Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Темида преди доклада и след това

Западните медии не бяха така ентусиазирани, както българското правителство, когато миналата седмица Европейската комисия (ЕК) огласи поредния си доклад за дереджето на България в областта на правосъдието и вътрешния ред. Те го приеха хладнокръвно и го отразиха накратко - без маска и без грим.
Най-точно изглежда определението, което даде на доклада Дойче веле. Германското държавно радио не намери нищо интересно в критиките, определи ги като традиционни и ги коментира в десет реда. И други западни медии лаконично отбелязаха написаното от ЕК за нашата страна по простата причина, че то до голяма степен за тях е дежа вю.
Аналогична бе реакцията и на правосъдния министър Маргарита Попова, която този път не бе стъписана така, както след миналогодишния доклад. Тогава в рамките на една седмица трябваше да се подготви график с мерки, произтичащи от препоръките в тогавашния доклад на комисията. А премиерът Борисов нареди да се реагира ударно - в срок от три месеца. Шест-седем-осем месеца никой няма да ни чака!, палеше се министър-председателят.
В резултат на тези разпореждания още на следващата седмица се появи план с 58 мерки, който периодично бе актуализиран на всяко тримесечие с нови планове. И така се стигна до юли 2011 г., когато се появи поредният доклад от Брюксел - въпреки всичко по-критичен.
Една от първите мерки в миналогодишния екшън план на правителството, която трябваше да бъде реализирана още през август 2010 г., бе стартиране на проекта БОРКОР за борба с организираната престъпност и корупцията. И той наистина стартира през ноември миналата година. Но оттогава структурата потъна някъде и не извършва абсолютно никаква дейност. Очевидно това бездействие не е останало незабелязано от авторите на сегашния доклад на Европейската комисия, тъй като са препоръчали вече да има конкретни резултати от всеобхватния проект.
Освен това вместо да се бори срещу рушветите, както бе препоръчала ЕК през юли м.г., министерството е получавало такива под формата на дарения.
Нищо чудно при това положение, че в графата за борба с корупцията не са отчетени убедителни резултати. Окончателните и изпълнените присъди в тази област са много малко и няма целенасочени действия срещу корупцията по високите етажи, пише в доклада. Но хората от Брюксел грешат - истината е, че въобще няма осъден за корупция по високите етажи. Водят се дела, от които засега набедените излизат сухи. Най-фрапиращи примери - Ахмед Доган с неговия баснословен хонорар, от който само за миналата година е взел 100 000 лв. от лихви. Другият е обявеният за престъпник Николай Цонев, който с всяко дело става все по-невинен. Бившият социален министър Емилия Масларова също върви към оправдаване, след като свидетелите започнаха да се отказват от показанията си.
В новия доклад на ЕК е отбелязано, че прокуратурата все още пипа плахо в наказателните разследвания срещу магистрати. А също, че някои от дисциплинарните наказания срещу тях изглеждат твърде леки. Тук авторите на доклада сигурно са имали предвид, че наказанията на магистрати заради скандали от сорта на този със съдебния лобист Красьо Черния и по аферата с крайморските имоти бяха символични - забележки, понижения в ранг и прочие. Вероятно европейските наблюдатели са впечатлени и от разни смешни наказания, като забележка-та, която получи прокурорът Роман Василев от ВСС, защото унизи бившия министър Николай Цонев като абсолютен престъпник.
Но защо й е на прокуратурата да преследва магистрати, след като тях не ги осъждат никога, дори ако са заловени с купища пари. Прекрасна илюстрация в тази посока са висящите все още дела срещу бившия прокурор Ангел Дончев, заловен през 2007 г. с голям подкуп, и бившата шефка на административния съд във Варна Анелия Цветкова, подсъдима по същите причини. Единственият обвинител, който бе осъден за този период - но само на първа инстанция, бе бившият прокурор от Плевен Георги Велков, който получи пет години и половина ефективно лишаване от свобода за взимане на подкуп.
Друга точка от миналогодишния екшън план, която трябваше да подобри картината на родната съдебна система така, че да се харесаме поне малко на Брюксел, бе създаването на работна група, която да подготви доклад за най-често констатираните от Съда за човешките права в Страсбург нарушения с оглед да се създаде механизъм на национално ниво, който да ограничи реката от жалби към съда в Страсбург. И в това отношение не бе направено кой знае какво и канонадата от присъди срещу България не само не намаля, а дори наскоро влязохме в черния списък на страните, които не изпълняват присъдите на ЕСПЧ.
Както си му е редът и на Висшия съдебен съвет (ВСС) му бе отделено подобаващо място в тазгодишния европейски доклад. Тук трябва да отличим текста, който препоръчва назначаването на висококвалифицирани и мотивирани магистрати с неоспорима почтеност чрез прозрачни процедури, особено в новия специализиран съд за дела, свързани с организираната престъпност и това според ЕК е от основно значение за провеждане на съдебните реформи.
