо се писа също толкова възмутена, колкото бе и премиерът. И се съгласи, че очевидно съдът не е взел правилната мярка за неотклонение. Констатация, срещу която подскочи дори самият Борисов: "Това не съм го казал аз, това го казвате вие", побърза да се подсигури премиерът.

Да оставим настрани факта, че подобна реакция е подходяща за чиновник, но не и за юрист: от първи курс в университета бъдещите прависти ги учат никога да не се изказват неподготвени, без да познават конкретното дело, за да не дрънчат "на кухо" и да не стават за смях. А в случая има твърде много неизвестни, без които просто няма как да се знае дали мярката за неотклонение е определена правилно от съда, или не.

Няма как обаче да подминем факта, че подобна сервилност прехвърля проблема от болната глава на здравата. Защото ако се чудим как един престъпник под домашен арест продължава да краде и кой трябва да предотвратява това, възможният отговор е само един: МВР.

Още е прясно мастилото под поредните промени в Наказателнопроцесуалния кодекс, приети преди няколко месеца. Според тях домашният арест представлява забрана за  обвиняемия да напуска жилището си без разрешение на съответния орган. А спазването на тази забрана "се контролира от структурите на Министерството на вътрешните работи". Те са тези, които трябва и да докладват на съответния съдия или наблюдаващ прокурор, ако констатират нарушение на ограниченията. Поне така пише в чл. 62, ал. 5 на НПК. И това би трябвало да го знаят както Борисов, така и Бъчварова, а най-вече заместник-министър Мичева-Русева. Но някак си удобно предпочетоха да го премълчат.

Нещо повече, Борисов възмутено дръпна цяла тирада: "Въпросът е, като е домашен арест, кой го пази? Трябва ли на всеки домашен арестант да сложа патрул отпред пред къщата и да си има охрана без пари от държавата? Нали говорихме поне за гривни, такива неща...?", попита премиерът. И поиска доклад как се пазят хората под домашен арест - само че неясно защо от правосъдното министерство, а не от МВР.

На всичко отгоре същият този Министерски съвет е приел съвсем неотдавна - на 6 август тази година, чисто нов проект за изменение в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). В него подробно е регламентиран въпросът с предстоящото въвеждане в масова експлоатация на електронното наблюдение на престъпниците, пуснати под домашен арест. Проектът отлежава в Народното събрание и чака края на депутатската ваканция. И с това също Борисов би трябвало да е наясно, защото промените са внесени с неговия подпис.

Но пък електоратът не го знае. А когато чуе по телевизията как "отвисоко" са се загрижили за неговото благоденствие, ще го оцени. Особено на избори...

Да, вярно е, че хората очакват, като бъде хванат крадецът, той да отиде в затвора. И е прав Борисов, че така не може да продължава. Но въпреки това - очевидно ще продължи. Поне докато институциите и политиците продължават да си играят предизборно на добри и лоши ченгета...

Разчита се на електронните гривни, а тях ги няма

Неотдавна главният прокурор Сотир Цацаров призна, че около 1700 осъдени престъпници с влезли в сила присъди просто са "изчезнали" и не могат да бъдат открити, за да си излежат наказанията в затвора. В същото време публичните скандали със "знакови" подсъдими, пуснати на свобода с мерки за неотклонение "подписка" или "домашен арест", тресат държавата вече от години: емблематични за безсилието на институциите станаха осъдените за рекет дупнишки "герои" братя Галеви - Пламен Галев и Ангел Христов. Но освен тях се "стопиха" в неизвестността и осъдените за убийството на студента Стоян Балтов - Вили Георгиев и Светлозар Стоилов, както и осъденият за двойното убийство пред дискотека "Соло" Илиян Тодоров.

Всичко това доведе дотам прокуратурата да поиска бързи законодателни промени, за да се "затворят" вратичките през границата за извършителите на престъпления - поне доколкото това е възможно. И тези промени в НПК бяха приети от Народното събрание през пролетта на тази година.

Всъщност домашният арест не е наказание - това е просто една мярка за неотклонение, чиято цел е да попречи на обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление или да осуети изпълнението на влязла в сила присъда. Няма как автоматично да се праща зад решетките всеки, който бъде хванат да краде кокошка, кола или да бие жена си. В закона има достатъчно стриктно изброени условия кога се полага арест и кога - не. А и не трябва да се забравя, че всеки е невинен, докато не бъде доказано с влязла в сила присъда.

Става дума за между 300 и 350 души годишно - толкова според отчетите са обичайно обвиняемите, на които съдилищата налагат мерки за неотклонение "домашен арест". И тези хора безспорно не са много, особено на фона на щатната таблица на МВР, за което работят десетки хиляди служители.

Публична тайна е, че досега полицията неглижираше контрола върху поставените под домашен арест престъпници, освен, разбира се, ако не ставаше дума за "знакови" апаши, от които се интересуват най-вече медиите.

Въпросът е дали има промяна сега, след като и законът бе променен. А случката с апаша, спипан да краде коли, докато уж си е пред телевизора и под "домашен арест", не навява твърде оптимистични отговори.

Очевидно в МВР се разчита най-много на електронното наблюдение. То досега съществуваше у нас само под формата на няколко "пилотни проекта", финансирани от външни донори. Миналата година от правосъдното ведомство съобщиха, че България ще получи по проект, подкрепен по линия на Норвежкия финансов механизъм, около 180 електронни гривни за наблюдение над осъдени. Само че по проекта тези устройства ще бъдат поставяни само на хора с присъди, не на обвиняеми с мярка за неотклонение "домашен арест". И ще бъдат поставяни само ако лицето, за което се предвижда такова наблюдение, бъде съгласно с това.

Правната уредба, която да позволи да се слагат електронни "гривни" на глезените и на неосъдените още подсъдими и обвиняеми обаче все още не е влязла в сила, а не е ясно и кой, как, откъде, с какви пари и кога ще закупи необходимите устройства.

 

 

Уличеният за кражбата вече е в ареста

След инфарктното заседание на МС стана ясно, че според МВР извършителят на дръзката двойна автокражба е 32-годишният Ярослав Димитров, който се оказа стар познайник на органите на реда.

От Софийският градски съд пък поясниха, че домашният арест му е бил наложен на 20 март 2015 г., но само като предварителна мярка за неотклонение  по производството за екстрадиция, поискана от италианските власти. Впоследствие, през май тази година, съдът е разрешил екстрадицията на Димитров и е постановил той да бъде задържан в ареста, но действието на това решение е било отложено - до приключването на висящите срещу него производства, които се водят у нас.

Правомощие на прокуратурата е да прецени дали по водените срещу Димитров дела трябва да се иска задържането му под стража, но до момента (б.ред. 19 август) в Софийския градски съд не са постъпвали искания за взимане на мярка за неотклонение за това лице по други производства, водени срещу него в България, категорично подчертаха от СГС.

В четвъртък (20 август) все пак прокуратурата поиска постоянен арест за Ярослав Димитров, който му бе наложен от Софийския районен съд. Според адвоката му обаче няма категорични доказателства, че именно Димитров е крадецът на автомобили, заснет от охранителната камера в софийския гараж, от който за секунди изчезнаха накуп "Ауди" и БМВ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във