Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ТЕМИДА СЛЯПА ЗА ТРОЙНИ УБИЙЦИ

Ако случайно попаднете в който и да е затвор в страната и разговаряте с пандизчиите, ще научите два много важни факта. Първият е, че абсолютно всички зад решетките са невинни и присъдите срещу тях са скалъпени. А втората е, че всеки в раирани одежди лежи незаслужено повече, отколкото съкилийникът му или колегата изнасилвач от съседната група.
В описания по-нататък случай обаче няма да стане дума кой заслужава амнистия и кой колко години ще търка наровете. Защото тази кървава история е белязана с три трупа, но... няма нито един виновен.
Тринайсет години след като трима души са жестоко пребити до смърт, сочените от прокуратурата за техни убийци - също трима, не само не са в затвора, но си живеят спокойно и всеки ден се разминават по улицата с децата и родителите на жертвите.
Съдът? Магистратите решават, че няма достатъчно доказателства, че именно тримата подсъдими са удряли с колове, лопати и мотики трима свои съселяни в плевенското село Комарево. Без значение, че подсъдимите са задържани само няколко часа след кървавата драма, а цялата околия отлично знае кои са душманите...
Тройното убийство
Навръх Трифон Зарезан през далечната 1996 година по традиция кръчмата в Комарево била препълнена от празнуващи. Съвсем в реда на нещата всеки носел домашно вино и ракия, които започнали да се леят още от ранни зори.
Според държавното обвинение обстановката била спокойна до момента, в който се появили ромите Ерсин Асанов, брат му Наско Калчев, Румен Гюров и Георги Мишев.
Привечер, след като гаврътнали по кило и канче от домашната пърцуца, четиримата започнали да подвикват на мъжете от съседната маса. Единият от тях предложил на подсъдимия Емил Михайлов да го черпи една голяма ракия.
Михайлов отказал любезната покана. Афектиран от неуважението му, Георги Мишев започнал да го удря. В мелето се намесил и другият подсъдим Стефан Томов, който се втурнал да защитава колегата си по чашка Емил Михайлов.
Тъй като Георги Мишев бил известен като побойник в селото (твърди обвинителният акт), той безпроблемно се справил и с двамата си опоненти.
В този момент скочил и приятелят на Мишев - Ерсин Асанов, който извадил бухалка. И се започнал масов бой между българи и роми в кръчмата. След това битката се пренесла пред заведението.
По едно време нападнатият Емил Михайлов (който по-късно ще се окаже подсъдим за тройното убийство) успял да се изкопчи в мелето и избягал вкъщи. Натоварил жената и малолетния си син и ги закарал в къщата на родителите й в другия край на селото.
Другите двама сподвижници на Михайлов - Цветан Николов и Стефан Томов, също успели да избягат по някое време от полесражението.
Междувременно масовият бой между българи и роми бил прекратен. Пред кръчмата обаче останали да лежат в снега Румен Гюров и Ерсин Асанов. Главите им били разцепени и двамата се въргаляли в локва кръв. На ужасяващата гледка първо се натъкнала съпругата на Ерсин Силвия Калчева. На петдесетина метра от кръчмата бездиханен лежал и Георги Мишев.
За инцидента Силвия разбрала от братовчед си Наско Калчев. Човекът бил глухоням, но успял да обясни, че във и пред кръчмата станало здраво меле.
По-късно пристигнала линейка, но тримата вече били издъхнали. Аутопсиите показали, че починалите са имали тежки черепно-мозъчни травми, множество кръвоизливи и счупвания на крайниците.
Експертите установили, че смъртта на Румен Гюров е причинена от силни удари с тъп предмет. Убитите са удряни с лопати, колове и пръти.
Ерсин Асанов пък е починал вследствие на силен удар в лявото слепоочие, довел до смазване на меките тъкани и разкъсване на мозъка. Ударите са нанесени с юмруци, ритници и дървени пръти.
За разлика от приятелите си, Георги Мишев е бил намушкан с нож няколко пъти в различни части на тялото. Фатални се оказали пробожданията в гърдите и главата.
Разследването
Само няколко часа след масовия бой и след смъртта на Гюров, Асенов и Мишев са задържани трима души. Това са Стефан Томов, Цветан Николов и Емил Михайлов. Какво се случва обаче по-нататък?
Убийството е извършено на 14 февруари 1996 г., предполагаемите килъри са заловени скоро след инцидента. Но вместо разследващите да приключат работата си максимално бързо, обвинителният акт е внесен в Окръжния съд в Плевен... девет години след тройното убийство.
Защо е било необходимо толкова време на разследващите да вкарат делото по един сравнително ясен случай в съда - никой не дава логичен отговор. Така или иначе, процесът стартира през 2005 година. Срещу подсъдимите Стефан Томов, Цветан Николов и Емил Михайлов са повдигнати обвинения в убийство по особено жесток за жертвите начин (чл.116, ал.1, т.4, пр.3 от Наказателния кодекс). Наказанието предвижда решетки до двайсет години, доживотна присъда или затвор доживот без право на замяна.
Паралелно с това роднините на убитите предявяват граждански искове срещу подсъдимите. За по 40 000 лв. за всеки един от ищците. Тъй като ищците са 13 души, то общо исканията на опечалените са за 520 000 лева.
Къде са виновниците?
По време на делото са разпитани няколко свидетели. Един от тях е глухонемият Наско Калчев, който станал пряк очевидец на мелето и видял тримата подсъдими да млатят със сопи и лопати своите опоненти.
Калчев бил разпитан в Окръжния съд в Плевен в присъствието на човек, който разбирал езика на глухонемите и разказал пред магистратите какво искал да каже свидетелят. Председателят на съдебния състав Емил Банков обаче отхвърлил показанията му, тъй като... не можел да разбере какво точно иска да каже Наско Калчев и какво му предава преводачът.
С няколко думи - след като показанията на един от най-важните свидетели били отхвърлени, тезата на държавното обвинение била силно разклатена. Освен това и изминалите повече от десет години след убийството също натежали...
На 29 януари 2009 г. съдът решава, че тримата подсъдими са невинни. Отхвърлени са и гражданските искове на ищците. Така тринайсет години след тройното убийство, разтърсило плевенското село Комарево, виновни така и не са намерени.
Мотивите
Преди броени дни Окръжният съд в Плевен огласи и мотивите за оправдателната присъда. В тях личат доста интересни твърдения.
Магистратите са приели по безспорен начин, че след празненството по случай Трифон Зарезан е възникнал жесток побой между тримата българи и техните съселяни - убитите роми. Липсвали обаче доказателства, че точно тримата подсъдими са удряли, ритали и наръгали жертвите.
Още нещо. Безспорно било установено, че единият от оправданите - Стефан Томов, е извадил бухалка, но пък за сметка на това не е установено дали е използвал този предмет, за да удря с него пострадалите. Намерен е бил ножът, с който е бил прободен Георги Мишев, но по него нямало отпечатъци на подсъдимите.
Кулминационният момент обаче е съвсем друг. В мотивите на магистратите е записано, че задължително трябва да се имат предвид многобройните нарушения от страна на разследващите органи, изразени в опорочаване на следствените действия при изготвяне на протоколите - за оглед, за претърсване, обиск и изземване. По-голяма част от тях са съставени от лица с липсваща към момента на действие на съответния НПК компетентност.
И още нещо. В съдебната зала повече от десет години по-късно голяма част от свидетелите не си спомняли кой кого ритал и удрял във фаталния 14 февруари 1996 година. Това дава основание на съда да приеме, че липсват доказателства тримата подсъдими да са убили жертвите.
И като за финал - ето какво се случва с най-важния свидетел за държавното обвинение, който е видял подсъдимия Стефан Томов да удря жертвите. Глухонемият Наско Калчев е разпитан в присъствието на тълковник и психиатър. Последният дава заключение, че ако се разпитва в по-спокойна обстановка, може би ще бъдат други отговорите му.
Магистратите заключават, че при тези констатации и предвид факта, че Калчев е брат на един от убитите (Ерсин Асанов), показанията му не са обективни и безпристрастни.
А като за капак на всичко съдебният състав решава, че дори не може да се докаже участието в мелето (камо ли пък да са биели жертвите - б.а.) на другите двама подсъдими - Цветан Николов и Емил Михайлов.
Така, цели тринайсет години разследващите и прокуратурата в Плевен не откриха виновник за тройно убийство, извършено в центъра на село Комарево пред местната кръчма. Пред очите на свидетели, които познават и кътните зъби както на жертвите, така и на извършителите. За съда те останаха неизвестни...

