Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Темида - преди и след Попова

Правосъдието ни е старомодно, нямаме модерна наказателно-правна политика и тя не е адекватна в европейски контекст. Това са думи на сегашния кандидат за вицепрезидент и правосъден шеф в отпуск Маргарита Попова, изречени през август 2009 година.
Две години по-късно тези думи звучат все така актуално, тъй като, кажи-речи, нищо в областта на правораздаването не се е променило съществено, въпреки заявеното намерение. Причината обаче не е толкова в действията на един или друг министър, а в това, че трябва да сменим чипа. А той трудно се сменя, както прозорливо констатира Н.В. С други думи, системата е консервативна, трудно се реформира и никакви мерки, и дори законови промени, не помагат, когато няма воля.
Премиерът Бойко Борисов обясни, че е избрал Попова за партньорка на бъдещия президент заради необходимостта от реформа в съдебната система, повлиян от критиките на европейските институции и смятайки, че правосъдието трябва да бъде сред приоритетите и на президентската двойка. Но не налагаха ли същите тези причини Попова да остане по-близо до проблемите, които стоят за решаване - сиреч да я остави в министерското и кресло - тя така и така вече има ускорение в тази посока? Според номинираната дама идеята била да се формира двойка, в която вицепрезидент да бъде министърът на правосъдието, тъй като е юрист, а юристът е дялан камък, който става навсякъде.
Тази теория (ако я приемем за достоверна) буди, меко казано, недоумение. Причината е, че в държавата има множество квалифицирани юристи, които спокойно могат да бъдат използвани като съветници. И биха били чудесни съветници.
Злите езици твърдят, че причината за издигането на Попова е друга
да бъде изолирана от активната политика
и натоварена с една чисто представителна функция, каквато е тази на заместника на държавния глава. Както е известно, Попова е единственият министър от ГЕРБ, чийто закон - при това не кой да е, а този за гражданската конфискация - бе бламиран от мнозинството в парламента.
Заговори се, че в дъното на този акт стои вътрешният министър Цветан Цветанов. Търсят се обяснения в чепатия характер на Попова и в нейни опити да опонира на вътрешния шеф, включително и в изказването й след назначаването на председателя на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева, която, оказа се, е известната семейна приятелка на вицепремиера. Както мнозина вероятно си спомнят, при скандалното издигане на Янева правосъдният министър открито заяви, че ако е на нейно място, би се оттеглила заради шума, който се вдигна в медиите. Та номинацията на Попова, според някои коментари, била удобен начин партия ГЕРБ да се освободи от нея. Самата министърка в изказване тази седмица не изключи напълно подобна версия, но тя не била сериозна. Нещо повече, Попова дори заяви, че в момента са в отлични отношения с председателя на предизборния щаб на ГЕРБ Цветанов и работят рамо до рамо, за да спечели партията изборите.
Назначаването навремето на Маргарита Попова начело на правосъдното министерство бе натоварено с много очаквания. Една от причините бе дългата й кариера в редиците на държавното обвинение. Както е известно, тя е работила като прокурор в районните прокуратури в Своге и Пирдоп, била е заместник окръжен прокурор на София, а също и говорител на главния обвинител Борис Велчев. Но надеждите, които й се възлагаха, бяха свързани най-вече с факта, че от 2007 г. до парламентарните избори през 2009 г. тя оглавяваше отдела за противодействие срещу престъпленията против финансовата система на ЕС. Тази структура включва съвместни екипи от представители на прокуратурата, полицията, ДАНС и следствието. Според докладите на Брюксел работата на структурата е довела до видим напредък в разследването на измамите със средства на европейските фондове. Известно е, че лично бившият шеф на ОЛАФ, покойният Франц-Херман Брюнер, изрази добрите си впечатления от ръководителя на звеното Попова пред лидера на ГЕРБ Бойко Борисов (той още не бе станал премиер), затова и не беше лишено от логика назначението й на този пост. Като плюс се сочеха контактите й с чуждестранни експерти, както и факта, че владее чужди езици. Самата Попова обяви при встъпването си в длъжност, че един прокурор има какво да даде на системата в този момент.
