Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО: ШЕФЪТ НА МВР СЪЩО НЕ Е КАМИЛА

Тъкмо на съдебно-криминалния фронт взе да става скучно и хоп - вътрешният министър Румен Петков освежи пейзажа. В неделя (5 август) един столичен всекидневник възвести от своята първа страница, че на другия ден шефът на МВР ще отговори на пет-шест изключително неудобни въпроса, три от които звучат... епохално по своите послания: Получавал ли е Румен Петков 400 000 евро от Големия Маргин?, Срещал ли се е вътрешния министър с Маджо във Виена? и С кого в работно време той - министърът на вътрешните работи - употребява алкохол в кабинета?
Съвсем естествено в понеделник (6 август) тези непринудени въпроси бяха удостоени със също толкова непринудени отрицателни отговори. И то подредени в такава логическа последователност, че дори и най-маниакално настроеният противник на управляващата коалиция да добие... единствено правилната представа за човека, в чиито ръце е тоягата на изпълнителната власт. Тоест - като стигне до края на интервюто, да сгъне внимателно вестника и с облекчение да въздъхне: Ех, най-после случихме на вътрешен министър....
Всъщност, ако трябва съвсем откровено да разшифроваме посланието на активното мероприятие (както се казва на езика на тайните служби и ченгесарските паралелни властови кръгове) с уж неприятните въпроси и ужасно приятните отговори, истината е отвратително тъжна. Но, за да стигнем поне до част от истината за самоличността на авторите, сътворили откровения пасквил (по думите на вътрешния министър), ще трябва да видим, макар и схематично, какво точно пише в него:
- в последно време Румен Петков си е купил огромен апартамент в центъра на София;
- освен това той притежава огромен апартамент в елитния столичен кв. Бояна;
- преди време е получил от сикаджията Красимир Маринов-Големия Маргин 400 000 евро;
- преди три години се е срещнал във Виена с друг сикаджия - Младен Михалев-Маджо;
- разпоредил е пернишкият бизнесмен Людмил Стойков, задържан за източването на 7.5 млн. евро по програма САПАРД, да бъде пуснат от ареста;
- поддържал е тесни връзки със собственика на плевенския хотел Интер Ростов, в който преди три и половина години бе застрелян местният мафиот Марио Иванов-Каратиста (или Боксьора);
- уредил е фирми на Васил Божков да си напазарува фериботното пристанище в Никопол;
- организира в кабинета си денонощни запои, в които участват негови подчинени и приятели;
- подчинените, които Петков недолюбва, по два-три месеца не могат да влязат при него по работа;
- редовите служители в МВР масово подават молби за напускане, защото атмосферата в министерството е повече от отвратителна...
Съвършено логично, за вътрешния министър всички тези твърдения са чиста клевета. Той притежава само един апартамент в столицата, който е от 130 квадрата, но не се намира в центъра на София, а в ж. к. Стрелбище. Жилището струва 90 000 лв. и е купено с банков кредит.
Имот в Бояна не притежава, както и не се е сдобил с парцели и хотели по морето, както твърди хорската приказка.
Пари от Големия Маргин не е получавал, а подобни абсурдни твърдения предизвикват у него (Румен Петков) единствено смях и отвращение.
По същия начин стои положението с виенската среща между Румен Петков и Младен Михалев-Маджо. Пълна измислица е рамото, ударено на Васил Божков за никополското фериботно пристанище. Тотална нелепост е подземната му връзка със собственика на плевенския хотел Интер Ростов, защото става дума за плевенския депутат от Коалиция за България Васил Антонов.
И накрая - в момента текучеството в МВР било под обичайния минимум, характерен за други по цвят управления. От 17 август 2005 г. досега в кабинета на г-н министъра само веднъж са били консумирани спиртни напитки - със спортистите на Левски Спартак по случай миналогодишните коледни и новогодишни празници (по чаша бяло вино). А пък подчинените му началници и директори можели да влизат при него по всяко време на деня, включително в съботите и неделите, през които екипът на г-н Петков също бил на работа, защото, според министър Петков, съботите се броят за втори петък, а пък неделите - за трети.
