Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ТОЗИ ПЪТ НА МИРЧО ЦИГАНИНА НАИСТИНА ЩЕ МУ СЕ СТЪЖНИ

След петгодишно умуване едно от ключовите следствени дела за източването на Държавния резерв май е на път да приключи. Във вторник (24 юли) Параграф 22 научи, че небезизвестният бизнесмен Мирчо Петков - с прякор Циганина, бившият директор на резерва Станислав Копаров и техните адвокати са започнали да четат протоколите от разпитите, доказателствата и веществените доказателствени средства от предварителното разследване. До седмица-две ще приключим с предявяването на материалите, а веднага след това наблюдаващият прокурор Станимир Димитров ще изготви обвинителния акт срещу двамата и ще го внесе в съда, заяви във вторник ръководителят на Софийската градска прокуратура Николай Кокинов.
Николай Кокинов уточни, че става дума за 18 000 т зърно, източени от Държавния резерв още през 2002 г., но не пожела да прогнозира кога обвиняемите и адвокатите ще приключат с четенето на делото и кога наблюдаващият прокурор ще внесе обвинителния акт в Софийския градски съд. Всъщност, въпросният Мирчо Петков безнаказано вършее из държавата от 15 години насам, така че дали ще се изправи на подсъдимата скамейка след месец, или два, май няма никакво значение.
Въпреки че източването на Държавния резерв в България се е превърнало в масова практика още от началото на 90-те години на миналият век, големия скандал гръмна едва преди три и половина години. На 4 декември 2003-а тогавашният премиер Симеон Сакскобургготски уволни шефа на Агенция Държавен резерв и военновременни запаси Станислав Копаров и назначи на негово място заместника му Йовчо Йовчев.
Тази кадрова рокада съвпадна с формирането на 17-членната временна анкетна комисия начело с председателя на Комисията по земеделие и гори в 39-то Народно събрание Пламен Моллов (НДСВ). В едномесечен срок тази комисия трябваше да установи причините за зърнената криза и да провери механизмите за търговия и организацията на съхранение на хлебно и фуражно зърно в Държавния резерв.
На 6 февруари 2004 г. Пламен Моллов внесе в парламента междинен отчет за дейността на анкетната комисия, в който се казва, че през март 2003 г. Държавният резерв е деблокирал 94 000 т хлебно зърно. То е било изкупено от няколко привилегировани фирми за скромните 170 лв. за тон. След това е било продадено в чужбина на три-четири пъти по-висока цена, а държавата е компенсирала зейналия недостиг с внос на по-скъпо зърно от Европа и Латинска Америка.
Истината обаче, която по ред причини Пламен Моллов и хората му не пожелаха да включат в междинния си отчет, е повече от страшна.
След паралелни проверки, извършени от екипи на НСБОП по сигнали на няколко браншови организации, стана ясно, че в периода 2001-2003 г. от Държавния резерв са се изпарили най-малко 126 000 т зърно. Тези количества са били раздадени като стоков кредит на фирми, контролирани от Мирчо Петков-Циганина и неколцина от най-верните му ортаци - бившия мултак Димитър Бухларски, скандалния петрички бизнесмен Костадин Хаджииванов-Коце Маца, една от най-доверените сътруднички на Ахмед Доган - Кирилка Ангелова и т. н.
Въпросните
паралелни проверки очертаха и кръга от фирмите
участвали най-активно в гигантската машинация: Акома ЕООД и БГ Снакс ООД (собственик на които е тогавашният секретар на сдружението на ДПС-общините Толерантност Кирилка Ангелова и близката до Ахмед Доган Алина Диева), Таврос интернешънъл ООД на Мирчо Петков, свързаните с него дружества - Митам ООД, Миомит ООД и Петков и Шмалцл ООД, както и фирма Зига-Мекс ООД, в която мажоритарен собственик (с 60%) е тогавашният член на Централния съвет на ДПС Гюнеш Ахмедов.
На 16 април 2004 г., проектодокладът на временната парламентарна комисия бе внесен в Народното събрание, но генералният извод в него се оказа повече от смехотворен: от Държавния резерв липсвали само 50 000 т зърно, защото за толкова били събрани категорични доказателства.
Ден по-късно, и. д. шефът на Агенция Държавен резерв и военновременни запаси Йовчо Йовчев реши да се направи на интересен, наричайки тези липси незначителни, и обяви, че в периода 1997-2004 г. годишно от Държавния резерв изчезвали средно по... 70 000-80 000 т зърно.
