Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ТОЗИ СТРАНЕН ЗАНАЯТ ОТВЛИЧАНЕ

Сядайки в колата, тя подозрително се огледа: Националният парк привидно беше пуст. Всъщност осем души наблюдаваха Маруха. Един беше в готовност в тъмносин Мерцедес 190 с фалшиви столични номера, паркиран до отсрещния тротоар. Вторият седеше зад волана на откраднато жълто такси. Още четирима - в дънки, маратонки и кожени якета, се разхождаха под дърветата. Седмият беше висок и строен младеж в елегантен костюм, типичен делови човек с куфарче в ръка. И накрая, от кафенето на ъгъла шефът на групата наблюдаваше операцията, която се подготвяше и отиграваше вече три седмици.
Жълтото такси и мерцедесът се движеха плътно зад колата на Маруха, както беше отработено още от миналия понеделник, докато изучаваха възможните маршрути за движение. След двадесет и пет минути всички завиха вдясно по 82-ра улица. До къщата от червени тухли, където Маруха живееше с мъжа си и с малкия им син, оставаха само двеста метра. Малко преди да започне стръмнината на улицата, жълтото такси се измъкна напред и засичайки колата на Маруха, я притисна към левия тротоар. Шофьорът се принуди да набие спирачки, за да избегне удара. Почти в същата секунда мерцедесът подпря багажника на реното. Трима изскочиха от таксито и обкръжиха колата. Високият елегантен младеж държеше в ръце странно оръжие с отрязан приклад и дебел ствол, приличащ на телескоп. В действителност това беше деветмилиметрово узи със заглушител, способен да стреля на единична и на откоси, по 30 патрона за две секунди. Вторият насочи автомат, а третият държеше пистолет. Още трима, които Маруха и Беатрис нямаше как да видят, изскочиха от мерцедеса. Подготовката на отвличането отне три седмици, а самата операция не продължи повече от две минути...

В латиноритъм
Когато през 1996 г. Габриел Гарсия Маркес слага последната точка в новия си роман, мистичните очертания на Макондо, където недостижимата любов отбелязва стогодишната си младост в самота, все повече се размиват.
Реалността около известния писател вече е друга, самотата върви ръка за ръка с ужаса. Колумбия се покрива с печална слава на държава, където за човешкия живот има ценоразпис.
Романът, който публикува Маркес през тази година, носи ясното и лишено от каквато и да е поетичност заглавие Съобщение за отвличане. Колумбия е на първо място в списъка на 10-те най-опасни страни, където похищението на хора е доходоносен бизнес. За скоростта на развитието му е достатъчно да споменем, че през 1995 г. случаите са 469, а през - 1996 г. са вече 947. Статистиката отчита, че в Латинска Америка стават 73% от всички отвличания в света.
За радост на 82-годишния магьосник на словото, родината му днес слиза по-назад в черния списък. Състезанието по брой на похищенията вече поредна година печели Мексико, следвана от Бразилия, и едва на трето място според статистиката се намира Колумбия. Венецуела, Филипините, Нигерия, Чечня, Афганистан, Ирак и Хаити оформят десетката на първенците в този бизнес.
Плътно след челниците се движат Индия, Южна Африка, Аржентина и Непал. По данни на индийското правителство в страната съществуват поне около 700 банди, които се занимават изключително с отвличания срещу откуп.
Според отдела за управление на кризи в застрахователната компания AIG всяка година по света се докладват по 20 000 инцидента, свързани с отвличане срещу откуп.
Експертите от аналитичния център (Foreign Policy Centre) във Великобритания твърдят, че това е най-динамично развиващият се отрасъл в криминалния бизнес. Те са пресметнали, че годишно престъпниците печелят от него над 500 млн. долара. Най-големият откуп, плащан някога, е 60 млн. долара през 1975 г. за освобождаването на двамата братя Борн, наследници на известната предприемаческа фирма Бандж енд Борн в Аржентина.
Както е във всеки бизнес, и този се развива. Ако преди десетина години похитителите са разчитали на високия откуп, днес вече се забелязва тенденция да се гони високият оборот, набляга се на количеството на отвлечените хора.