Според предположението на самия вътрешен министър, гнусният пасквил е бил спретнат от неговите политически врагове в парламента. Тях той нарича пъстроцветни клеветници, но цитира само името на Волен Сидеров, и то по един доста деликатен начин: като народен представител, задал му същите въпроси по време на парламентарен контрол.
От така нахвърляните въпроси и отговори обаче нормалният човек, запознат що-годе с атмосферата в парламента, БСП и МВР, би допуснал, че ако т. нар. пасквил е дело на външнополитическите опоненти на Румен Петков, това четиво нямаше да се появи в пощенските кутии на най-важните посланици в София, а по-скоро щеше да бъде тиражирано чрез опозиционните медии и чрез ИНТЕРНЕТ.
С оглед на това съображение по-реалистична е другата хипотеза, която обаче е с две сюжетни линии.
Според първата, компроматът е бил сътворен от вътрешнопартийните врагове на Румен Петков. Било като отмъщение за изритването на Румен Овчаров от изпълнителната власт покрай т. нар. скандал с бившия вече директор на Националната следствена служба Ангел Александров. Било като предупреждение, задето Румен Петков все още се опъвал на премиера Сергей Станишев и бил против Националната служба за сигурност да бъде извадена от МВР и да стане част от бъдещата Национална агенция за сигурност.
От добре информирани свои източници Параграф 22 научи, че един от идеолозите на активното мероприятие срещу Румен Петков била червената фурия Татяна Дончева. Открай време тя само на хартия се водела негова съпартийка и съмишленичка, а на практика била негова върла опонентка и посрещала на нож не само всяка негова идея, но и всяко негово оправдание за състоянието, в което се намира МВР от две години насам.
Колкото и апетитна да изглежда обаче тази клюка, тя няма нищо общо с истината, защото Татяна Дончева може да е всякаква, но да я изкарват чак толкова елементарна и повърхностна е просто... прекалено. Освен това като човек - врял и кипял почти десетилетие и половина в голямата политика (а и като дежурен опонент на Румен Петков), чрез подобен пасквил Татяна Дончева би подготвила почвата за съвсем други неудобни въпроси. Примерно:
- Колко пъти по 20 млн. евро е изразходвало МВР за укрепване на външната европейска граница през последните пет-шест години?
- По какви причини година и три месеца след влизането на новия Закон за МВР в сила (на 1 май 2006-а) новите униформи на полицаите не са поръчани и ушити?
- С колко оперативни квартири (т.е. с колко безотчетни апартаменти и къщи) разполага МВР и за какво ги използва?
- По какви причини правомощията и функциите на главните дирекции в Национална служба Полиция продължават да се дублират, а качеството в работата на дознателите продължава да е функция от волята и прищевките на преките им началници?
Както се вижда и с невъоръжено око, въпросите, на които би трябвало да отговори вътрешният министър, ако анонимката бе дело на червената опозиция, са доста по-неприятни и далеч по-истински, отколкото съдържанието на разшумелия се пасквил.
Така че съвсем логично стигаме до втората вътрешнопартийна сюжетна линия, според която авторството на компромата срещу Румен Петков е дело на... хора от неговото обкръжение.
Иначе казано, някой е решил, че точно сега Румен Петков може и трябва да си направи малко реклама и е използвал за целта един от най-популярните напоследък похвати от т. нар. кризисен PR, наречен Разпространяване на български донос чрез световни информационни агенции или задгранични влиятелни медии.
Горе-долу същата бе стилистиката и в случая Бойко Борисов, който преди няколко месеца бе омаскарен от американския журналист Джеф Стайн в тамошното издание Конгрешънъл куотърли. Както мнозина си спомнят, на 2 март тази година столичният градоначалник стана главен герой на публикация в щатската медия, озаглавена Най-могъщият политик на България - съратник на известни гангстери.