Шибил Калчев, син на убития Ерсин Асанов

Тринайсет години след смъртта на баща ти виновник май няма. Как го приемаш?
- Много тежко, ужасно. Всеки ден се разминавам с хората, които са сочени за убийци. Чуват се подигравки в селото, че и да убиеш някого, няма да те осъдят. Това е много тежко за мен. Никаква справедливост, никой не ти обръща внимание. Загубил съм всякаква надежда. Все едно сме животни, а не хора. Ето - и човекът с бухалката, който уж не я ползвал по предназначение.
Какво казва той?
- Ами, че искал да ги убие, такова чувство изпитвал. Обаче не го бил направил, хвърлил бухалката и избягал. Ами тогава кой ги е ритал и наръгал?

Силвана Балева - съпруга на убития Георги Мишев

Спомняш ли си какво се случи във фаталния 14 февруари 1996 година?
- Георги замина да вземе на малкия памперс от магазина и се е отбил явно в кръчмата. Нямаше го час-два. Познат дойде у нас и ми каза, че е станало голямо меле пред кръчмата. Веднага отидох и на петдесетина метра видях мъжа ми да лежи в локва кръв. Явно е бил жестоко бит и се е опитал да се добере до вкъщи или до лекаря.
Твърди се, че мъжът ти Георги е бил известен с буйния си нрав?
- Говори се, че бил най-големият побойник в селото, което изобщо не е вярно. Имаше много приятели и те могат да потвърдят. Не е имал сериозни конфликти с никой.
Познаваш ли подсъдимите?
- Всички се познаваме в селото. Дори всеки ден се разминаваме на улицата с тези, които ги съдиха. Един от тях, Стефан Томов, го видях малко след убийствата. Беше зад портата в двора им. Беше скрил някакъв предмет зад нея, който видях, че май е бухалка. Питах го какво е станало, а той ми вика: Кой каквото е търсил, си го е намерил.

Facebook logo
Бъдете с нас и във