За прозрачните процедури при избор на магистрати се говори във всички досегашни доклади на ЕК, в резултат на което все пак има известен напредък. Така например вече всеки може да прочете на интернет сайта на кадровия орган кратки CV-та на кандидатите за ръководни постове и техните мотиви. Но извън тази гласност остават съществените подробности от житието битието на номинираните магистрати, техните зависимости от силните на деня. Освен това се спестяват прокурорските проверки и дисциплинарните производства срещу някои от кандидатите. По този начин, въпреки положителните промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) по отношение на избора на ръководни кадри, които влязоха в сила от 1 януари 2011 г., при назначаването им се подхожда все още постарому.
Провалът в скорошните избори за ръководни кадри в съда Антимафия показа, че дори малцината желаещи да оглавят спецструктурите нямат необходимите качества. Да не говорим, че на бял свят изскочиха тъмни петна в кариерата им - резултати от проверки, дициплинарни производства, наказания от ВСС... Това обаче не отказва въпросните магистрати от мерака за висок пост, нито пък тези, които трябва да ги изберат, да си отварят очите и ушите. Един от най-коментираните случаи напоследък беше кандидатурата на Росен Русев за шеф на специализирания апелативен съд. Изясни се, че срещу него е била разпоредена прокурорска проверка за нарушения в работата му като съдия в Хасково, но кой знае защо тя бе скрита за широката публика. Не по-малко скандален беше и изборът на скандалния в близкото минало градски прокурор Нестор Несторов за член на ВСС от парламентарната квота. Наказаният преди години обвинител с лоша слава сега ще кадрува рамо до рамо с тези, които навремето го отстраниха от градската прокуратура и го пратиха в районната.
В този смисъл много интересно ще е как при липсата на читави кадри ще се осигурят необходимият персонал и ресурси за новия специализиран съд. От Брюксел не крият, че разчитат на новата съдебна структура за по-ефективно разглеждане на знаковите дела.
Не на последно място, е любопитно как ще бъде префасониран отхвърленият от парламента закон за гражданската конфискация. Впрочем според мерките, произтичащи от миналогодишния доклад на Брюксел, този закон отдавна трябваше да е влязъл в сила... Което ще рече, че няма смисъл правосъдното министерство и съдебната система да правят тепърва нови екшън планове с нови мерки. Достатъчно е да рециклират старите или просто да прелистят препоръките от а до х в доклада от Брюксел. И бездруго бързо ги забравят...
Огнян Стоенелов

САЩ измислили спецсъда
Идеята за новите съдилища Антимафия не се е пръкнала в главата на вътрешния министър Цветан Цветанов, а му е подхвърлена от американците. Това става ясно от нова серия грами, разсекретени от Wikileaks и публикувани в понеделник (25 юли) в сайта bivol.bg. Досега се смяташе, че МВР шефът е изобретател на специализирания съд.
Една седмица след като неговата партия печели изборите, Цветан Цветанов обсъжда с посланик Макълдауни първите ходове, които възнамерява да направи като бъдещ вътрешен министър, и иска съвети от нея. Посланичката му предава доклад, изготвен от американското министерство на правосъдието, който правителството на Сергей Станишев изобщо не погледнало.
По думите на Макълдауни министърът споделил с нея плановете си да реформира ДАНС, да смени Петко Сертов с Цветлин Йовчев и да изгони Алексей Петров, когото описва като много опасен човек. Впоследствие тези рокади наистина бяха направени, а лошият човек бе арестуван в операция Октопод.
На тази среща се оформила идеята за бъдещите специализиран съд и прокуратура. В началото Цветанов е мислел единствено за спецпрокурори, които да разследват корупцията по високите етажи. Предложението на първия дипломат на САЩ обаче отишло по-далеч със заръката за създаване на спецсъд. Макълдауни пише в грамата, че Цветанов е проявил интерес и приел предложението й САЩ да изпратят опитен съдия като съветник в бъдещия специализиран съд.
Министърът обещава, че новите ръководни кадри в МВР ще бъдат избрани измежду млади, мислещи реформистки, имащи международен опит офицери, а не сред рециклираните стари лица на предишните администрации.
Цветанов получава похвали за своя устрем и обещания за пълна подкрепа. Той е оценен като отлична връзка на посолството и сериозен в намеренията си за реформи, за което заслужава подкрепа. С присъщия си ентусиазъм на срещата с посланичката Цветанов казва, че новото правителство планира да покаже резултати в рамките на шест месеца. Макълдауни отбелязва, че обществото ще следи за ясни стъпки още в първите 100 дни. И съветва Цветанов да се захване сериозно с престъпниците, които вършат измами с еврофондове, което ще има широк отзвук след толкова години безнаказаност както в страната, така и в ЕС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във