През месец май 2004 г. отчетът на временната комисия криво-ляво бе одобрен от тогавашното управляващо мнозинство, но до разследване на аферата в пълния й блясък не се стигна, благодарение на замесените в нея държавни чиновници, полицаи и магистрати.
На 25 февруари 2005 г. гръмна нов скандал с източването на Държавния резерв, в който Мирчо Циганина и хората му отново бяха главни действащи лица. Този път информацията бе огласена от сините депутати Йордан Бакалов и Валентин Василев, а случката накратко е следната: чрез 15 подставени фирми Мирчо Петков е източил от резерва - с фалшиви банкови гаранции, гориво на стойност 45 млн. лева.
Сигналът за далаверата е подаден от Националната разузнавателна служба (НРС), а разследването е проведено от НСБОП (днес ГДБОП - бел. ред.), заявиха в кулоарите на Народното събрание двамата депутати, след което раздадоха на медиите и списък с имената на замесените дружества, контролирани от Мирчо Петков: Стронг - 3 ЕООД, ЕТ Гачев - Валери Гачев, ЕТ Милениум - Борислав Борисов, Ви Ен Ен ЕООД, Металтрейдинг ЕООД, Химкотрейд ЕООД, Тоби - со ЕООД, Стром 98 ЕООД, ЕТ Събка Димитрова Тодорова - Луковит, ЕТ Даян - Тодор Любомиров, Адонай - 7 ЕООД, ЕТ Вилиес интернешънъл - Цоло Петков, Юна комерс ЕООД, ЕТ Морис - Димитър Димитров и ЕТ Даян - Христина Нехризова.
На 5 април 2005 г. и. д. директорът на Държавния резерв Йовчо Йовчев (между другото той е пръв приятел от детинство на един от най-верните ортаци на Мирчо Циганина - Димитър Бухларски) е привикан в Столичната следствена служба на разпит, но вместо да се яви... потъва вдън земя и е обявен за общодържавно издирване. Акцията по неговото установяване и задържане е оглавена лично от тогавашния главен секретар Бойко Борисов. Тя продължи точно 16 денонощния и в нея бяха включени над 100 полицаи от цялата страна.
На 21 април сутринта техните усилия бяха стимулирани от тогавашния ръководител на Софийската градска прокуратура Бойко Найденов, който издаде постановление за задържането на Йовчо Йовчев. А привечер неуловимият и. д. шеф на резерва се предаде доброволно. От свои съвсем достоверни източници Параграф 22 научи, че в онези драматични дни Йовчев е намерил убежище във вилата на един от най-доверените хора на Мирчо Циганина - петричкия бизнесмен Костадин Хаджииванов, по-известен в спортните среди като Коце Маца, и се е оставил в ръцете на закона едва след сделка на стойност 1 млн. лв. с лице, което днес няма нищо общо нито с МВР, нито със съдебната система.
Редът на злия гений на Държавния резерв
Мирчо Петков-Циганина, дойде едва на 3 август 2006 г., когато магистрати от Столичната следствена служба и ченгета от ГДБОП извършиха обиск в дома му и в няколко негови офиса. По време на хайката те откриха няколко чувала с доказателства за престъпната му дейност, плюс един чувал с документи на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), предоставени му от неговия дългогодишен адвокат и член на КЗЛД от квотата на ДПС - Станимир Цолов. Мирчо Петков обаче не е арестуван, защото Софийската градска прокуратура (СГП) отказа да издаде постановление за неговото задържане.
По никому неизвестни причини тогавашният шеф на СГП Вичо Вичев се скри от медиите и постави началниците си в доста конфузна ситуация.
Пръв реши да изтрие срама от лицето на обвинението
тогавашният говорител на Върховната касационна прокуратура и шеф на нейния отдел за борба с организираната престъпност и корупцията Бойко Найденов. На 7 август той обяви, че Мирчо Петков е бил погнат по две дела за измама в особено големи размери, образувани през декември 2005 г. за далавери със зърно от Държавния резерв, извършени още през 2002 година.
На 8 август директорът на Националната следствена служба Ангел Александров също наруши вековното мълчание и обяви, че следствието разполага с данни за източването на 120 млн. лв. от Държавния резерв.
А на 9 август сутринта главният прокурор Борис Велчев заяви пред медиите, че до седмица се очаква да бъдат повдигнати обвинения срещу длъжностни лица, участвали в източването на Държавния резерв от 2002 г. насам, след което... завъртя оглушителен шамар на Вичо Вичев и колегите му от СГП с думите: Крайно време е да се повдигнат обвинения, а не само да си говорим за проверки и да си носим папки!