Показателен пример в това отношение е колумбийският бандит Хуан Гонзалес-Чеке, който по данни на полицията е заработил 23 млн. долара, отвличайки около 60 свои жертви.
Венецуела също дава своя принос в развитието на този бизнес - тамошните бандити въвеждат модата на т. нар. експресно отвличане. При него под дулото на пистолета жертвата е принудена да изтегли от сметките си колкото се може повече пари. Действието обикновено се развива пред банкомат. Интересна разновидност е и купуването на определен вид стока, разбира се, отново с пистолет в ребрата, след което жертва и похитители се разделят по живо, по здраво.
Латиноамериканските похитители изобщо не си поплюват и са доста изобретателни. През декември миналата година в Мексико беше отвлечен Феликс Батиста, американец от кубински произход. Любопитното в случая е, че Батиста пристигнал в Мексико с една важна мисия - да преговаря за освобождаването на десетина свои съграждани, отвлечени от колумбийски партизани. Той е съветник по сигурността в щатската фирма ASL Global, базирана в Хюстън, и е бил спец по водене на преговори и по спасителни операции. Батиста е отвлечен от въоръжени маскирани мъже посред бял ден пред ресторанта на хотела си в сравнително спокойното мексиканско градче Салтилио ил Коауила. Експертът е нападнат в момента, когато излязъл от ресторанта, за да се обади на позвъняване на мобилния си телефон. След отвличането му става ясно, че Батиста е бивш агент от ФБР, с изключителна репутация в бюрото - факт, който е бил известен и на похитителите.
Балканско хоро
Закърменото със салса и латиноемоции явление отвличане срещу откуп постепенно става част от всекидневието и в Европа. С най-богат опит на Стария континент в тази област могат да се похвалят жителите на Ботуша, където за последните тридесетина години са отвлечени 1000 души. Освен че носят горчивина, честите случаи на похищение обаче допринасят и за изграждане на имунитет в правосъдната и правоохранителната система. Неслучайно нашите борци с организираната престъпност напоследък се обърнаха към опита на италианските законотворци. В средата на април вътрешният министър Михаил Миков предложи да се запорират сметките на близките на отвлечените, за да не могат те да оперират с тях, играейки по свирката на похитителите. В Италия такъв текст вече съществува. Друг е въпросът доколко привнасянето на подобен член в нашия НК е съобразено със спецификата на тукашната наказателна практика.
Неслучайно във фолклора на Балканите съществува поговорката Ако мечката заиграе у комшиите, ще дойде и у нас. От Италия вълната на отвличания се прехвърли и в западната ни съседка Сърбия. Тук за първи път жертва на похищение става дете - Стефан на осем и половина години, син на най-популярната през 2000 г. двойка в бивша Югославия Лепа Брена - Слободан Живойнович. Синът на певачката и на най-добрия югославски тенисист е върнат срещу откуп от 2.5 млн. марки. Любопитен детайл е, че и до днес разследването не е постигнало никакъв резултат и няма никаква надежда извършителите да бъдат разкрити.
Към сръбския принос в разрастването на отвличанията на полуострова е включен и случаят Мирослав Мишкович, собственик на холдинг Делта, който държи веригата магазини Пикадили у нас. През април 2001 г. бизнесменът е нападнат досущ като героинята на Маркес от Съобщение за отвличане. Предупредени да не информират полицията за инцидента, по нареждане на похитителите близките на Мишкович превеждат 7 млн. марки в сметка в швейцарска банка и бизнесменът е върнат жив и здрав вкъщи.
През март 2002 г. е похитен търговецът Матия Бабович, вносител на Пежо в Сърбия. Той е задържан 40 дни. Близките му изплащат на два транша откуп от 10 млн. евро.
С времето ценоразписът за живота на богатите расте. Истински шок преживява целият Балкански полуостров, когато на 10 юни 2008 г. в Гърция беше отвлечен 49-годишният гръцки алуминиев магнат Георгиос Милонас. Нападат го, когато се връща от вечеря с жена си в солунски ресторант. Първоначално нападателите искат откуп в размер на 50 млн. евро. Пазарлъкът минава през 30 милиона, а най-накрая Милонас е освободен, след като жена му оставила 12 млн. евро на посочен от похитителите паркинг.