В нея бившият офицер от ЦРУ и дългогодишен политически и военен анализатор Джеф Стайн с думи прости бе изкарал американския президент Джордж Буш първа дружка с Бойко Борисов, който пък бил... най-важният човек в България. И от него зависели както търговията с дрога в Европа, така и ролята на американските бази в милата ни татковина в предстоящата война с Иран.
Като оставим настрана глупостите, неточностите и полуистините, с които Джеф Стайн е подплатил основната си теза (в името и за благото на американския военнопромишлен комплекс Буш-младши е готов да стане и ортак с дявола), онази история е изпипана далеч по-прецизно. По поръчка на швейцарска кредитна институция бивши служители на ЦРУ и ФБР щателно проучили живота и дейността на Бойко Борисов, след което обемистото разследване случайно е кацнало върху бюрото на Джеф Стайн. А пък той след шестмесечни консултации и разговори със собствените си началници накрая взел, че го публикувал...
В случая Румен Петков е подходено по обратния начин. Тоест - толкова непрофесионално, сякаш за авторите на пикантното четиво читателите на всекидневника-ракетоносител са най-обикновени... олигофрени (без извинение).
Колкото и невъзпитано да звучат тези думи, в крайна сметка това е положението. И то по няколко причини, които (отново за по-голяма прегледност) ще споделим по ред на номерата:
Първо - посланиците на държавите членки на Европейския съюз, на САЩ и на Русия въобще не обръщат внимание на анонимни доноси, камо ли да седнат да ги връчат на тези, срещу които са писани.
Второ - нито един нормален автор на компромат няма да напише, че в последно време Румен Петков се е сдобил с голям апартамент в центъра на столицата. Тъкмо обратното - той ще напише на коя дата Румен Петков си е купил просторното жилище.
Трето - нито един нормален автор на компромат няма да напише, че Румен Петков е взел от Големия Маргин 400 000 евро, след като една от първите работи (едва ли не) на Румен Петков като шеф на МВР бе в края на октомври 2005 г. да тикне Големия Маргин в ареста. И да му разбие бизнеса из основи...
Четвърто - ако хората, потили се над неудобните въпроси, бяха чужди на МВР-шефа, те нямаше да говорят как той се е срещал с Маджо във Виена. А щяха да разкажат друга, далеч по-пиперлива история, която звучи така: Преди време, след поредното показно убийство на мафиотски бос, в продължение на няколко месеца Младен Михалев-Маджо живя в посолството на Република България в Хърватска. В един момент обаче министърът на вътрешните работи научил за това произшествие и... оттогава до днес въпросният Маджо се скита немил и недраг из Европа, вместо да бъде обявен за издирване чрез Интерпол....
А накрая, ако авторите на анонимката не милееха за бъдещето на Румен Петков като вътрешен министър и като отговорен фактор в БСП, те щяха да му осигурят повод за задаването на още два въпроса, единият от които звучи така: Вярно ли е, че от есента на 2005 г. насам политическото и професионалното ръководство на МВР е спряло оперативни разработки за далавери на обща стойност 1.2 млрд. лева?
След което щяха да го заковат като пеперуда в хербарий със следващия въпрос: При положение че това е долна клевета, бихте ли казал колко полицейски разработки за пране на пари, източване на ДДС, контрабанда, незаконни замени на земи, незаконно строителство, незаконен износ на дървесина и т. н., стартирали от есента на 2005 г. насам, са приключили с обвинителни актове, внесени в съда?
Колкото и да е невероятно, точно между тези два въпроса е скрита истината за успехите на днешното МВР в борбата срещу мафията и корупцията. Защото Румен Петков с готовност ще сподели, че съответните полицейски разработки са много. Но няма как да обясни, защо от 2005 г. насам от бюджета са източени около 2 млрд. лв. незаконен ДДС, а пък осъдените и подсъдимите са не повече от една шепа люде. При това - прегрешенията им са от времето, когато БСП е била в опозиция...

Facebook logo
Бъдете с нас и във