За най-голяма изненада на всички
шефът на СГП Вичо Вичев продължи да се прави на разсеян и благоволи да обясни поведението си едва на 9 август 2006 г. вечерта. И то не как да е, а в пряко предаване на БНТ: В края на миналата седмица (т.е. на 3 август - бел. ред.) Мирчо Петков не е задържан, защото столичните следователи не са предоставили достатъчно основания за това. Мирчо Петков е бил разпитван в края на миналата седмица за съпричастност към източването на 4-5 млн. лв. от сделки със зърно през 2002 г. и 2003 г., а не както се твърди - за 120 млн. лева. Вероятно Петков се е облагодетелствал лично от тези пари, но до момента няма експертизи, които да го доказват, поясни Вичо Вичев.
Какво се е стоварило върху главата на Вичо Вичев през следващите две и половина седмици, не е известно. Явно обаче събитията са били доста драматични, защото за вината на Мирчо Циганина изведнъж се намериха толкова много доказателства, че на 28 август той бе обвинен за измама в особено големи размери (чл.211 от Наказателния кодекс), тъй като през 2002 г. е източил от Държавния резерв 18 000 т зърно, което по онова време наистина е струвал между 4 и 5 млн. лева. Като обвиняем по същото дело бе привлечен и покровителят на Циганина - бившият шеф на резерва Станислав Копаров, който трябва да отговаря пред закона за длъжностно престъпление (чл.282 от Наказателния кодекс).
Според източници на Параграф 22 от държавното обвинение, които пожелаха имената им да не бъдат цитирани, до края на септември 2006 г. по делото срещу Мирчо Циганина и Станислав Копаров не се е случило нищо особено. На 4 октомври обаче Вичо Вичев бе избран от Висшия съдебен съвет за ръководител на Софийската апелативна прокуратура и... предварителното разследване внезапно се отпушило. И то до такава степен, че днес бившите подчинени на Вичев са наясно дори със злощастията, споходили неколцина от разкаялите се ортаци на Мирчо Циганина: мистериозната смърт на Иван Павлов и Тодор Любомиров, още по-мистериозното изчезване на Илия Христов, забития нож в стомаха на Йонита Христова, бомбата пред дома на Веселка Йонова...
Е, за последния инцидент с човек на Мирчо Петков в СГП все още не са чули, но то е по вина на МВР, в чийто ИНТЕРНЕТ сайт няма и дума за това събитие. То се е разиграло на 15 юли 2007 г. в с. Манаселска река, община Правец, и по същество много наподобява жесток побой след кръчмарска свада. На практика обаче става дума за поредното вразумяване, споходило този път един от най-доверените хора на Мирчо Циганина - Цоло Йотов. Който, по думите на негови познати, е изял толкова жесток бой, че е бил приет в болница със счупени ръце, с натрошени крака и с тежки вътрешни кръвоизливи и разкъсвания. (§22)

БЪРЗИ, СМЕЛИ, СРЪЧНИ (ФАША)
Според най-популярното оправдание на ченгетата и магистратите престъпната дейност на Мирчо Циганина и хората му трудно можела да бъде доказана, защото деянията били извършени на територията на цялата страна, в схемата участвали десетки фирми и стотици физически лица, а и част от липсващото зърно е било възстановено.
По принцип Държавният резерв е въртял бизнес чрез т. нар. стоково кредитиране по следния начин. Фирма получава определено количество пшеница - примерно 5000 тона срещу предоставена от нея банкова гаранция, покриваща на 130% от стойността на зърното, и плаща ефективно само ДДС в размер на 34 лв. за тон. След това дружеството продава стоката, с доста по-голяма печалба си я прибира или я дели с когото трябва. Но все пак се съобразява и с договора и в предварително определения срок (един, два или три месеца) възстановява в резерва 5-те хиляди тона пшеница.
В частност Мирчо Циганина и хората му са източвали Държавния резерв по две схеми. Първата е изцяло мошеническа, защото пред ръководството на резерва те са представяли фалшиви банкови гаранции, а зърното е било възстановявано само по документи (фалшиви естествено).
При втората схема банковите гаранции са били истински, продаденото зърно не е било възстановявано, а дружествата длъжници към резерва са били продавани я на неграмотни цигани, я на фирми фантоми.

Facebook logo
Бъдете с нас и във