Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Теория на независимостта

По примера на мокрия, който губи страх от дъжда, България, изглежда, няма притеснения, когато я налагат с критики и препоръки. Навръх трудовия празник 1 май бяхме шамаросани с новината за поредната и единодушно гласувана критична резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Тя произтича от доклад, изготвен в края на март. И в него, както в доклада от края на януари, България е посочена като най-корумпираната страна в Европейския съюз и сред най-корумпираните сред всички членове на Съвета на Европа (т. нар. Голяма Европа). Но този път ПАСЕ не само ни сочи като огнище на корупция, а разширява темата с констатацията за множество притеснителни тенденции в съдебната система, в борбата срещу корупцията, по отношение на независимостта на медиите и правата на малцинствата в България.
За разлика от други подобни случаи, за управляващите този път е по-трудно да минат с обичайното оправдание на предишните правителства и парламенти: че информацията за състоянието на страната се подава спекулативно от опозицията и подопечните й неправителствени организации. Въпросната резолюция е гласувана след две посещения в България - в края на 2008 и в края на 2009 г., на Серхий Холовати, председател на Комисията по мониторинг на ПАСЕ, и след обсъждане на становището на българските власти по основните заключения в доклада. Ще рече, както тройната коалиция, така и кабинетът на ГЕРБ са представили своята гледна точка към изводите от мониторинга. За капак се иска Народното събрание на България да разгледа резолюцията на свое пленарно заседание.
Както може да се предполага, добилите функциите на визитна картичка за страната проблеми в съдебната система са на първо място в резолюцията. В дискусията по доклада на Холовати, който е докладчик за постмониторинговия диалог с България, асамблеята посочва, че в предприсъединителния период, за да бъдат изпълнени сроковете, някои от осъществените реформи - по-специално в съдебната и конституционната област - са били по-скоро козметични промени. Такъв е случаят с промените в Закона за съдебната власт и с промените в конституцията, приети през 2007 година.
Основните критики сега са не към корупцията при кадруването и в правораздаването, нито към неговата ниска ефективност. Акцентът е върху ограничената независимост на съдебната система. В доклада се цитират заключения на експертите от Венецианската комисия към Съвета на Европа, според които сегашните норми в конституцията относно човешките права и съдебната власт се нуждаят от подобрение. Дефицитът на независимост в съдебната система означава
наличие на зависимости
които са в основата си чисто корупционни.
И все пак заключенията в документа будят известно недоумение. Според него фундаменталната постановка за разделението на властите в България е поставена на изпитание поради факта, че Висшият съдебен съвет (ВСС) се председателства от министъра на правосъдието, който няма право на глас, но може да прави различни предложения - за пример се дава бюджетът на съдебната власт. Сочи се, че този проблем е поставян многократно именно от Венецианската комисия, но както предишното, така и сегашното правителство отказали да предприемат действия за неговото разрешаване. Препоръчва се да се преразглежда позицията на правосъдния министър във ВСС не само за да се гарантира ненамесата му в полза на изпълнителната власт, но и с оглед на опасността членове на съвета да се намесват в работата на своите колеги.
Внезапната загриженост за независимостта на съдебната власт в лицето на дискредитирания напълно висш орган за нейното управление изненадва, но само на пръв прочит. Явно в ПАСЕ знаят много добре какви ги свърши както сегашният ВСС, така и предишните му състави. И са наясно, че след 20 години утвърждаване на тази независимост от нея у нас няма и следа. Ако тя беше постигната, то е единствено по отношение на ефективния контрол върху работата на магистратите, който беше старателно изчистен от законодателството. Абсурдно е да се твърди, че сегашният правосъден министър и довчерашен магистрат Маргарита Попова, която председателства съвета по закон, но на практика не присъства на повечето от заседанията му и няма право на глас, е причина за накърняване на независимостта на съдебната власт.
В доклада на ПАСЕ се говори всъщност за прилагане на показатели, характерни за развитите страни, а в България тези показатели са понякога неразбираеми. Да искаш повече независимост за съдебна власт, която се противопоставя по всякакъв начин на опитите да бъде подчинена, е напълно разбираемо. Но да се брани независимостта й, когато тя се продава и слугува безрезервно на всевъзможни политико-криминални кръгове и структури, лишавайки гражданите, които я издържат, от справедливо правораздаване, изглежда необяснимо. Пък и личи от цитирани в резолюцията коментари на Маргарита Попова, че е поразсърдила Съвета на Европа, твърдейки, че мониторингът от страна на Европейската комисия не позволява конституционни реформи на този етап. Но статусът на правосъдния министър може да повлияе и върху реализацията на проекта за създаване на специализирани съд и прокуратура за борба с организираната престъпност, в който се предвижда именно министърът на правосъдието да номинира магистратите в тези нови структури. В ПАСЕ разсъждават логично и рационално - опасно е подборът на магистратите, които ще съдят бивши министри и кадри на старото управление, да бъде правен от член на сегашния кабинет.