Между черната статистика и празните приказки
Гавра с МВР, перспективен бизнес ход, ирония на съдбата - това бяха първите мисли, родени в отговор на информацията, че на застрахователния пазар у нас се е появила нова услуга - застраховка срещу отвличане.
Въпреки емоционалните реакции това вече е факт. Услугата е нов продукт на компанията Лев Инс с партньорството на известната Лойдс.
Отсега е ясно, че сянката на тайната ще падне и върху този вид информация - кой за колко е оценил живота си. Данните за лицата, които са обект на застраховане срещу отвличане, ще се пазят като класифицирана информация, за която ще знаят единствено застрахованият и негови близки, посочени изрично от него. Разбира се, и от компанията.
Най-любопитното в тази новина всъщност е категоричната позиция, че новият продукт е съобразен с българското законодателство. Дали е ирония на съдбата, или е проява на бизнес нюх, е отделен въпрос.
Предшества го обаче едно питане, което и до ден днешен няма категоричен отговор - съобразено ли е българското законодателство с феномена отвличане на хора? А тази въпросителна едрее на ръст, захранена с черната статистика на отвлечените през последните години и месеци от 2009 г. люде.
И докато застрахователният бизнес показва завидно бързи реакции, същото не може да се твърди за създателите на закони, които би трябвало по суров начин да отрежат мераците на престъпните групировки да вадят пари от отвличания.
На пръв поглед по диренето на отговора кипи трескава дейност. В края на април вътрешният министър Михаил Миков и представители на МВР бяха привикани от тогавашния премиер Сергей Станишев, за да докладват какви мерки са предприети срещу зачестилите отвличания на бизнесмени.
Тогава стана ясно, че МВР предлага няколко неща в тази посока: изменения в Наказателния кодекс (НК), които ще засягат процеса на подготовка и организация за отвличане (инкриминиране на подготовката), както и фиксиране на отговорност за съучастие; премахването на т.нар. анонимни SIM карти, използвани от престъпниците при контакта и изнудването на близките на жертвите; текстове, позволяващи превантивно блокиране на сметките на семействата на отвлечените.
Оказва се, че първото предложение не е ново. И за срам на бившите управляващи е било направено още по време на отвличането на Ангел Бончев от ФК Литекс миналата година. Според депутата от ДПС Камен Костадинов веднага след случая Бончев в парламента е внесено предложение на група депутати за промени в НК, които да инкриминират деянието отвличане в неговата изчерпателност, както и да бъде свързано то с проявите на организираната престъпност. Ще рече, че това деяние по принцип е от сферата на работа на предварително сформирани и добре подготвени структури с възможности. Както обаче каза депутатът Костадинов през април т.г., от есента на 2008 г. предложението не е помръднало от шкафовете на деловодството в Народното събрание.
Вместо по това предложение родните законотворци, най-вече от мнозинството, хвърлиха изключително много усилия върху защитата на текстовете от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), отнасящи се в известна степен до намесата на вездесъщата строга ръка на службите в личната кореспонденция на гражданите в ИНТЕРНЕТ и контрола върху мобилните им разговори.
И така проблемът с използването на анонимни СИМ-карти изгоря в глупавия дебат трябва ли МВР и службите да имат бърз достъп до разпечатки от разговори (което по същество не е форма на подслушване - всеки абонат на мобилен оператор има достъп до такава разпечатка).
Както знаем, МВР не получи такъв достъп. За непосветените само ще споменем, че при случая с отвличането на Киро Киров похитителите бяха подхвърлили на семейството точно такава карта, от която бяха водени разговори между тях и сина му.
Този факт обаче се разминава с категоричната и на пръв поглед обективна позиция на прокуратурата, че в случая не е имало никакво забавяне от страна на Софийския градски съд при даване на разрешение за използване на специални разузнавателни средства (СРС). Тя бе изказана по повод тиражирано съмнение, че видите ли, съдът е закъснял с разрешението МВР да употреби СРС. Позицията на градския прокурор Николай Кокинов в конкретния пример няма никаква стойност - издадено е разрешение за СРС, от което обаче няма практическа полза, тъй като са били подслушвани неизползвани телефони, с известни и персонални СИМ-карти. Както винаги досега, и прокуратурата, и съдът се изсулиха от проблема, използвайки достиженията на закона.