Така, подобно на своите предшественици, новият министър
започна да чертае смели стратегии за реформа
в съдебната система. Но, по една или друга причина, не успя да ги доведе докрай. От една страна, лавината от скандали, от които се тресеше през цялото време съдебната ни система, буквално не й оставяха време да се реформира. Отделно, че липсваше и желание. Особено показателна бе аферата със съдебния брокер Красьо Черния, обещавал магистратски постове срещу заплащане, а също и далаверата с евтините магистратски имоти край морето. Като скандално бе определено и назначението на Владимира Янева-Манолева за шеф на Софийския градски съд (СГС). А наред с всичко шефът на МВР поведе война срещу сговорчивостта на съда, заради която липсват наказания срещу рецидивистите и масово освобождават от ареста заловените при полицейски акции бандити. В този ожесточен спор министър Попова се стремеше - в повечето случаи без особен успех - да играе ролята на балансьор, опитвайки се да защити съда от нападките. Проблемите в системата отчуждиха тотално правосъдната шефка от кадровия орган - Висшият съдебен съвет, чийто престиж се срина заради непрозрачно кадруване. Попова започна да посещава от дъжд на вятър заседанията на съвета, чийто председател е и по регламент тя трябва да ги ръководи. Поведението й по време на малкото й срещи с кадровиците ще се запомни с острите критики, които отправи към колегите си, че работят неуверено, непоследователно, че действията им страдат от управленски дефицит, че не са в състояние да защитят независимостта на съдебната система и др. подобни. Нещо повече - по едно време Попова дори предложи съветът вкупом да подаде оставка...
Заради проблемите в системата Попова обяви (през юни тази година) началото на широки консултации за промени в конституцията с участието на Съюза на съдиите и на представители на неправителствени организации. Те, по думите й, трябвало да отговорят на обществените очаквания за защита на върховенството на закона и да изкарат от кризата управлението на съдебната система. Направени бяха предложения за алтернативни на ВСС структури за управление на магистратурите. Но всичко това остана (и може би ще остане) само в сферата на добрите намерения.
Трябва да отбележим, че под палката на Попова правосъдното ведомство
успя да прокара някои важни законови промени
Една от най-дълго очакваните бе въвеждането на фигурата резервен защитник, което стана с измененията на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Както е известно, във всичките си доклади досега ЕК ни критикува редовно заради неразумно дълго протакане на процесите, дължащо се на отсъствието на адвокатите на обвиняемите - най-вече в делата срещу организираната престъпност. В тях обикновено се привличат много подсъдими и липсата на адвокат даже само на един от обвиняемите води до отлагане на процеса за дълго. Ефектът от тази промяна вече се видя - в едно от делата - срещу Килърите, на мястото на отсъстващите адвокати се появиха резервните им колеги и така процесът продължи. Според други важни промени в НПК показанията на тайния свидетел и на специалните разузнавателни средства вече са достатъчни за произнасяне на присъда. Един от сериозните успехи, които постигна Попова, бе изработването на проектозакон за вещите лица, чиято дейност от десетилетия е затънала в хаос и безконтролност.
Като отхвърли ключовия закон за гражданската конфискация в началото на лятото, ГЕРБ бламира нетолкова собствения си министър на правосъдието, колкото декларираната си политика за борба с престъпността и корупцията. Известно е, че гласуването пропадна заради отсъствието на много депутати от управляващата партия, които обикновено се явяват дисциплинирано за всяко важно гласуване. Попова вложи огромни усилия, лансирайки този закон, оспорен от правозащитници, юристи и парламентарната опозиция. Проектът бе неколкократно преработван и в крайна сметка успя да спечели одобрението на ЕК и на Венецианската комисия. Но вероятно отсъствието на необяснимо богатите народни избраници, уплашени от проектозакона, който може да накърни техните интереси, го препънаха. Друг проект, който засега дава видими резултати, е широко прокламираната структура национален филтър - контролен механизъм, който с превантивна работа да решава проблемите на гражданите и да намали жалбите им за нарушаване на човешките им права пред съда в Страсбург.
Сега остава да видим дали след като приключи кампанията по изборите изпълнението на тези и други недовършени проекти ще бъде наблюдавано от Попова в качеството и на министър или на вицепрезидент. И в единия и в другия случай бързи промени в положителна посока не се очакват. Засега кандидатката за вицепрезидент остава в министерството, където по думите на премиера Борисов имало да си довършва работа...

Facebook logo
Бъдете с нас и във