Извън тези цивилизационни странности препоръките на асамблеята не изненадват. Според ПАСЕ вътрешната структура на ВСС трябва да се промени така, че членовете от съдийската, прокурорската и следователската квота да не се намесват един друг в работата си. Отбелязва се и наличието на проблем с парламентарната квота в съвета, която трябва да позволява поне минимално участие на опозицията в избора. Така например изборът на членовете на съвета от парламентарната квота може да става не с обикновено, а с квалифицирано (2/3 от народните представители) мнозинство. Говори се и за до болка познатата мечта за въвеждането на прозрачна система за оценка на работата на магистратите като единствения начин да се разсеят съмненията за порочно кадруването в съдебната система.
По отношение на правата на човека акцентът е поставен върху констатациите на Европейския съд по правата на човека в делото Колеви срещу България, заведено първо от бившия прокурор Николай Колев, а след убийството му продължено от неговото семейство. Според ПАСЕ правителството по никакъв начин не е направило опит да разследва тежките обвинения, отправени срещу Никола Филчев по времето, когато беше главен прокурор. Изводът е, че в българското законодателство няма достатъчно гаранции, че едно разследване срещу главния прокурор или срещу други високопоставени служители ще бъде независимо.
В документа има и нещо, което управляващите още не са благоволили да съобщят публично. Покрай мерките за преодоляване на законодателния безпорядък се препоръчва българските власти по-често да се допитват до Венецианската комисия, особено когато предприемат законодателни промени. ПАСЕ приветства заявената от правителството воля да продължи с реформите, но изразява съжалението си, че в края на март 2010 г. българският парламент е приел изменения в НК и НПК, без да се консултира с Венецианската комисия. Във връзка с тази препоръка става ясно, че комисията има доста забележки по отношение на проекта за Закон за отнемане на имущество, придобито от незаконна дейност, който беше един от силните ходове на новата власт след началото на нейния мандат. Както Параграф 22 писа неколкократно, крайният вариант на законопроекта пък изобщо не беше представен публично, а беше изпратен тихомълком на Венецианската комисия за съгласуване.
ПАСЕ препоръчва в Народното събрание да бъде въведен
механизъм за парламентарен контрол
на процеса по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека. В момента такъв не съществува, въпреки че решенията се публикуват на страницата на Министерството на правосъдието, а Министерският съвет гласува без разисквания да се отпуснат обезщетения от държавния бюджет.
Европейските експерти наблягат и на необходимостта от повече прозрачност в процедурата по избор на омбудсман - това да става с гласовете на 2/3 от народните представители, а не както е сега - с обикновено мнозинство. Мандатът на Гиньо Ганев изтече преди повече от две седмици, но управляващото мнозинство все още не е открило процедура по избор. Очевидно институцията се възприема у нас като неефективна и неспособна да отвърне на очакванията на гражданите за защита на техните права в отношенията с администрацията, защото не се търси особено нейното съдействие.
Все пак по отношение на действията на управляващите по отношение на съдебната реформа ПАСЕ отбелязва, че ГЕРБ си е поставила амбициозни цели, че продължава демократичните реформи, в частност осигуряването на нормалното функциониране на съдебната система и в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Като прояви на положителни тенденции се сочат конституционните промени от 2007 г., промените в НПК от края на 2008 г., след които военните прокуратури и съдилища престанаха да гледат дела срещу служители на МВР и ДАНС, промените в ГПК от 2009 г., които позволяват възобновяването на граждански дела в резултат на решения на Европейския съд по правата на човека, създаването на институцията на омбудсмана през 2005 година. В резолюцията са изредени и подробните стъпки, които ПАСЕ очаква от България и чието изпълнение ще следи отблизо, най-вече провеждане на редовни консултации с Венецианската комисия по важни проектозакони, включително и промените в НК, НПК и Закона за изборите, така че те да отговарят напълно на европейските стандарти.
Новият доклад на ПАСЕ показва за пореден път, че организацията търси обективност и безпристрастност в оценките си. Това пролича с пълна сила и в януарския доклад, в който бяха отправени препоръки общо към страните, в които корупцията е пуснала най-дълбоки корени, а не индивидуално към всяка от тях. Настоява се магистратите и полицаите да получават подходящо заплащане, без това да означава непременно повишение на заплатите. Препоръчва се кадруването и издигането в йерархията да става единствено въз основа на заслугите им и да се създаде работещ механизъм за контрол върху тяхното имуществено състояние. И най-важната препоръка на ПАСЕ в януарския доклад бе специализирани екипи да разследват съдебните решения, за които има подозрения че не са безпристрастни. А не да се разчита само на касационния контрол, който корупцията превръща в ходене по мъките без гаранция за справедлив край. Както и да се търси сметка за неведомите пътища, по които някои магистрати формират своето вътрешно убеждение, знаейки, че не са длъжни да дават обяснения на никого!

Facebook logo
Бъдете с нас и във