Що се отнася до предложението на Михаил Миков за законодателни промени, уреждащи блокирането на сметки на близките на похитени (взаимствани явно от опита на Италия), то не бе посрещнато с ентусиазъм не от кого да е, а от главния прокурор Борис Велчев.
Инкриминирането на плащане на откуп за отвлечен близък надхвърля границите на разумното - рече обвинител № 1 преди едно от заседанията на ВСС в началото на май. Не бихме могли да наказваме роднините, че те искат с всички способи да спасят близките си, каза тогава той.
Борис Велчев обаче посочи, че и сега съществуващият НК има достатъчно силни механизми да се противопостави на тази престъпна дейност. Според него десет години лишаване от свобода, колкото е предвидено в закона наказание за отвличане, не е малко. Стига обаче да гарантираме, че по-голямата част от тези, които вършат отвличанията, ще бъдат наказвани, уточни той. Така Велчев подкрепи отчасти Миков за предложението му да бъдат инкриминирани подготовката и съучастието в похищение.
Факт е обаче, че правозащитните ни органи твърде своеволно тълкуват понятието отвличане. Пример за такова тълкувание е присъдата на Мирослав Блажев, който отвлече автобус по линията София - Варна. Той получи наказание от десет месеца лишаване от свобода. И така магистратите оставиха обществото да разсъждава над въпроса луд ли е бил, влюбен, опасен, или става дума за проява на нещо, за което Наказателният кодекс няма думи.
Сред предложенията за по-висока ефективност на противодействието и превенция на престъплението отвличане се отличаваше това на ВМРО. Те визираха чл.142 от НК и целят завишаване на наказанието при случаи на отвличане с употреба на оръжие, похищение на непълнолетни и малолетни и бременни жени (присъда между 5 и 15 г. затвор). При повторно деяние, при проявена особена жестокост и настъпили вреди или смърт се предлагаше санкцията да е затвор от 10 до 20 години или доживотен затвор.
Новият вътрешен министър Цветан Цветанов отдавна заяви, че ще бъде възстановена в предишния й вид Главна дирекция Борба с организираната престъпност (ГДБОП). Предложението бе явен реверанс към служителите от бившата ГДБОП, където имаше спецотдел Отвличане, който обаче беше разбит до основи от министър Миков след инцидент със задържан по подозрение за участие в отвличане, който умря в полицейска кола.

БЪЛГАРСКИ СТАНДАРТ: ЖЕРТВИ И ЦЕНИ
- Представителят на Пума и собственик на фирма Руен Стефко Колев е похитен на 20 септември 2001 г. до дома си в столичния кв. Княжево. Нападателите искат 2 млн. лв. откуп, по-късно откупът е намален на 1 млн. лева. Пет дни след нападението съпругата му получава указания да хвърли сака с парите от влака по линията София - Мездра. Сто и четиридесет хиляди лева се разпиляват край жп линията в района на гара Курило и са намерени на следващия ден от жп служител, останалите банкноти похитителите успяват да приберат. За случая са задържани и обвинени Данаил Георгиев-Джаки и Борис Арсов-Борчо от групата на Йоско, специализирана в отвличания и мокри поръчки. Поради липса на доказателства делото е прекратено.
- Една от малкото присъди срещу похитители е издадена на 21 април тази година от Софийския градски съд (СГС). Седем години затвор, конфискация на една четвърт от имуществото и 5000 лева глоба получава известният бандит Янко Ваташки-Лудия. През юни 2002 г. Лудия и групата му отвлякоха йорданския лекар Мохамед Атти и в продължение на няколко дни го държаха затворен във фургон и го измъчваха. Поисканият откуп от 20 000 долара е платен и жертвата е захвърлена в покрайнините на София.
- Собственикът на компанията за морски транспорт Ахилеос меритайм Рубин Коцев е отвлечен на 17 март 2004 г. пред дома му във Варна. За неговото освобождаване искат 1 млн. евро, но бандитите го пускат, след като получават 500 000 долара. За отвличането са арестувани четирима българи и един чеченец. След като част от заподозрените изчезват в чужбина, делото е спряно.
- На 6 април 2004 г. неизвестни посягат и на приближения до силовата групировка СИК бизнесмен Венцеслав Стефанов, президент на футболен клуб Славия. Синът му Димитър е отвлечен близо до заведението му Киара от мъже, облечени като полицаи, пътуващи в кола със син буркан. Според бащата похитителите му поискали 1.2 млн. лева. Откупът е платен, но до ден днешен Димитър се води в неизвестност.
- Към статистиката трябва да се прибави и изчезването на шефа на бургаската фирма Гранити Стоян Стоянов, който е в неизвестност от 6 март 2008 година. Той е отвлечен пред гаража му и до ден днешен няма следа от него.
- Единственото бързо разкрито отвличане е на британския гражданин от кипърски произход Кристоу Фанос, извършено на 14 декември 2005 г., който е задържан във вила край с. Владо Тричков. Бандитите направили грешка, като позвънили в Лондон на близки на британеца и поискали откуп от 44 000 паунда. Роднините сигнализирали в Скотланд ярд, а оттам се обадили в НСБОП. Антимафиотите атакували вилата и задържат двама от похитителите, а третият е убит при престрелка. Фанос е освободен.
- Михаил Краус, малкият син на бившия транспортен министър Вилхелм Краус, също стана жертва на похитители. През октомври 2007 г. нападателите му поискаха откуп от над 1 млн. евро. Семейството отказа да плати сумата, заради което престъпниците отрязаха малкия пръст на дясната ръка на Михаил и го изпратиха на близките му. След преговори те получиха 300 000 евро и Краус бе освободен.
- През май м.г. бе отвлечен и бизнесменът Ангел Бончев. При предаване на откупа от съпругата му Камелия беше отвлечена и тя. После като в театър похитителите поискаха 157 000 евро за главата й да бъдат дарени за благотворителност.
- Списъкът продължава с похищенията на Киро Киров и Вене Сотиров. Киров се върна при сина си, разбира се, след платен откуп. Засега няма новини около съдбата на Вене Сотиров. Последният засега случай бе с 33-годишния строителен предприемач и стар познайник на полицията Борислав Атанасов (самият той замесен в отвличания, грабежи и пр.), отвлечен на 23 юли т.г. в столичния кв.Симеоново. И от него все още ни вест, ни кост...

ИМА ЛИ СПАСЕНИЕ?
Много компании вече отделят значителни средства за подготовка на служителите си в подобни инциденти. Увеличават се и сключените застраховки Отвличане.
В отговор на бума на похищения в света се появиха охранителни компании, които предлагат курсове за обучение, квалифицирани лектори, както и качествена охрана. Например международната охранителна компания Фортуна 500 обезпечава сигурността на петстотин фирми и корпорации не само в Съединените щати, но и в редица други държави. Сред тези корпорации са IBM, Дженерал мотърс, Нисан. Основната й дейност може да бъде формулирана като застраховка срещу тероризъм.
При извършено отвличане назастраховано във Фортуна 500 лице професионално подготвени експерти на фирмата организират неговото освобождаване. Фирмата допуска възможността да плати искания от терористите откуп, но се стреми да освободи заложника, без да се стига до разплащане, т.е. да запази за себе си предварително депозираната от жертвата застрахователна сума. Тя, естествено, никак не е малка, тъй като привилегията да се застраховат във Фортуна 500 имат най-високопоставените и най-добре платени служители от съответната корпорация.

ДЖАДЖИ НА ПОМОЩ
Хит в Мексико станаха микрочипове, които се инжектират в тялото и на принципа на GPS се проследява носителят им. Самото устройство е с размерите и формата на оризово зрънце, имплантира се с инжекция и показва движението и местоположението на жертвата. Предавателят изпраща сигнали през сателит, за да се установи точното местоположение на човека и ако той е в опасност, вече ще бъде много по-лесно да бъде открит. Миниатюрният чип струва 4000 долара плюс годишна такса от 2200 долара. С такъв чип вече са снабдени около 160 служители от Федералната прокуратура в Мексико, включително и главният прокурор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във